Да грабнеш вниманието за 2 секунди: За дигиталната предизборна кампания и аналоговите политици

0

- Advertisement -

Колко струва един „Фейсбук“ лайк? И дали инвестицията си струва? От социалната мрежа, отдавна подгрята от премиера и управляващите като място за произвеждане на новини, партиите се възползваха масово по време на кампанията – всяка според възможностите си. Наблюденията показват, че част от формациите „си отглеждаха“ последователите във Фейсбук месеци и години преди самата кампания, а други наваксваха в последния момент и с помощта на спонсорирани публикации. Публична, или поне партийна тайна е, че някои от рекламираните кандидат-депутати сами определят себе си като аналогови и никога не са влизали в социалната мрежа. Други не само лично поддържат профилите си, но са изключително активни във всекидневието, дори извън кампания.

„Фейсбук“ дава възможност за доста по-евтина от медийната реклама – срещу няколко евро. Така десетки политици са отделили по стотина евро, за да могат постовете им да бъдат видими не само за техните приятели и последователи, но и за още няколко хиляди избиратели. За публикация, финансирана със 100 евро, са заложени 15-20 хиляди показвания на екрана на потребители и обещават, че потенциално могат да достигнат до 1 милион души. Има и статистиката какъв процент мъже и жени са видели конкретната реклама във всяка възрастова група.

„Фейсбук“ страницата Ads library осигурява прозрачност на рекламирането и изразходените от формациите средства и дава възможност да се провери колко са похарчили партиите и отделни кандидати за по-широка популярност. Данните показват, че през последните години за реклами, свързани с политика, избори и социални въпроси у нас са платени 1 058 386 евро за 35 249 публикации. Водещо място за целия период заема Европейският парламент – 143 667 евро.
Всичко, което трябва да знаете за:Избори 2021 (359)

В началото на класацията по харчене на средства по време на предизборната кампания в социалната мрежа е „Има такъв народ“. Това показват данните към 1 април. Над 33 хиляди евро за последните 30 дни са стрували платените публикации на Слави Трифонов и неговата партия. Сумата е дадена за над 400 реклами във „Фейсбук“ и „Инстаграм“, а партийната „Фейсбук“ страница е създадена в началото на 2020 година.

Над 30 хиляди евро са платили от „Демократична България“ – отделни формации от обединението и кандидат-депутати. Сумата е за последните 30 дни, но справка показва, че партиите от ДБ са отделяли средства за реклама във „Фейсбук“ не само за предизборната кампания, по и през последните 2 години. Според справката, над 65 хиляди евро са дадени за този период например за спонсорирани публикации на „Да, България“.

Над 11 хиляди евро са дали за реклама в социалната мрежа от „Републиканци за България“. Страницата на партията е създадена през септември 2020-та. Част от парите са платени от бизнесмена Павел Вълнев.
Над 9000 евро за последните 30 дни е струвала кампанията на КОД на Петър Москов. Спонсорирани са публикации, свързани с медийни участия и предизборни прояви.

Над 3800 евро са дали от „Отровното трио“ за кампанията. Страницата ву е създадена в началото на 2020-та, като от тогава за реклама в социалната мрежа за платени над 6400 евро.

Над 3400 евро са похарчили от НФСБ, което е нищо на фона на заделеното за медиите. Договори, сключени за медийна реклама поставиха Патриотичната коалиция Воля-НФСБ за първо място по похарчени средства -1 115 147 лева.

3355 евро са платени за публикации на лидера на левицата Корнелия Нинова. Отделно има спонсорирани публикации от кандидат-депутати на БСП. Над 2500 евро са платени за ГЕРБ-СДС и отделни кандидати от коалицията.

Да грабнеш вниманието за 2 секунди

Анализи показват, че потребителят отделя средно по 2-3 секунди на дадена публикация в социалната мрежа и ако тя не привлече вниманието му, търси по-интересно за него съдържание. Както и че през мобилните си устройства ежедневно един човек средно „скролва“ по 90 м информация. Това означава, че постовете трябва да бъдат особено атрактивни, за да привлекат внимание. Важна е визията, както и ясното послание, добре оформено в кратък текст.

Справят ли се партиите с тези изисквания? Някои да, някои не. Прави впечатление, че по публикациите в някои партийни страници работят професионални екипи, които изработват специално съдържание. Други обаче публикуват дълги политически речи и постове -тоест по-скоро копират съдържание, което би могло да има успех в традиционните медии, но не и във „Фейсбук“. В социалната мрежа такава информация би могла да задържи вниманието само на най-запалените фенове на съответната формация.

Важно е също как при спонсорираните реклами е зададена аудиторията, до която те да достигнат – дали партиите знаят на кого говорят и кои са избирателите, с които потенциално биха могли да разширят подкрепата си, или просто рекламата, която плащат, ще бъде безмилостно „скролната“ и няма да има никакъв ефект. Наблюдения показват, че се въртят платени публикации от кандидат-депутати, които трудно се разбира от коя формация са, къде са заснети и какво искат да кажат на избирателя. Тоест част от формациите влязоха в дигиталната кампания неподготвени, без ясна визия и заложиха повече на активността и непрекъснатото споделяне на информация, отколкото на внимателното прецизиране каква да бъде тя.

Формациите във „Фейсбук“

Бързо и евтино достигане до хиляди хора. Това са 2 от основните предимства на социалната мрежа. „Фейсбук“ създаде увереността на масовия потребител, че почти всеки може да бъде медиа и да улови момента – негова знакова публикация да се превърне в споделяна от хиляди хора, да предизвика интереса на медии и реакция от институции за решаване на даден проблем. Друго предимство на мрежата е, че дава възможност за бързи анализи на резултатите от публикациите и промяна на стратегията, стига да има потенциал за това в екипите на кандидатите.

И онлайн, и в медийните изяви политиците не бяха особено изобретателни. Много от тях заложиха на онлайн разговори с избиратели. Или на отговаряне на техни въпроси, в отсъствието на самите избиратели. Последният слънчев неделен ден преди вота пък събра няколко формации в Южния парк в София, които раздаваха листовки и балони, бореха се за вниманието на гласоподавателите, и си правеха снимки за социалните мрежи.

- Advertisement -

„Има такъв народ“избраха да не участват в медии по време на кампанията и заложиха на „Фейсбук“ и партийната телевизия. В социалната мрежа формацията представи видеа с експерти в различни области и очакваните критики към „играчите на статуквото“. Вероятно от партията разчитат най-големият им коз да бъде концертът в последния ден от кампанията, макар и без публика.

„Фейсбук“ изявите на „Демократична България“ често имаха новинарски привкус, с множество включвания на живо по горещи теми и попадаха в потока от информация и в традиционните медии. Формацията е сред тези, които видимо са вложили усилия в подготовката на визуално съдържание за „Фейсбук“.

При ГЕРБ темите, свързани с кампанията и предизборните прояви, неминуемо се преплитаха със сюжети от новинарския дневен ред и изявите на премиера и министри от кабинета. А кандидатите на коалицията ГЕРБ-СДС многократно използваха социалната мрежа за онлайн-разговори с избиратели.

В политическия пейзаж имаше и „лирически отклонения“ – например в постовете на Цвета Караянчева:„Снежна приказка ме застигна в Паничково в компанията на десетки храбри мъже и жени, дръзнали да се изправят срещу статуквото в община Черноочене“. Или „В сърцето на Женда. Под навеса на една разбита автобусна спирка ме чакат хора с широки сърца, които се борят за хляба си с пот на челото.“

Лидерът на СДС Румен Христов, коалиционен партньор на ГЕРБ, и в тази кампания отново показа специалните умения на неговото куче Тофи, което пука червени балони с надпис „Лъжите на БСП“.

„Лодката на свободата“ на БСП, която 4 дни пътува по Дунава беше едно от посланията-котви на предизборната кампания на левицата. Появиха се шеги, че социалистите са взели идеята от Христо Иванов, който миналото лято акостира с лодка на брега в парк Росенец. В предизборни изяви на БСП се виждаше и посланието „Гласувай машинно, спаси дърво!“ В социалната мрежа столетницата заложи на традиционно съдържание. Едно от лирическите отклонения беше на кандидат-депутата Михаил Михалев, който рецитираше стихотворението на Вапцаров „Вяра“ в силен снеговалеж.

„Републиканци за България“ сутрин често започваха изявите си със тренировка на Цветан Цветанов. Едно от силните им послания беше професионално заснето видео за Павел Вълнев под мотото „Щом мога аз, можеж и ти!“. И те, както и Изправи се! Мутри вън!“ и Консервативно обединение на десницата активно използваха социалната мрежа, за да покажат срещи с избиратели, интервюта и разговори. От Изправи се! Мутри вън! Разпространиха изпълнение на китара на третия в листата им във Варна Димитър Костадинов. В неговия вариант на кавър на известна песен се пее за премиера Борисов, кюлчета и за това, че 11 години стигат. От КОД пък се определиха като „добрият градинар, който дава възможност на смисленото, на цъфтящото, на работещото“.

Освен на срещи в много населени места и на участие в традиционните медии, ДПС заложи и на масивна „Фейсбук“ кампания, без обаче да влага средства в спонсорирани публикации. В страниците на Движението в социалната мрежа се появиха видеа като „Бабо, имаш ли фейсбук?“, рап парче за ДПС , както и кодирано послание от почетния председател Ахмед Доган – поздрав с песента „Калашников“ на Брегович.

Дали социалните медии ще изместят традиционните?

Социалната мрежа осигурява на политиците пространство, свободно от медии и журналистически въпроси, в което могат необезпокоявани да говорят за каквото си искат. Така, усетили сладостта и възможностите на онлайн политиката, представители на различни формации все повече могат да прибягват до подобен тип говорене. Макар и често критикували политическите изяви от джипката на премиера Борисов, защо да не правят нещо подобно, но без джипка? Още повече сега, когато пандемията ограничи масовите и зрелищни предизборни прояви, на които партиите обикновено разчитаха, за да демонстрират политическа мощ, медиите и социалните мрежи се превърнаха в основния спасителен информационен пояс, с който посланията да достигнат до избирателите.

Инвестициите в традиционните медии обаче показват, че повечето формации все още залагат на познатото, за сметка на дигитално-неизвестното. И едното, и другото средство да комуникация си имат копче за изключване. И едното, и другото могат да бъдат ефективни и използвани правилно, за да постигнат партиите желания ефект. Или пък да тиражират слабостите на кандидатите, и така да отблъснат избирателите.

Дали харесванията на публикации в социалната мрежа ще се превърнат в реални гласове за кандидатите на вота?

Някои да, някои не. Част от „Фейсбук“ потребителите изобщо няма да отидат до урните. Вероятно резултатът би бил по-различен при електронно гласуване, когато всеки може да даде своя вот от мобилното си устройство или компютъра вкъщи. Цената на „Фейсбук“ славата е ниска и си струва политиците да се пробват. Но може би, ако се проучат действията на потребителите по време на кампанията ще се окаже, че са скролвали много повече от 90 метра съдържание на ден, в опит да прескочат скучните политически реклами.

Дали нагласите на избирателите ще се повлияят от многобройните медийни и онлайн изяви? Или пандемично изстрадалият българин ще се окаже твърде изтощен от зрелища, в битката за хляба си? Кои от дигиталните и кои от аналоговите политици ще седнат на депутатските банки, ще стане ясно след вота в неделя. Тогава политическите отбори ще могат да изчислят и колко им е струвал един глас и един депутатски мандат.

Надежда Василева е журналист с 20 години телевизионен опит, 16 от тях в Българската национална телевизия, като основен репортер в парламентарния и политическия екип. Отразявала е всички предизборни кампании през този период, както и последните президентски избори във Франция. Специализира дигитален маркетинг.

Източник: „Дневник“

Прегледана: 30188

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече