Защо Нинова не подава оставка? Защото може да бъде приета!

Трябваше ли лидерът на БСП Корнелия Нинова да подаде оставка? Според повечето очаквания – да, защото това е най-логичният ход за един достоен човек. Какво пречеше да я подаде тази оставка, пък другарите да не я приемат, както се случва всеки път? Ами ето какво – може би този път Нинова е усетила, че ако подаде оставка, тя ще бъде приета. Тя е солов играч.

И доказва това от деня, в който оглави БСП. Нито пожела диалог със старите кадри, натрупали управленски опит, нито прояви толерантност към предшественика си Станишев. Напротив – натири го с цялата мощ на овладяния от нея партиен апарат.

Публично – с идеята да се скъса с миналото и БСП да покаже, че се отървава от вредни зависимости. Но силовото отстраняване на важен играч винаги носи негатива на недоволството на тези около него – най-често тихо и невидимо, но клокочещо и готово да избухне в подходящ момент. Когато Станишев отиде в историята, предрекох, че същата съдба я чака и нея, защото в БСП винаги се случва така. Първанов натири Виденов. Станишев натири Първанов. Нинова също се разписа в тази тенденция – в първата ѝ половина. И как да просперира такава партия? Наред с окастрената до дъно приемственост, в БСП винаги е процъфтявал и реваншизъм. Или поне така твърдят политици, отритнати от „Позитано“ 20.

Някои, впрочем, сами се оттеглиха. Само да върнем лентата към Татяна Дончева, напуснала доста отдавна, и Мая Манолова. Какви биха били процентите, ако Нинова беше намерила пътечка към тях? Да не говорим за безумния конфликт с Елена Йончева, която не само е знаково лице за БСП и разпознаваема за левия електорат фигура, но и деен евродепутат.

Кому беше нужна тази война?

Четвърти мандат – в опозиция. Тъжна картинка. Че и безнадеждна. Старите лица можеха да бъдат полезни, ако бяха убедени. Предвид изборните резултати, скоростното им разчистване беше не просто грешка, а катастрофа – пред числата и Господ мълчи. Дори и при цел оформяне на лидерска партия, която да се противопостави на лидерската партия ГЕРБ. По принцип това би било една правилна стратегия.

Но на практика не е, защото БСП е съвсем друга партия.

Не се е родила на гола поляна като ГЕРБ, не е създадена от бодигарда на бай Тошо, а и бая народ си е късал нервите да я гради. Имала е и участие във властта на всички нива – два мандата президент, правителство, министри в коалиционни кабинети, кметове, кметове, кметове! Да не връщаме чак толкова назад до червената карта на България, развята от покойната вече Клара Маринова в една друга изборна нощ, но поне работещи структури имаше, както и искрено предани на лявата идея активисти – за последно по времето на Станишев. Нещо, което днес липсва и се вижда от самолет. Идете в което и да е малко населено място, заприказвайте левите избиратели и ще ви питат – къде е този, къде е онзи, защо напуснаха, какво стана… Може би е трябвало.

Само че дали редовите симпатизанти разбраха?

Дали бяха консолидирани в юмрук или остана много горчилка, че Нинова издига вечно верните на нея? Това при ГЕРБ минава, защото Той решава. В БСП обаче не е работеща линия – дори Нинова повтаря постоянно как социалистите не са лидерска, а демократична партия! Скоро ще има съвсем точна цифра като отговор на въпроса колко гласоподаватели изгуби БСП от предишните избори насам. Но дали са 100 000 или 500 000 е просто детайл.

Същественото е, че вместо да върви към властта, което очакват всички млади, чисти и верни на Нинова нейни кадри, партията върви назад и надолу. Един салют от Радев и ще е аут.

Впрочем, в този контекст е уместно да споменем, че на предизборните срещи на Радев, които всеки можеше да наблюдава на живо, се усети една здрава и топла връзка между президента и Мая Манолова. Въпрос на усещане, но в политиката е важно. И тук е ключът към последствията от тази загуба на БСП. Някой трябва да я въздигне от пепелта. Манолова знае, че сама няма да може, но виж – заедно с Радев мисията изглежда възможна.

Какво му трябва на многострадалния ляв избирател – един рицар на бял кон (изтребител). Абсолютно никакво значение няма как ще се казва това джедайско отмъщение – „Изправи се, БСП“ или „1+1=2“. Само допреди няколко години битката за бранда БСП изглеждаше обоснована. Днес той е по-скоро теглещ надолу прашасал реквизит, гардероб, пълен със скелети, който би могъл да се превърне в актив само в най-най-най-оптимистичните прогнози, граничещи с утопия.

Преди време писах „Нинова срещу БСП – 1:0“. С днешното неподаване на оставка вече е 2:0. Щом Изпълнителното бюро е подало оставка, а лидерът не е, има явно разминаване. То може и да е проформа, но може и да не е. И да прерасне в поредния вътрешен конфликт, който за Нинова ще е бой последен.

Автор: Евелина Гечева

Източник: Actualno.com