Борисов не иска да е депутат – какво следва?

По време на посещението си до Рилския манастир в четвъртък (8 април) премиерът Бойко Борисов обяви, че се отказва от спечеленото депутатско място и няма да бъде участник в работата на следващия парламент. Направи го, подчертавайки, че се отказва от депутатската заплата и имунитет.

Може ли Борисов всъщност да се откаже

Той заяви, че е подал заявление до ЦИК и се е отказал от мястото си в парламента. От комисията потвърдиха пред „Дневник“, че Борисов е внесъл документи в четвъртък, но казаха, че не знаят какво точно пише в тях и ще ги разглеждат в следващите дни. Няма информация министри от кабинета да са направили същото.

Социологът и бивш член на избирателната комисия Цветозар Томов обаче припомни, че премиерът явно ще се възползва от прецедента, създаден от Делян Пеевски да иска ЦИК да не го обявява за избран (вижте надолу в текста) и да кара комисията да извърши нарушение. Томов обясни, че избран вече народен представител може да не встъпи в длъжност, ако не положи клетва или ако се закълне – след това да депозира оставка пред парламента.

Според юристи Борисов не може да е депутат в момента, тъй като е премиер. Същото се отнася за министрите, които са избрани. Техните места ще бъдат заети от следващ в листата (там от където влизат) и след като мандатът на правителството бъде прекратен и има нов кабинет (редовен или служебен) – тогава Борисов и министрите, избрани за народни-представители ще встъпят в длъжност и след това могат да се откажат от местата си.

До неделя (11 април) ЦИК трябва да обяви имената на избраните депутати, а преди това партиите да подадат тези, които са в листи на различни места – от кой район влизат.

Борисов бе водач на листи в два избирателни района – 25-и МИР в София и този в Пловдив. И в двата той се бореше за подкрепата на избирателите срещу лидерите на БСП и „Демократична България“ Корнелия Нинова и Христо Иванов. ГЕРБ има най-много гласове и в двата района.

Обявеният от Борисов „отказ“, който законово трябва да е по друга процедура, обаче явно показва намеренията му да не бъде част от новия парламент, независимо колко дълго работи той. Ако 45-тото Народно събрание не успее да избере правителство от три пъти, ще има служебен кабинет и предсрочни избори (до два или три месеца).

В зависимост от развитието на политическата ситуация оттук нататък сценарият с участието на Борисов в изпълнителната власт, изглежда, е достигнала до фазата „всичко или нищо“. Или е премиер, или се оттегля от нея. Вариант остава да се кандидатира на президентските избори, които предстоят през есента на тази година.

Историята на Борисов като депутат

В политическата си кариера досега Бойко Борисов е избиран за народен представител от НДСВ в 40-ото Народно събрание, когато се отказва от мястото си, и от ГЕРБ в 42-ото, 43-ото и 44-ото Народно събрание. Де факто той е депутат единствено по време на периода от малко над година живот на правителството начело с Пламен Орешарски. В 43-ото и 44-ото НС Борисов е премиер, а по конституция народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър.

От изказванията и политическото му поведение в последните години ясно личи, че за него депутатският пост не е натоварен с особена значимост – отива в парламента да отговаря на депутатски въпроси изключително рядко, като последната му такава поява е преди година – през април 2020 г.

През 2005, когато е водач на листите на НДСВ в Благоевград и София – област, Борисов отново се отказва предварително – по телевизията, без да подаде завление пред ЦИК, припомня „Сега“. Представителите на ЦИК тогава обявяват, че решението на Борисов няма правна стойност, защото избран вече народен представител не може да се отказва от мандата си, преди да се закълне като депутат. По-късно Борисов все пак внася документи в ЦИК, че избира да е депутат от Благоевград, защото не искал да е „анархист“ и ще спазва закона. Заклева се като народен представител, но след това се отказва, за да тръгне към създаването на нова партия с Цветан Цветанов – ГЕРБ.

Днешното му изказване пък е определено като „гавра със закона“ от бившия говорител на ЦИК Цветозар Томов.

„Заявлението на Борисов до ЦИК за отказ от депутатското място в двата избирателни района, в които е избран, е поредната гавра и с избирателите, и с Централната избирателна комисия, и със закона. Той, разбира се, може да се откаже да бъде депутат, но след като ЦИК го обяви за избран и пред институцията, в която е избран. Пръв отвори тази кутия на Пандора Делян Пеевски, който поиска от ЦИК да не го обявява за избран след евроизборите през 2014 година“, пише Томов във фейсбук.
https://www.facebook.com/plugins/post.php?href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Ftsvetozar.tomov%2Fposts%2F4159314314135071&width=500&show_text=true&height=282&appId

„Просто е за разбиране – ЦИК не избира кандидат-депутатите, избира ги народът. ЦИК само утвърждава този избор и не може да го променя. Сроковете за отказ от кампанията са фиксирани в Изборния кодекс и изтичат далече преди изборния ден. А ако вече избраният депутат не желае да встъпи в длъжност, той следва да предприеме необходимите действия пред новоизбрания парламент“, пише Томов и казва, че „изборна измама ще е и решението на ЦИК да не обяви г-н Борисов за избран, след като изборът вече се е случил“.

Отказът от имунитет

Не се разбира защо Борисов обвързва отказа си от депутатско място със загубата на депутатски имунитет освен евентуално с пиар цели и демонстрация, че не се притеснява от разследвания.

В България имунитетът на депутат се снема по искане на главния прокурор и с разрешение на Народното събрание при престъпления от общ характер за разследването на конкретно престъпление. За момента не е публично известно срещу Борисов да се води такова разследване. Освен това, в случай че прокуратурата поиска имунитета на депутат, той може да се откаже доброволно от него и да не се стигне до гласуване от Народното събрание. В останалите случаи депутатите ще отговарят за деянията си след изтичане на мандата им, ако не са преизбрани и давността не е изтекла.

По отношение на административнонаказателното преследване и граждански процеси народните представители нямат имунитет. Практиката обаче показва, че няма случаи или те са по-скоро изключения, в които Народното събрание да откаже да снеме имунитета на депутат, за да бъде разследван, и това е по-скоро формална защита.

Заявките за оттегляне от властта

Борисов може да бъде министър или премиер, без да има депутатско място. Такова изискване за участие в кабинета няма. Към момента обаче сигналите сочат, че по-вероятният сценарий е той по-скоро да готви оттеглянето си от участие в изпълнителната власт.

За първи път през 2019 г. Борисов каза, че ще се оттегли от управлението на страната, когато бъде довършена магистрала „Хемус“. Срокът за това е 2024 г., а Борисов повтори заявката си неведнъж.

На 23 юли 2020 г. по време на брифинг по повод промени в правителството – смяната на трима министри заради предполагаема връзка с депутата от ДПС Делян Пеевски и в контекста на масови антиправителствени протести в София, Борисов заявява:

„След мандата аз отивам да си ръководя партията да си укрепваме структурите, защото сега всички ни ръфат отстрани, тъй като ние на 100% сме ангажирани с правителство и се допускат грешки в самата партия. Самият контрол в партията е занижен, защото всички уважавани от партията хора са ангажирани или с министерства, или с кметства, или са депутати.“ По време на този брифинг той казва, че не планира да се кандидатира и за президент на предстоящите избори през есента на тази година.

Въпреки яростните призиви от различни страни за оставка на правителството Борисов за първи път изкара докрай мандата си в третия си опит като министър-председател. В публичните си изказвания съпартийците му също не допускаха смяната на премиера, такъв вариант не се коментираше.

По време на първата си изява след парламентарните избори, които ГЕРБ спечели с 26.18% (резултат при 100% обработени протоколи, но все още без да е окончателно потвърден от ЦИК), и в условията на заявена предварително изолация за ГЕРБ от всички останали участници в следващия парламент Борисов отправи традиционните си разнопосочни послания към политическите сили, след като вмести в монолога си същевременно „омръзна ми да нося сам отговорност, знаете ли колко е лесно да ви гледам сеира в парламента“, „имате ли по-опитен от мен, ние имаме огромен потенциал“ и „предлагам ви мир, да сложим експертите, които да поемат отговорност и до декември да положим максимално усилия да излезем от пандемията и да тръгнем нагоре“. Така той едновременно намеси своята експертиза и евентуален експертен кабинет, който по принцип изключва политическо лице да бъде определено за министър-председател.

По време на заседанието на Министерския съвет в сряда (7 април) наред със заявката, че ГЕРБ ще опита да състави правителство, но вероятно начинанието ще е неуспешно, и призива към Слави Трифонов да се готви за властта Борисов внедри репликата: „Аз ясно съм казал… Изкарвам си мандата…“

В следващите часове в телевизионни предавания двама от министрите на ГЕРБ – социалният Деница Сачева и външният Екатерина Захариева, лансираха идеята ГЕРБ да предложи правителство, в което е възможно Бойко Борисов да не е премиер, а ако тя не бъде приета, партията е готова да подкрепи кабинет, излъчен от лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, само за да не се стига до нови избори.

Вариантите на ГЕРБ за премиер

„Всичко е възможно“, коментираха източници на „Дневник“ от ГЕРБ на въпрос кой ще бъде предложеният от първата политическа сила за премиер.

Тази сутрин от интервю на транспортния министър Росен Желязков се разбра, че се обсъжда правителство с премиер, различен от лидера Бойко Борисов, но не е напълно изключено той да е кандидат за министър-председател.

Друг говорител на партията – досегашният и бъдещ депутат Тома Биков, каза пред БНТ, че има пет варианта за премиер и става въпрос за лица, които са били в публичното пространство. Всичко зависело от преговорите с другите партии, които според изказвания ще се провеждат след свикването на парламента. Преди получаването на мандата кандидатът за министър-председател на ГЕРБ трябва да е известен, тъй като по конституция президентът го връчва именно на него.

В момента в публичното пространство няма обсъждани потенциални министър-председатели на ГЕРБ.

Миналото лято по време на протестите, когато един от вариантите беше – да бъде сменен премиера, цитираните имена бяха на Томислав Дончев, Деница Сачева и Екатерина Захариева. Тогава в. „24 часа“ публикува и информация, че обсъждани за поста са още бившият президент Росен Плевнелиев, евродепутатът Андрей Новаков и кметът на Враца Калин Каменов. Информации, че е гласен за премиерския пост, имаше и за бившия военен и външен министър Николай Младенов, като слуховете за това подхрани и отказът му от назначението като специален представител на ООН за Либия. През миналата година той заяви, че има нужда от нова конституция и рестарт на политическата система. Тема, върнала се в дневния ред след вчерашното изказване на Борисов в Министерския съвет.

Автор: Васил Хаджийски

Източник: „Дневник“