С политическите си авантюри ГЕРБ загроби над милиард в държавните мегафирми

0

- Advertisement -

Структури като „Български ВиК холдинг“ и държавната петролна компания бяха създадени, за да се усвоят едни пари

Авантюрите на управляващите при създаването на държавни мегадружества, които концентрират възможности и финансови ресурси със съмнителна целесъобразност, само на пръв поглед са до под кривата круша.  Докато дейността им тъне в юридически трудности, неясноти и всякакви организационни спънки, финансирането им е щедро осигурено. В банкови сметки отлежават в очакване на светлото бъдеще над милиард лева от държавната хазна. А щом има пари, ще се намери и как да се усвоят. Предизборното мото на ГЕРБ „Работа, работа, работа“ спокойно може да бъде заместено с „Усвояване, усвояване, усвояване“.

Ясно е, че при сформирането на правителство с участието на партии извън статуквото съществуването на тези мегаструктури ще бъде поставено под въпрос. И „Демократична България“, и „Изправисе.Бг“ са последователни в критиките си към структури като новата държавна петролна компания, вписана тихомълком тези дни в Търговския регистър. Още при приемането на решението за създаване на „Български ВиК Холдинг“ с впечатляващ капитал от 1 млрд. лв. от „Изправисе.Бг“ обявиха, че се ражда нова мегасхема за източване на публични средства. Но прекратяването на съществуването на тези предприятия няма да е толкова лесно. Какво свършиха държавните мегаструктури до момента? 

ВиК холдингът – една година в търсене на служители

Впечатляващото удостоверение за внесен капитал на „Български ВиК холдинг“. Сумата е 1 млрд. лв.

Ако се съди по доклада за деветмесечието на „Български ВиК холдинг“ – новата шапка, от която се очакваше да приюти държавните дялове във ВиК дружества из цялата страна, холдингът не се е занимавал с нищо съществено извън търсене на служители и сграден фонд. Справка в регистрите показва, че цялото структуриране на холдинга се бави – решението за учредяване на новото ЕАД със 100% държавно участие и принципал Министерството на регионалното развитие бе взето на 22 януари 2020 г. Документът дава срок от 6 месеца на дружеството да придобие притежаваните от държавата дялове в съществуващи ВиК фирми, но този срок, разбира се, се оказа имагинерен. Само вписването на дружеството като юридическо лице отне 4 месеца – фирмата се появи в Търговския регистър на 5 май.

Така първата година от създаването на холдинга се оказва полупразна. Към края на деветмесечието единственият анализ, който холдингът представя – поради липсата на приета бизнеспрограма, е анализ за показателите, от които зависят заплатите на ръководния персонал. Към 30 септември дружеството има назначени 7 служители на трудов договор освен ръководния състав, който е с договори за управление. В края на деветмесечието фирмата отчита обща загуба от 229 000 лв. покрай изплащани заплати, осигуровки и гаранции за отговорно управление. 

На фона на огромен капитал – 1 млрд. лв., при това внесени накуп в Българската банка за развитие, инвестициите в инфраструктура на холдинга са 0. В доклада това се обяснява с възникнали нормативни пречки и трудности около прехвърлянето на държавните дялове във ВиК операторите. Сякаш е новина за някого, че юридическото вливане на проблемни дружества, каквито са фирмите във ВиК сектора, не е шега работа. „Процесът по прехвърляне на държавните дружествени дялове се оказва по-сложен от очакваното и ще отнеме повече време от предвиденото, включително за дяловете във ВиК операторите, 100% държавна собственост“, пише в доклада към деветмесечието. Към този срок няма изготвени и одобрени правила, по които ВиК холдингът ще финансира дружества, в които участва. От документа става ясно, че структурата няма съвсем да стои без работа – тепърва ще се оборудва с автомобили, компютри, ще преустроява предоставената сграда на ул. „Париж 11А“, ще си купува канцеларски материали и деловодна система.

Въпреки мудното темпо холдингът вече е придобил държавното участие в отделни местни ВиК дружества, става ясно от справка във фирмените регистри. Той фигурира и като целеви субект в новата програма за околна среда за 2021-2027 година, по която се обявяват планирани инвестиции във ВиК инфраструктура за 7 обособени ВиК територии. Случайно или не, именно местните ВиК за тези приоритетни територии са сред придобитите на първо време от холдинга  – като ВиК, София,  ВиК Хасково, ВиК Търговище (51% държавен дял), ВиК Плевен, ВиК Габрово – 51% държавен дял. Извън парите по оперативната програма, по която ще се финансира ВиК инфраструктура в агломерации над 10 000 жители и по която „Български ВиК холдинг“ е изрично посочен като ползвател на мярката, пари за ВиК инфраструктура ще има и по Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук са заложени 575 млн. лв. до 2026 година за по-малки агломерации – от 5000 до 10000 души. Не е ясно дали евентуално прекратяване на холдинга при вече програмирани приоритети и финансиране от ЕС, ще е лесно и сполучливо, дори и отделни партии да настояват за такова решение. 

Стотици милиони за спешни и неспешни язовири 

„Държавната консолидационна компания“ – шапка на един куп държавна дружества с принципал Министерството на икономиката, през 2018 година бе избрана да възлага и ремонтните дейности на язовири в спешна нужда от ремонт. За това консолидационната компания получи инжекция от 500 мл. лв. в капитала си – парите отново са внесени по сметка в Българската банка за развитие, а дейността бе превъзложена на дъщерното й дружество „Монтажи“ ЕАД. „Сега“ нееднократно писа за липсата на яснота какво се случва с тези 500 млн. и течащите уж спешни ремонти, чийто резултат не се вижда вече трета година. Последният отчет за деветмесечието показа отново, че „Монтажи“ ЕАД продължава да отчита огромни суми като наличности по сметки на дъщерното „Монтажи София“ – 162 млн. лв., и 309 млн. лв. вземания от клиенти. 

- Advertisement -

Паралелно със спешните ремонти на язовири, възложени на ДКК и от там на „Монтажи“, през 2019 година държавата създаде друга фирма със сходна дейност – Държавно предприятие за управление и стопанисване на язовири. Структурата бе регистрирана юли, 2019 година. Можем само да гадаем как точно са уредени отношенията между държавното предприятие и „Монтажи“ ЕАД. Според правилника за устройството и дейността на предприятието отношенията му с „Държавната консолидационна компания“ по линия на ремонтите на язовири следва да се уредят със споразумение. Всичко това говори за припокриване и голям хаос. Нещо повече – законът допуска с 500-те милиона да се ремонтират и язовири на други държавни дружества, като „Напоителни системи“, НЕК, ВиК оператори, които обаче после трябва да възстановят сумите на ДКК.

Кой какво ремонтира, за какви суми и кой в крайна сметка плаща, надали някога ще разберем. На фона на тежката мъгла над дейността на „Монтажи“ държавното предприятие за язовирите е много по-открито. Предприятието публикува бюджетите си за 2019 и 2020 г., ежемесечно предоставя и финансови отчети. И тук обаче изпълнението на бюджетите е много ниско – което показва проблеми и с дейността. Предприятието е със 131 щатни бройки и средна брутна годишна заплата 23 760 лв. Много вероятно е в един момент проблемите около спешните ремонти на „Монтажи“ да бъдат стоварени за довършване от държавното предприятие.

Напред към обновяването на държавните резерви от петрол 

Държавната петролна компания бе вписана тихомълком в Търговския регистър на 11 март.

В мътилката около изборите и след тях ще заработи и Държавната петролна компания. Дружеството бе създадено изненадващо насред пандемията след офанзива срещу „ЛУКойл“, като идеята бе да се гарантира справедливост на този пазар през строителство на нови данъчни складове за съхранение и нови бензиностанции, които да работят „по държавному“. Наред с тази дейност на новата петролна компания й бе възложено и съхранението и обновяването на държавните резерви с горива – блага дейност, извършвана досега от Държавния резерв, и узурпирана по естествен път години наред от „ЛУКой България“. И тази инициатива се забави организационно – устройственият правилник на компанията (създадена също като държавно предприятие, тоест на издръжка на държавния бюджет), бе приет от правителството навръх Коледа и влезе в сила на 1 януари 2021 г. Едва през март в Търговския регистър се появи подобно юридическо лице. Предприятието е вписано в Търговския регистър на 11 март, като начело на структурата застана Паун Илчев, бивш председател на Българския институт по метрология. 

Държавната петролна компания бе остро критикувана и миналата година, и сега покрай течащата предизборна кампания, като това е една от фирмите, за които различни партии обещават ревизия след изборите. На пръв поглед в момента много място за ревизия няма – предприятието тепърва ще трябва да заработи. Бюджетът му за тази година е близо 50 млн. лв., като той не включва строителство на бензиностанции. Но нищо не пречи в тарапаната около изборите дружеството да пусне горива за обновяване, и то за десетки милиони левове. Извън донатрупването на нови запаси за точно определен брой дни – тук страната ни трябва да покрива минимум 30 дни среднодневно потребление и изоставаше с над 2 дни като количества, резервът от горива периодично се обновява заради изтичане на срок на годност. Такива сделки – за продаване на старо гориво и зареждане с ново, могат с лекота да се обявят – те минават през борсата. Ще видим кой ще се настани като купувач на старото и продавач на новото гориво, и въобще ще се обновява ли нещо. Съмненията са, че при тези сделки се върти едно и също гориво. 

30 млн. са затворени в сметка в ПИБ в очакване на детска болница 

Не се знае дали и кога ще има нова детска болница. Но има инвестиционна компания за целта.

Пълно фиаско се очертава и създаденото през август м.г. акционерно дружество „Здравна инвестиционна компания за детска болница“. Дружеството е натоварено с непосилната задача да инвестира в забатачения проект за изграждането на нова Национална детска болница в кампуса на Александровска болница. Капиталът на акционерното дружество е общо 100 млн. лв., като тук поне държавата взе решение да не го внася накуп, а да разсрочи вноските. Още 50 млн. лв. следва да се осигурят като капитал на дружеството до август т. г., а останалите 20 млн. лв. – до август 2022 г. Ще развие ли въобще някаква дейност това инвестиционно дружество, ще видим. Обществената поръчка бе опорочена – тя бе обявена при условие, че старият корпус на мястото за болницата ще се реновира, а после държавата реши да бута старата сграда и да вдига нова. Властите твърдят, че това е възможно в рамките на същата обществена поръчка. Бутането на свой ред също не се случи –  старата сграда уж трябваше да се събори до края на 2020 г., но въпросът потъна в паниката около коронакризата.

Автор:

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 33407

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече