Секции в опасност: Доколко могат да бъдат манипулирани парламентарните избори

Секции в опасност. Така наричат местата за гласуване, в които рискът от някакъв тип манипулации на вота е висок. Институтът за развитие на публичната среда (ИРПС) е направил инструмент на базата на данни от предишни избори, според който такива са 1730 секции. Най-много „секции в риск“ има в районите на Хасково (141), Бургас (134), Добрич и Шумен (106).

Основните възможности за манипулиране на резултатите на изборите са контролираният вот, включително и чрез купуване на гласове, и измами от страна на секционните избирателни комисии, обясниха изборни експерти пред „Дневник“. Сред начините на косвено влияние са и всички стимули като увеличение на заплащането и привилегии за служителите в държавната администрация, добавките за пенсионери и други социални помощи. А сред въпросителните преди вота в неделя е дали се е повишила цената на глас с нарасналата конкуренция между политически играчи.

За размера на купения вот и манипулациите има различни предположения, както и за тяхното влияние върху резултатите (особено на местни избори), а според социолози и политолози само чрез висока избирателна активност може да се намали влиянието на контролираните гласове и злоупотребите.

Колко е купеният вот

„Много е трудно да се оцени мащабът на това явление“, смята социологът Цветозар Томов. Според изборния експерт Стоил Стоилов вотът може да се контролира чрез директно заплащане на избирателите, чрез фамилно-родови класови зависимости, от работодател, който може да оказва натиск върху служителите си да гласуват по определен начин.

По наблюдения на асоциация „Прозрачност без граници“ на парламентарните избори през 2017 г. нарушенията, включващи различни форми на контролиран вот, са 18.21%, а през 2014 г. – 15.98% от всички нарушения.

„В секциите, в които има рязка смяна на предпочитанията от избори на избори, т.е. на едни избори има 200 гласа за една партия, а на други – нито един глас за нея, може да се допусне, че причината е контролиран вот. Тоест някой масово е мотивирал хората с пари или чрез контрол да гласуват по определен начин“, обяснява Цветозар Томов.

По негови наблюдения на парламентарните избори през 2017 г. предположения за контролиран вот има за:800 от общо 12 хил. секции

с около 250 хил. избиратели.
Според социолога става въпрос за около 7% от всички секции, но този вот тежи много повече, тъй като когато една секция се купи, избирателната активност се вдига. „Купеният вот не може да реши изборите, но може да повлияе съществено в конкуренцията. От избори на избори това явление се разширява“, коментира Томов.

Как се контролира гласуването

Възможността в изборния ден в тъмната стаичка да се влиза с предварително попълнена бюлетина, а празната да се изнася за следващ гласоподавател, на практика би трябвало да не е възможна, смятат експертите. Причината за това е, че от няколко години на бюлетините има уникален номер в два екземпляра, единият от който се къса преди гласуването, а другият – след сравняване след това. Такава манипулация все пак може да се направи, ако номерът на бюлетината се къса от членовете на секционната избирателна комисия така, че да не се чете.

Според Изборния кодекс заснемането на бюлетината е забранено, а санкцията е 1000 лв. На практика обаче гласоподавателят влиза с личния си багаж, в т.ч. и мобилен телефон, в тъмната стаичка и би могъл да заснеме как е гласувал.

Според изборни експерти голяма част от купуването на гласове е в ромски махали. Има сигнали за списъци с контролирани избиратели. „Брокерите на гласове често седят около секциите, събират си хората, съпровождат ги и ги чакат да излязат. Тази измама става пред очите на всички“, обяснява Цветозар Томов.

Има ли манипулации при броене на бюлетините

При отчитането на резултатите от парламентарните избори също може да има манипулации. Според експерти и партийци основните възможности за измами са при броенето на бюлетините или чрез манипулиране на данните в протокола с резултатите.

По методическите указания на Централната избирателна комисия бюлетините ще се броят само от един от членовете на избирателната комисия, определен предварително с нейно решение, като на отделни купчини трябва да се наредят действителните бюлетини с вот за всяка партия или коалиция, гласовете „Не подкрепям никого“, както и недействителните бюлетини.

Според експерти има две основни възможности за манипулации:в купчината за определена партия да се слагат и други бюлетини;

бюлетини за някои от партиите да се драскат умишлено с химикалка, което ги прави недействителни.
Според експертите при броенето на бюлетините обикновено няма измами, но могат да се допуснат технически грешки. Социологът Цветозар Томов е на мнение, че причина за растящия в последните години процент на недействителните гласове (7% на последните избори) е начинът на броене на бюлетините и умишлени действия.

Изборният експерт Стоил Стилов смята, че ако има видеонаблюдение или се вадят и показват контролно бюлетини от различните купчини, за да се види, че няма манипулации, съмненията ще отпаднат.

Манипулации като некоректно броене и унищожаване на бюлетини обаче на практика няма как да останат незабелязани от застъпниците и наблюдателите, които могат да следят целия процес. Ако видят некоректност при броенето или опит за манипулация, те могат да направят забележка, но нямат право да се намесват в работата на секционната избирателна комисия. Единствено нейните членове са компетентни да определят кой глас е действителен и кой – не.

Според изборния експерт Стоил Стоилов вниманието е концентрирано върху това дали една бюлетина е действителна или не, но много грешки и некоректност има и при отчитането на преференциите за кандидатите за депутати от съответната листа.

Може ли да се манипулира машинният вот

Според експертите гласуването с машини елиминира възможността за недействителни гласове. Макар и устройствата да са одитирани, има теоретична възможност за манипулации чрез хакване – например да се измени таймерът и в машината да се вкарат гласове преди началото на изборния ден и в самия му край; или всеки пети или десети глас да бъде интерпретиран от машината като глас за определена партията чрез някакъв алгоритъм.

Според методическите указания на Централната избирателна комисия разписките, които машината вади след гласуване, няма да се броят, а резултатът ще се отчита само чрез данните в отпечатания от устройството в края на изборния ден протокол.

„Не машинният протокол е официалният документ, а протоколът, който комисиите попълват, и това отваря възможности за манипулации“, смята Цветозар Томов.

Може ли да се фалшифицира протоколът

Преди тези избори протоколът, в който секционните избирателни комисии попълват резултатите от гласуването, предизвика реакции, че е сложен, и спорове между партиите. Има много опасения за грешки при попълването му, тъй като сега в него ще трябва да се попълват резултатите и от гласуването с бюлетини, и от машинния вот.

От протокола отпадна информация за броя на неизползваните бюлетини и за дописаните в списъка избиратели, което според експерти намалява възможността измамите да бъдат хванати.

„В избирателните списъци фигурират имена на живеещи в чужбина българи. В Източните Родопи има немалко случаи, в които хора, които не би трябвало да се гласували, се водят гласували и където се дописват съмнително много на брой имена“, коментира Цветозар Томов.

Според Стоил Стоилов е скандално, че няма да има информация за неизползваните бюлетини. Той смята, че като не се броят неизползваните бюлетини, се увеличава възможността някой да замени с тях бюлетини от урната.

Иначе след попълването на резултатите всички членове на секционната избирателна комисия подписват изборния протокол, който се ксерокопира и раздава на заинтересованите в секцията лица, но само трима от тях – обикновено председател, зам.-председател и секретар, участват в предаването му в районната комисия, за която се тръгва в изборната нощ. Според експерти, ако се направи някаква промяна по пътя към районната комисия, това няма как да остане незабелязано.

„Понякога стават грешки. И когато резултатът не излиза при попълване на контролите, т.е. се разминава математически, резултатът се поправя чрез задраскване на гласове на по-малки партии или прибавяне на някой глас към по-големи, защото знаят, че никой няма да отвори да брои. Това обикновено се прави от тричленката“, смята Цветозар Томов.

Районната избирателна комисия има право да върне протокола за поправки, ако в него има фрапиращи грешки. Тези корекции обаче отново трябва да бъдат подписани от всички. Ново броене на бюлетините се прави само ако фабричните номера в долния ъгъл на протокола са различни на различните листи. Тогава бюлетините се броят от всички членове на секционната комисия в присъствие на районната.

Автор:

Източник: „Дневник“