Евелина Славкова, социолог: Насаждането на усещането за липсата на легитимност на изборите е много опасен момент и всички губят от това

0

- Advertisement -

Въпреки че мерките около пандемията се разхлабват в Деня на шегата -1-ви април, примката на коронавируса продължава да се затяга повече и повече. Дано да е за последно. Дни преди изборите надскочихме всички рекорди по нива на заболели. Дали поведението на вируса ще повлияе и на поведението на избирателите? Няма никакво съмнение в това. Ковид е тайният играч на вота, в едно с мъртвите души и корпоративния глас. Каква ирония. Ако бъде ниска избирателната активност резултатите ще бъдат едни, ако бъде висока – ще имаме шарен парламент. Възможно ли е липсата на интерес към урните обаче да се дължи и на нещо друго – на липсата на ясна алтернатива, липсата на ясен залог?

  • Коя би била най-голямата изненада на парламентарните избори, госпожо Славкова?
    – Не бих определила очакванията си точно като шега, но да кажем, че може да очакваме изненади. За първи път имаме избори в пандемична ситуация, което няма как да не носи изненади в една или друга посока. Една от тези изненади несъмнено ще бъде избирателната активност. А от избирателната активност ще дойдат и други изненади – колко ще са политическите партии, които ще съставят 45-то Народно събрание, и от там кои политически формации ще съставят следващото правителство. Всъщност като се замисля големите изненади ще бъдат най-вече след 4-ти април.

– До каква степен на достоверност може да се предскаже какво ще се случи на 4-и април? Иначе казано, ще търпят ли критика социологическите агенции отново?
– С усмивка казвам, че и с абсолютна точност да съвпадат данните на социологическите агенции и изборните резултати, то със сигурност ще има отново недоволни от работата на агенциите. Разбира се, тук правя разлика между социологическите агенции, които спазват всички стандарти, работят коректно и професионално и социологическите агенции, които повече от видно се активират само по време на избори, данните им изпадат в странни противоречения с това на останалите агенции, а често нямат лица и сайтове и т. н. Тук медиите също трябва да спазват определена хигиена на публикуване на социологически данни.

Но да, определено социологическите агенции сме поставени в трудна ситуация, най-малкото, защото е много трудно да се определи избирателната активност. Ако избирателната активност е ниска – имаме един сценарии колко политически партии ще влязат, ако е висока – друг и т. н. На декларативно ниво относно гласуване, няма особена разлика в проучванията между сегашните и предходни избори, но не това ще се реализира в изборния ден и неизвестните не са малко.

– С какво се различават тези избори от предишни, които сте покривали като агенция?
– По едно нещо – коронавирус. Пандемия, която освен ефекта, който ще има върху избирателната активност, може например да мобилизира групи от хора, които не биха отишли да гласуват, но сега да го направят на база оценка на ефективността на вземаните мерки от страна на държавата. Да не забравяме, че има хора, които вярват, че коронавирусът не съществува или не е по-страшен от сезонен грип.

– Може ли да анализирате кампаниите на отделните партии? Какво ви направи впечатление в тях?
– Моето лично усещане е за липса на кампания, или по-точно, много вяла кампания. Някои от политическите формации заложиха на подхода с пряка комуникация с избирателите си, други развиха онлайн кампании. Направих си труда да гледам почти 90% от дебатите по всички медии и кандидатите за политици бяха поставени в една основна парадигма – какво биха направили те, ако управляваха, по отношение на пандемията. Пандемията се оказа и основната точка за дебатиране, което не даде възможност, поне според мен, да се говори за политиките, които всяка една партия предлага на избирателите, ако влезе в следващото Народно събрание. Това направи кампанията още по-безинтересна.

– Каква е най-вероятната конфигурация на партии и коалиции в следващия парламент?
– Този въпрос го приемам като продължение на първия, свързан с изненадите. Хвърляне на боб, както казва моя колега Димитър Ганев, ще бъде прогнозирането, на каквито и да било конфигурации в момента. Нека да видим колко партии ще влязат в Народното събрание. Хипотезите са много, дори и да не се стигне до съставяне на кабинет. Трудно в момента може да бъде оборена всяка една от съществуващите хипотези.

– Премиерът Борисов не се появи на нито една дискусия, не се появи в нито една телевизия, не даде нито едно интервю. Въпреки това партията му убедително води в проучванията. На какво се дължи това?
– Има още време и не трябва да изключваме Борисов да участва в някоя от големите медии. Причината за това ГЕРБ да води не е от тези избори и резултатите го показват. Слабата опозиция в лицето на останалите политически формации в голяма степен оказва влияние да имаме тези резултати. Много пъти интерпретацията на данни е свързана не с това, че ГЕРБ вдига, а с това, че другите падат. На изборите 2017 г. ГЕРБ и БСП бяха с много близки резултати, но хората сякаш се стреснаха от Нинова и заложиха отново на Борисов. Изборите 2021 г. се очертават подобни, въпреки че Нинова също зае позиция на „мълчание“. Голямото предизвикателство през Борисов ще бъде не първата позиция на ГЕРБ, а съставянето на кабинет.

– БСП почти беше достигнала ГЕРБ в предварителните проучвания, а сега изглежда е по-близко до третото място. На какво се дължи това? Какво се случва в лявото?
– Миналата година по време на протестите и в следващите няколко месеца имахме почти изравнени позиции между двете партии. Много бързо нещата се върнаха в изходна позиция с разлика в полза на ГЕРБ. Тази разлика започна да се увеличава в последните няколко месеца. Не съм на мнение, че БСП може да стане трета политическа сила. Но какво се случи. След спечелването на председателския пост, Корнелия Нинова не се хвърли в битка срещу ГЕРБ, а се хвърли в битка за разчистване на сметки и подреждане на партията. Видно е от всички предварителни проучвания, че тази тактика, разбира се и още допълнителни елементи, доведоха до това увеличаване на разликата между двете големи партии.

– За първи път сме свидетели на партия, каквато е „Има такъв народ“, без почти никаква кампания. Въпреки това тя стои убедително на трето място. Какво щеше да се случи ако имаше кампания?
– „Има такъв народ“ не участва в дебатите в останалите медии, но не бих определила, че нямат никаква кампания. Дори и с по-малък ефир, Слави и екипът му развиват кампания. Това, обаче, което е специфично при партията на Слави е фактът, че той „кампания“ прави през годините, да не говорим за организирания референдум, подкрепа на кандидати и т. н. Просто създадените очаквания вече се реализираха в създаване на партия и участие в избори.

- Advertisement -

– Новото разслояване на така наречения патриотичен вот може ли да доведе до отпадане на всички партии в този сегмент от Народното събрание? Как разчитате кампаниите на ВМРО, Марешки и другия?
– Разслояването на патриотичния вот може да изиграе лоша шега на тези политически формации. Залогът за всяка едно от тях е много голям. Която партия влезе в следващото Народно събрание, ще бъде един вид наследника на „Обединени патриоти“. Усещането ми тук е, че за разлика от вялата кампания като цяло, то в това поле се усеща по-висока интензивност на правене на кампания. ВМРО освен на темите, които през годините са поддържали, в тази кампания залагат и на свършеното от тях през мандата. При Марешки и в тази кампания се залага на теми, свързани с бизнеса му – гориво и лекарства. Не виждам някаква изненада в тези кампании.

– Социалистите, „Изправи се! Мутри вън!“, „Има такъв народ“, „Демократична България“ – всички са си поставили за цел да свалят ГЕРБ от власт. Каква е разликата обаче в това иначе общо искане? Възможна ли е коалиция между тези субекти при съставяне на ново правителство?
– Както вече казах, всякакви екзотични коалиции могат да се случат. Въпреки това и въпреки общата цел, то тези партии имат големи разлики помежду си. Трудно ми е да си представя как избирателите на „Демократична България“ да приемат присърце коалиция между партията и „Има такъв народ“, например. Сложна ще бъде такава коалиция и бих казала доста нестабилна.

– Каква е ролята на ДПС и каква ще бъде тя в новия парламент?
– В някаква степен и за ДПС зависи колко политически формации ще влязат в следващото Народно събрание, за да коментираме тяхната роля. Зависи също дали ще запазят третата си позиция. На тези избори при ДПС се открояват няколко неща – на тези избори липсва партия в тяхното поле, припомням партията на Лютви Местан, включени са млади хора в листите и то някои на водачески места и в листите липсва Делян Пеевски. В този контекст ще е интересно да видим резултатите на ДПС.

– Страхуват ли се хората да отидат да гласуват заради коронавируса?
– Трудно ще можем да отчетем колко души няма да отида да гласуват, защото ги е страх от пандемията и колко, защото не виждат за кого да гласуват. Но да, особено сред по-възрастните, очакванията ми са, че ще се страхуват да излязат да гласуват. Ще видим демографията от екзитпола какво ще покаже.

– Може ли отсега да се каже колко дълъг ще бъде животът на следващия парламент?
– Когато не можем да кажем колко шарен ще бъде следващият парламент, какво ще бъде следващото правителството, е трудно да говорим за продължителността на живот на Народното събрание. Нека да видим изборните резултати, кои партии ще влязат, какво правителство ще имаме и тогава можем да обсъждаме тази тема. Това ми напомня въпроса от пресконференция след съставянето на кабинета „Борисов 3“ – Кога ще има предсрочни избори? Трябва още неща да се добавят в уравнението.

– Очаквате ли объркване на преброяването в хибридния вариант и това да бъде повод за оспорване на изборите?
– Няма как да няма проблеми. От ЦИК дори предварително предупредиха, че ще има забавяне в обявяването на данните. Възможни са проблеми с попълването на протоколите, възможно е членове на секционните комисии да се заразят до неделя или да бъдат контактни. Има много неща, които ще усложнят изборния процес. Не толкова това, колкото ниска избирателна активност може да доведе до насаждане на мнението, че излъченото Народно събрание е нелегитимно, защото е избрано от много малко хора. Още в началото на годината, при консултациите при президента с парламентарни и извънпарламентарни партии, основно се говореше колко нечестни ще бъдат изборите. Насаждане на усещането за липсата на легитимност на изборният процес е много опасен момент и всички губят от това. Разбира е, тук не включвам елементи, които изискват корекция например като изчистване на избирателните списъци от мъртви души. Но пак повтарям опасно се създаването на усещане, че изборите не са легитимни, още преди да са проведени дори.

– Очаквате ли някой да заложи на провокация точно в навечерието на изборите или в самия изборен ден? И какво може да се случи тогава?
– По-скоро изключвам такъв сценарий. Както се казва в кампанията партиите дори не успяха да се скарат като за предизборна кампания. А и се видя при други такива провокации, че не е задължително този, които ги организира, да печели дивиденти от тях. Но след скучната кампания, след изборния ден, ще имаме доста по-интересен политически период – кой ще състави 
кабинет.


Евелина Славкова е социолог и политически анализатор. Завършва бакалавър по социология и магистър по Политически мениджмънт в СУ “Св. Климент Охридски”. Съосновател на Изследователски център “Тренд”. “Тренд” e една от водещите независими социологически агенции на българския пазар. Основана е през 2016 г. и е член на Европейската асоциация за социални и маркетингови проучвания (ESOMAR). Евелина Славкова има зад гърба си проведени повече от 200 електорални, социални и маркетингови проучвания. Евелина Славкова вече повече от 5 години присъства редовно като анализатор на актуалните политически и социални събития по българските медии.

Автор: Емил Спахийски

Източник: в. „Труд“

Прегледана: 30084

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече