Михаил Вешим за медиите по изборите: На едната страница ГЕРБ печели изборите, на другата БСП – първа политическа сила, на трета – Слави взема властта

0

- Advertisement -

Народните поговорки, че на лъжата краката са къси, а на лъжеца му е дълъг носът, продължават да са валидни. В наше време всички ги свързват с политиката и нататък ги използват за илюстрация на политиците. Не случайно рисуват г-жа Лъжа с голям нос. Вярно е това, само че ние свикнахме с лъжите, те са всекидневни. Стар лаф на Бисмарк се преписва кога най-много се лъже – след лов, по време на война и преди избори. Ние сега, Слава богу, не сме по време на война, но преди избори, затова има лъжи отвсякъде.

Това каза в интервю за БГНЕС главният редактор на хумористичния вестник „Стършел” Михаил Вешим.

„Никой не вярва на предизборни обещания, на предизборни програми. Според мен тези предизборни студия нямат никакъв ефект и най-много печели този, който мълчи. Мълчанието в случая се оказва злато и то ще се покаже на изборите. Има и такава партия, която с мълчание ще влезе в парламента. Мълчанието е много загадъчно“, коментира той.

През годините Вешим е виждал какво ли не и си спомни колко страст е имало в първите години на демокрацията.

„Тази кампания ми се вижда доста вяла. За да е вяла има и медицинско обяснение – пандемията. Тя пречи на директните срещи с избиратели. Кандидатите за депутати най-вече се явяват в социалните мрежи или пък в телевизионни студия. Вяло върви, може би такова ще бъде и гласуването. Ние самите като че ли не искаме промяна. Много говорим за промяна, за нарушаване на статуквото, а като че ли не сме готови. Статуквото е удобно за доста хора. А другото разсъждение е, че може да стане и по-лошо. Българската позиция е „не мърдай много, че да не стане по-лошо””, коментира Вешим.

Той си спомни за големия протест на 7 юни 1990 г. на „Орлов мост“ и надеждите, възлагани на промяната, но тя не се случила.

„Там ми се плачеше от резултата, защото имаше много надежди. След такъв митинг и на другия ден като видиш как е гласувала България, как няма да ти се плаче? Трудно ставаха промените – от избори, на избори. Около избори България се вълнува, този път като че ли най-слабо, ще видим избирателната активност и как ще определим бъдещето си за 4 години или 4 месеца. Всички са подготвени, че това е генерална репетиция за други избори, в което няма нищо лошо, но ако започнем да се въртим само в такава спирала, тогава за сатириците ще има много хляб – хляб няма да има за другите хора“, каза той.

Главният редактор на „Стършел” коментира още, че не приема твърдението, че всички в политиката са маскари и призова хората да правят разлика между думите на бай Ганьо и автора му Алеко Константинов и поясни, че това е реплика на героя, а не на Константинов.

„Не всичко е лъжа. Както не всички са маскари. Константинов е светъл образ, бай Ганьо е тъмен образ, събирателен образ на простотията в много нейни проявления. 130 години след написването ѝ тя остава най-актуалната книга за българския народ. Колкото и някои да не искат да се познаят в този образ, той си остава жив и ние сатириците, след Алеко не правим нищо друго, а само дописваме този герой, прибавяме нови и нови черти към този образ. Когато Алеко е писал бай Ганьо не е имало бай Ганьо-шеф на комисията по културата, не е имало бай Ганьо-бизнесмен, бай Ганьо-милионер или бай Ганьо-собственик на казина, бай Ганьо-собственик на лотарии. Не и имало бай Ганьо-шофьор, бай Ганьо-футболист със световна слава, бай Ганьо-собственик на футболен отбор, че дори и бай Ганьо-Доктор хонорис кауза. Бай Ганьо може да бъде и телевизионен водещ, на много популярно шоу. Всички тези неща са допълнение към един герой на 130 години, в развитие, който си е все така жив. Докато Алековците никакви ги няма, Ганьовци колкото искате има“, заяви той и добави, че е необяснимо за него защо човек като Щастливеца, който е нямал пари за цигари е сложен на банкнотата от 100 лева и защо е допуснато Ганьо да сложи Алеко в джоба си. Писателят сподели, че на една от годишнините на Щастливеца предложил да го махнат от банкнотата, но това не се случило, защото било сложно.

- Advertisement -

Въпросът дали политиците са широкоскроени предизвика сериозна усмивка на лицето му.

„Не са широкоскроени, тясноскроени са и ги стягат костюмите, та си подаряват саката. Обаче имат чувство за хумор. Най-показателният пример е сегашният ни премиер. Той има чувство за хумор и много остър език. Той може с една шега да навре политическия си противник в ъгъла, както го и прави. Той няма другото, което е една степен по-нагоре – чувството за самоирония. Той не може да се погледне отстрани, той се смята за велик, което го прави страшно смешен. Той затова не може да понася карикатурите със своя образ. Казва: „Те все ме рисуват много дебел“. Карикатуристите като чуха, че това го дразни почнаха да го рисуват още по-дебел. То това е шаржът – да намериш някаква характерност“, сподели Вешим и си спомни как покойният Желю Желев, първият демократично избран президент, понасял хумора и дори искал да си купува някои карикатури, но му ги подарявали.

„Той самият знаеше, че постът му е такъв, че не може да не е в устата на хората, че не може хората да не го обсъждат. Търпеше и най-грубите нападки и беше готов да отговаря“, заяви главният редактор.

Вешим с носталгия коментира, че сатирата е изчезна от екраните на телевизията и припомни за „Говорещи глави”, което със сигурност много хора помнят. „Не искаха да има такова сатирично шоу. По-удобно е оркестър да свири, балерини да танцуват, малко чалга, между тях някой скеч. Ето това е сценарият на сегашното телевизионно шоу, което може да видите по много телевизионни канали“, каза Вешим и добави, че днес и сатирата е различна, както и възприемането ѝ от хората.

„Много падна нивото на публиката, тя свикна с този чалга хумор. Свикна и с това, че всеки е сатирик в социалните мрежи. Това е нещо, което много снижи нивото. Хората започнаха да мислят, че казаното директно е сатира. Не, то трябва да има някаква художественост, има образци в българската сатира. Трябва да се поддържа някакво ниво на хумора и сатирата. Не всичко е сатира, не всичко е смешно“, категоричен е главният редактор на „Стършел” и подчерта, че за да правиш хумор и да разбираш от сатира е необходимо човек да има културен пласт и доста книги да е прочел.

Тази година вестник „Стършел” навършва 75 години, той е най-старият и първият хумористичен вестник, който излиза от 1946 г. у нас.

„Труд и постоянство е тайната на успеха на „Стършел“. Ние с едно постоянство отстояваме позиции, особено след 1989 г. , когато вестникът стана независим. Минал е през много периоди. В първите години е бил вестник, с който партията е воювала с опозицията – Никола Петков. Това е много мрачен период от историята на вестника, но какво да се прави, това е история. Историята на „Стършел“, ние сме събрали в три книги. Няма друг вестник, който в книги да е описал историята си. „Стършел“ има история, защото е свързан с много известни имена в българската сатира. Всички писатели-сатирици и най-известните художници и карикатуристи са минали през този вестник. Сега „Стършел” няма този авторитет както на времето и този тираж. До 1989 г. той беше единственият хумористичен вестник“, поясни Михаил Вешим и добави, че вестникът има и своята дигитална версия, но тя също е платена и се похвали, че доста българи зад граница предпочитат от тях да научават за случващото се в България.

А в първия брой за месец април стършелите са изтеглили изборите с три дни напред и така вече правителство, не, имаме няколко правителства:

На едната страницата побеждава ГЕРБ. Тук Бойко Борисов казва, че в новия си мандат ще построи магистрала и до Луната, обществените поръчки вече са обявени, победителите са ясни. На следващата страница БСП е първо политическа сила и Нинова съставя кабинет, която задължително ще ни ваксинира всички със „Спутник V“. На следващата страница „Има такъв народ” и той е на власт. На следващата страница са патриотите – тогава вече всички сме почти военизирани”, разкри Вешим сатиричният прочит на близкото бъдеще, а с реалността предстои тепърва да се сблъскаме.

Източник: БГНЕС

Прегледана: 29944

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече