Кинорежисьорът Николай Волев: Мария Бакалова играе за „Оскар“, Добчев е г-н Никой

0

- Advertisement -

Не стихват страстите около номинацията на Мария Бакалова за „Оскар“ за ролята ѝ във филма „Борат 2“. Лентата бе заклеймена от известни и неизвестни родни капацитети като „ниско изкуство“ и пошла история, а постижението на Бакалова бе подложено на критики и злостни коментари заради някои „смущаващи сцени“. Мнозина пък смятат, че представянето на талантливата и смела Мария е блестящо, и ѝ предричат „Оскара“.
 

Потърсихме мнението на големия кинорежисьор Николай Волев, заснел родни кинокласики като „Да обичаш на инат“, „Господин за един ден“, „Маргарит и Маргарита“, „Двойникът“.
 

– Г-н Волев, гледахте ли „Борат 2“ и какво е мнението ви за филма?
 

– Да, гледах го и не ми хареса. Но бих искал да говоря за играта на Мария Бакалова, а не за филма.
 

– Мнозина капацитети у нас заклеймиха филма като „ниско изкуство“.
 

– Не е моя работа да раздавам оценки. Нито съм кинокритик, нито това ме занимава. Вълнува ме обаче постижението на Мария.
 

– Смятате ли, че тя заслужава номинацията за „Оскар“?
 

– Напълно. Не бих могъл да кажа дали е имало по-заслужили от нея да попаднат сред финалистите за „Златния глобус“ и сега сред петте претендентки за „Оскар“, защото не съм гледал всички представени филми. Но като режисьор, като човек, като зрител бях омаян от играта на Мария Бакалова. Тя е просто изумителна! Все пак работил съм с много талантливи актьори и имам основание да твърдя, че Мария е на изключително високо равнище. И като природни дадености, и като талант. Постижението ѝ няма нищо общо с обстоятелството, че е учила в нашенския НАТФИЗ. Последното нещо, от което се интересуват в академията „Оскар“, е къде и при кого са завършили образованието си кандидатите. Немалко носители на тази най-висока световна филмова награда не са и стъпвали в университет. В случая Мария е получила от природата качества, дарба и външност, които са изключителни. Не само като актриса, но и като човек. Защото много актьори са се проваляли заради чисто човешките си несъвършенства. Имали са дарбата, но недостатъците на характерите им са я подривали. При Мария, изглежда, има благоприятно съчетание на двете, което е изключителна рядкост. Освен това тя е и смела, нещо безкрайно ценно. Смятам, че това нейно достижение – актьор с българска националност, с българска лична карта – да бъде номиниран за „Оскар“, е действително от световна величина. Всички награди на българското кино, взети накуп, не могат да се равнят на този неин успех.
 

– Някои ваши колеги пък коментират: „Това ли доживя българското кино – да се прочуем по този начин, с номинация за „Борат“?“
 

- Advertisement -

– В миналото български филми изобщо не са били представяни на състезанието на „Оскар“-ите“. По политически причини така и не са достигали до изборната комисия. Не съм сигурен дали ако „Лачените обувки на незнайния воин“, „Мера според мера“ или „Да обичаш на инат“ например са били допуснати да участват в състезанието, е нямало да бъдат номинирани. Едва в годините на „демокрацията“ България започна редовно да предлага свои филми за „Оскар“. Но преди това бяхме лишени от такава възможност и затова всякакви умозаключения в тази връзка са несъстоятелни. Това, което със сигурност може да кажем, е, че Мария Бакалова е първата българка, номинирана едновременно за „Златен глобус“, Наградите на Британската академия и „Оскар“. Според мен нейното постижение е забележително, изключително, огромно.
 

– Но мнозина го омаловажават, тъй като филмът бил пошла халтура.
 

– Не бива да се смесват двете неща. Филмът си е филм, той не получава номинация. Очевидно справедливо, защото не е добър. Това обаче по никакъв начин не означава, че постижението на Мария Бакалова следва да се омаловажава. Защото в крайна сметка не актьорът прави филма. Публиката може и да си мисли, че актьорите правят филмите, но професионалистите знаят, че това съвсем не е така. Някои казват: „Защо тя е избрала да участва в такъв слаб филм?“. Само че тя не избира, нея я избират. Актьорите са просто изпълнители, а не автори на даден филм. Те изговарят репликите, написани от сценариста, и следват указанията на режисьора. Да, сред актьорите има и блестящи изпълнители, но това съвсем не ги прави създатели на филма. Никой актьор не е автор на цялостното произведение и следователно не може да бъде съден за неговите драматургични, режисьорски или изобразителни качества.
 

– Копринка Червенкова се изказа много остро за Мария Бакалова и заяви, че ролята ѝ в „Борат 2“ е „дъно“, „срамна работа“ и било по-достойно да се съблече за някое списание…
 

– Копринка Червенкова е госпожица Никоя в киното и не може да бъде критерий. Тя е безгласна буква в изкуството.  Докато Мария е много, ама много гласна. И от висока класа. В световното кино!
 

– А как ще коментирате думите на собствения ѝ преподавател в НАТФИЗ Иван Добчев, че тя знаела как „да се слага – на мъже или на публика“?
 

– Преподавателят Добчев също е г-н Никой в киното. Или по-скоро е някой, за когото светът никога не е чувал. Докато за Мария ще чуят стотици милиони. Ще я гледат на екрана и сами ще преценяват нейните качества. Аз смятам, че това момиче е скъпоценно явление. С радост бих я снимал, бих я поставил сред най-добрите, които съм избирал да участват в моите филми. Сигурен съм, че ако ѝ бъде предложен материал със сериозни драматургични качества и я ръководи отличен режисьор, тя може да вземе „Оскар“ за главна роля. Искрено ѝ пожелавам това да се случи. Тя носи в себе си такива възможности.
 

– Радвате ли се, че Мария Бакалова е избягала от мизерията, злобата, завистта?
 

– Бих ѝ дал съвет: Да не си и помисля да се връща тук. Ама никога! Както направи един друг световноизвестен българин, Христо Явашев-Кристо. Иначе ще стори огромна грешка. За какво да се връща тук? При Добчев, Червенкова и разни злобари като тях?!

Прегледана: 41354

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече