БГ мафията е непроницаема мрежа от стария комунистически елит, модерни богаташи-олигарси и класически престъпници

0

- Advertisement -

Напоследък редица чужди издания коментират парламентарните избори у нас, резултатите от тях, както и отиващия си премиер Бойко Борисов. На топа на устата са мутри, олгираси, а също нощното шкафче на Баце, тъпкано с евро и златни кюлчета, прославило ни навред по света.

Поредното издание, фокусирано върху най-корумпираната и бедна държава в ЕС, е престижният WOZ Die Wochenzeuting на авторитетния френски LE MONDЕ Diplomatique.

Старата пилотна лодка дрънка към морето. Асен Йорданов прави жест с ръка в посока към брега. „Унищожи всичко“, казва той. „Изравнете“. Журналистът е облечен в черно дънково яке на Dolce & Gabbana. Отдолу се вижда пистолет. На колана му има и нож.

Никоя друга държава не би могла да създаде човек като Йорданов, може би никой друг град освен този: Бургас на Черно море, най-голямото пристанище в страната, опорна точка между Изток и Запад.

Бившето рибарско село Ченгене Скеле се появило на брега на морето. Къщи, подобни на кутии, някои на кокили, повечето от които незаконно построени. Всички те са живели тук, казва Йорданов: „Политици, магистрати, бивши държавни служители, бизнесмени, гангстери.“

Лодката минава покрай военноморска база, която също се използва от НАТО, а малко след това идва най-голямата рафинерия в Европа, експлоатирана от руския петролен гигант „Лукойл“. Дворецът на Ахмед Доган се появява в непосредствена близост до последните резервоари за петрол. Това е чудовищно грозно: кули в естетиката на Дисниленд, паркът е доминиран от огромен павилион с неокласически колони и сребърен купол. Мощният кей на частното пристанище на Доган излиза в морето. Доган, агент на българската Държавна сигурност по време на реалния социализъм, се смята за най-влиятелния олигарх в най-бедната държава в Европа.

Неговата собственост е символ на българската трансформация, на окончателното завземане на властта от демониалния свят. Най-големите протести в посткомунистическа България започнаха миналото лято на крайбрежната ивица до имението на Доган.

Бойни изкуства и мутри

Българската мафия е непроницаема мрежа от стария комунистически елит, модерни богаташи-олигарси и класически престъпници. Йорданов казва на лодката: „В някои страни мафията идва отдолу, тук тя е организирана отгоре.“Както и в други посткомунистически страни, в България мъжете от номенклатурата, партията и държавната сигурност си осигуриха икономическата мощ и привилегиите по време на преходния период. Те източиха държавни средства, които се вляха в непрозрачни фирмени структури и управляваха вече съществуващите контрабандни канали. „Амфетамин, хероин, оръжия“, казва Асен Йорданов, когато лодката напуска имота на Доган. Старият елит защитаваше бизнеса си с частна армия. Спортисти бяха наети от комунистическите кадри – предимно борци – но също така и затворници и други престъпници. Българите ги наричат ​​“мутри“. След падането на Стената в цялата страна се появиха мъже с бикове. Те основават охранителни и застрахователни компании, рекетитрат за пари срещу защита и окупират индустрии като туризма. И сега са се издигнали, за да станат самите олигарси.

Самият Йорданов почти станал мутра. По време на реалния социализъм той се бие в националния отбор по бойни изкуства и обучава антитерористичните подразделения на граничната полиция, казва той по пътя от пристанището до офиса си.

„След падането на Стената за кратко имах охранителна компания, но това беше погрешният път.“ Това не е единствената му безумна история. Йорданов твърди, че е живял с бивол в планината пет години, след като е разбрал, че първата му съпруга е била поставена до него, за да го следи и да го докладва на Държавна сигурност (ДС) (била е агент на ДС – бел. на Liberta). Оттук и името на неговия блог: «Bivol» (Биволъ).

Асен Йорданов се е ангажирал с борбата срещу българската мафия със своите разследващи журналистически изследвания и публикации. През 2010 г. той спечели Лайпцигската медийна награда, която се присъжда на журналисти, които са особено готови да поемат рискове за насърчаване на свободата на печата. Мафията, каза той на първа среща във фоайето на хотел в София, през последните години все повече насища въздуха в страната ни. С присъединяването към ЕС всичко само се влоши. „Парадокс е. Присъединяването трябваше да донесе демократичен напредък в страната, но направи обратното.“ След това българските политици загубиха мотивацията си да се „представят като реформаторски настроени демократи“. А финансирането от структурните и инвестиционни фондове на ЕС, които се вляха в страната след присъединяването, затвърди силата на олигархията: „Престъпните мрежи вече не трябваше да се финансират чрез незаконни дейности, те преминаха към много по-доходоносното присвояване на ЕС – пари.“ Влиянието на олигархията нараства със средствата от еврофондовете. Ахмед Доган, който основа партията на турското малцинство „Движение за права и свободи“ (ДПС), която се смяташе за особено податлива на корупция и който седеше в парламента допреди няколко години, веднъж каза за себе си: Аз съм човека, който разпределя порциите.

 В офиса на Йорданов има множество рамки с дипломи и награди, но има и странни неща, като „почетно гражданство на мобилния град в САЩ“. Замисленият журналист разбърква кафето си, погледът му е омекнал. „Толкова много отличия – казва той, – но сме счупени“. Откакто България се присъедини към ЕС, свободата на печата в страната спадна: от 35-то място в списъка на „Репортери без граници“, на 111-о място, зад страни като Уганда и Украйна.

В ЕС страната изостава на последно място. Българският медиен пазар се контролира от един човек: Делян Пеевски. Депутатът от ДПС и довереник на Доган, с известни контакти в тъмнире среди, сега притежава осемдесет процента от вестниците, както и различни телевизии и онлайн медии. Йорданов риторично пита с какви пари ги е купил. Откакто той започна да се насочва към имуществото на Доган, много преди протестите – съмнителните източници на финансиране, липсата на разрешителни – натискът върху него и настоящата му съпруга (Алберта Алкалай – бел. пр.) се увеличи. Йорданов казва: „Изтласкват ни.“ Съпругата му, която управлява комуникационна агенция, е загубила всички клиенти, защото са били поставени „под натиск“.

Непримиримият господин Бачийски

Местният политик Константин Бачийски от европейската партия от средната класа седи пред картината на жена със похотлив вид. Той управлява ИТ компания в панелна сграда в покрайнините на  стария град Бургас. От всички хора Бачийски, чието разпалено разказване напомня за радостта на амбициозен студент, е – ако наистина го приемете – в началото на българското протестно движение.

Всичко започна в един ден миналия април. По това време кметът на Бургас, Димитър Николов от управляващата партия ГЕРБ, раздаде документ на сто страници на общинските представители; сделката беше за канализационна система за рибарското село Ченгене Скеле и тя беше на дневен ред за следващия ден. „Много необичайно – казва Бачийски, – обикновено получавате всички точки от дневния ред три седмици предварително.“ Бачийски казва, че се е измъчвал през сухия текст цяла нощ. И по някое време се натъкна на скритото приложение за приватизиране на общност от комунални пътища, водещи до имота на Ахмед Доган. Незаконно начинание: В България плажовете по Черноморието трябва да бъдат публично достъпни от закона.

В съвета Бачийски обърна внимание на проекта, мнозинството отхвърли предложението. „По време на почивката в съвета кметът отиде при всеки отделен член на парламента и оказва натиск върху тях“, казва Бачийски. „Никога не бях виждал подобно нещо през десетте си години като съветник.“ Тогава кметът повтори гласуването, парламентът на Бургас прие предложението.

Бачийски подаде жалба за решението до областната администрация. Какво се е случило след това, той описва с иронията на невярващия: „Само папата не се появи при мен“. След жалбата отне само няколко часа за първото обаждане. Политикът описва човека на линия като „един от хората между бизнеса и политиката“. Той го предупреди: „Какво се забъркваш с тези хора? Това е неразумно, те притежават цялата страна „. Продължи така, казва Бачийски. „Едно обаждане последва друго, една странна среща след друга.“

Заплахите се засилиха, когато непреклонният Бачийски подготви дело в по-горната инстанция. „Някой ме попита:„ Искате ли да бъдете арестуван? “Тогава знаех, че сега имам нужда от публичност.“ В местния съвет някой от опозиционната партия „Да, България!“ предложи да се използва известният член на партията Христо Иванов. «Изчаках три седмици обаждането му. Тогава видях видеото му в интернет. Той е ходил до имота на Доган без мен. Не точно честна игра. Но хубавото беше: след акцията натискът върху мен намаля. „

На видеото се вижда как Иванов пристига с моторна лодка на плажа до двореца на Доган в началото на юли 2020 г., забива българско знаме между камъните и бива избутано обратно в морето от мъже от Националната служба за сигурност – на които не е позволено да бъдат в услуга на бивш депутат. Няколко дни по-късно демонстранти се появиха по земя и вода до имота на Доган.

- Advertisement -

Когато на сцената излезе генералният прокурор Иван Гещев – известен като лоялен васал на олигархията – протестите се развихриха в столицата София. Кабинета на президента Румен Радев от опозиционната Социалистическа партия беше разследван от Гешев, тъй като Радев поиска разследване на събитията в Бургас. През лятото, вече тий или иначе белязано от скандали, това преля чашата. Ревностният г-н Бачийски казва: Цялата история изобразява българската мизерия в малък формат. „Това е модел за това как работи цялата страна.“

Премиерът и златните кюлчета

Единственото доказателство за протестите през февруари е празна палатка пред сградата на парламента в София. Един от лидерите на движението може да бъде намерен в една жълта сграда, която отдавна е преминала своя разцвет: кабелите висят свободно от фасадата, стълбището мирише на влажна, рушаща се мазилка. На конферентната маса на политическата си PR компания Арман Бабикян си спомня минали надежди. „Роналд Рейгън каза по това време:„ Събори стената! “Бяхме наивни. Мислехме, че когато диктатурата падне, слънцето ще грее на следващия ден. „

Бабикян е част от така нареченото токсично трио – трима сивокоси мъже, които са станали лица на протеста. „Защо ние?“, Пита той. – Може би гузната съвест. Тогава не довършихме започнатото“.

Като млад Арман Бабикян работи за стартиралата от ЦРУ радиостанция „Свободна Европа“, която пропагандира либерално-капиталистическото щастие на изток. Днес човекът е заседнал като цялата си държава. „Аз съм антикомунист – казва той, – и това си остава така. Ако се бяхме примирили с нещата както в Германия, щеше да е различно. Ние сме на същото място, както бяхме преди тридесет години, само че вече нямаме свободния свят зад себе си. “ Дори тридесет години след капиталистическия обрат българските протести се подхранват от техните неизпълнени обещания. Бабикян, изтощен мъж със сиво лице и палави, широко разтворени очи, лаконично казва: „Просперитет, демокрация, върховенство на закона“. Реалността на страната му е лоша карикатура на това обещание – показаха снимки на спалнята на премиера Бойко Борисов, които излязоха на бял свят миналото лято. На тях се вижда как премиерът спи в леглото, пистолет на нощното шкафче, пачки банкноти от 500 евро и златни кюлчета в чекмеджето. Борисов твърди, че бивша любовница е уредила снимката, за да го компрометира.

Твърди се, че премиерът има тесни връзки с Доган и организираната престъпност. По време на реалния социализъм, дългогодишен служител в МВР, се казва, че Борисов е участвал в различни хитрушки бизнеси през деветдесетте години. Той се фокусира основно върху охранителния бизнес: след падането на Стената основава охранителната компания Ippon, която охранява бившия диктатор Тодор Живков например. Политическата му кариера започва, когато тогавашният министър-председател Симеон Сакскобургготски го издига от Телохранител в държавен секретар в Министерството на вътрешните работи през 2001 г. През 2006 г. тогавашният кмет на столицата София основа десната либерална партия ГЕРБ (Граждани за европейско развитие в България).

Десетки хиляди хора излизаха по улиците всяка вечер в България в продължение на седмици през лятото. Много от тях са млади и уморени от липсата на перспективи. Срещу Арман Бабикян е 27-годишният му син Хаго Бабикян. Подобно на много от младите си сънародници, той учи в чужбина. На излъскан английски той казва: Необходимо е много, за да се разсее гневът по улиците в България. Икономическата мизерия, страхът. „На мнозина им липсва сила да протестират.“ Това лято обаче хората изведнъж изчерпаха търпението. Основното искане на протестното движение, продължило през октомври, беше: Оставка на Бойко Борисов и неговия кабинет, лозунгът им: „Мутри, изчезвай!“

Четири месеца по-късно Борисов все още е на власт. Хаго Бабикян трезво казва, че протестите вече донесоха успех. „Най-голямото нещо е, че ЕС сега гледа.“ Досега ЕС всяка година хвали България за напредъка й в демокрацията. През октомври Европейският парламент прие резолюция, в която се обявява „значително влошаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права“ в България, „включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите ”.

Цъфтящи пейзажи

Мария Капоне също управлява офис в протестната централа на Арман Бабикян. Закръглената, енергична жестикулираща жена управлява строителна компания за панаири, а през 2008 г. тя основа малката Обединена народна партия. Когато тя говори за нейната страна, се повтарят разцъфналите пейзажи, които канцлерът на CDU Хелмут Кол обеща на Изток след падането на Стената. „Толкова красива природа“, казва тя. «Такива красиви деца. И никакъв обществен живот. Невероятно.“

От 2005 до 2007 г. Капоне беше председател на българската делегация, която инициира присъединяването на страната си към ЕС в Европейския парламент – за вече несъществуващата Демократическа партия. Тя казва: По това време тя направи всичко възможно да се присъедини възможно най-скоро. «Искахме дата. „Но в това беше и дилемата. «Бяхме щастливи, че въпреки всички критики получихме дата. Не можехме обаче гласно да искаме строги насоки за страната. Но точно от това тя имаше нужда. “ Мониторингът на ЕС, казва Капоне, вече е засвидетелствал толкова много нива на напредък в нейната страна, че „вече трябва да сме на върха на стълбите“. В действителност нищо не се е променило. „България е мека диктатура.“ Партията на Капоне е в неолибералните краища на центъра. Тя отхвърля идеологиите. В крайна сметка мафията също не познава такива, казва тя. „В Зелената партия има дори мафиози.“ Така че опозицията също трябва да се формира по една разделителна линия. „Има само една граница – казва тя. – Или политик може да бъде купен от олигархията, или не.“

Някога Арман Бабикян беше активен в движението за реформа „Екогласност”. Едва много по-късно той забеляза: „Те ни наблюдаваха и контролираха“. Дори старите демократични сили, като социалната демокрация, бяха маргинализирани в България след падането на Стената чрез наблюдение и разделение. Днес всичко е същото, казва Бабикян. Отново се подслушват телефони и се запалва чужда кола. „Нямат нови трикове, нямат интелект.“

На 4 април в България ще се проведат парламентарни избори. Анкетите предсказват явна победа на изборите за партията ГЕРБ на Борисов, но най-големият институт за анкетиране не е независим. Хаго Бабикян казва, че протестното движение не е пресъхнало, „поради Корона в един момент вече не можахме да излезем на улицата“. Протестите са продължили на заден план: Тъй като движението се страхува от манипулация на изборите, то изпраща доброволни наблюдатели към особено западнали и поради това склонни към купуване на гласове райони. Опозиционното движение също ще осигури възможно най-много официални преброители на гласовете. Арман Бабикян казва, че Борисов все пак е „политически труп“. Но дори ако Борисов, който управлява в коалиция с десния екстремист и приятелски настроен към Русия Алианс Обединени патриоти от 2017 г., загуби мнозинството на изборите: Изграждането на нова България ще бъде трудно: „На какво да се гради?“ Борбата с корупцията също изисква много повече от смяна на правителството, „като решителни действия на финансовата полиция срещу организираната престъпност“. Преди всичко обаче движението призовава за реформа на съдебната система.

Агнешки глави за върховния съдия

Лозан Панов ни приветсва в стаите на Съдебна палата: светлокафява ламперия, жълти кожени кресла, полилей от шейсетте години. Най-висшият върховен съдия в българския касационен съд изглежда уморен. Случката с агнешките глави се случви една сутрин в края на април 2017 г. Панов казва: „Това ми напомни за„ Кръстникът “, сцената с главата на коня в леглото.“ Шестима мъже посрещат Панов този ден пред Двореца на правосъдието. „Те бяха маскирани. Всеки от тях държеше в ръка отсечена агнешка глава. Веднага стана ясно, че това е директна заплаха към мен“, казва Панов. Висшият съдебен съвет се е бил събрал преди появата на мъжете и Панов е задавал въпроси относно заплахите, които главният прокурор е отправил публично срещу бизнесмен и собственик на медия. Лозан Панов се отвърна от властта: той публично критикува обсебването на съдебната власт от олигархията. Оттогава най-висшият федерален съдия, който също показа солидарност с протестиращите след скандала с Доган, беше тормозен. „Машината, машината“, казва той. Българската съдебна система все още функционира по съветския модел: цялата власт е на генералния прокурор Иван Гешев, който може произволно да прекрати производството на подчинените му прокурори. Освен това най-висшият съдебен съвет, който определя неща като бюджета на съда, номинациите или дисциплинарните въпроси, се състои предимно от политически фигури. „И ако съветът е зависим, това естествено засяга съдебната власт.“ Той продължава: „Гешев определя кой ще бъде преследван и кой не. Той е защитен щит за приятелите си и противоположното за враговете си. “ Какво се случва в неговата страна е трудно да се определи за външни лица. «Ако един механизъм за управление се повреди в други системи, друг предприема действия. Тук всеки прави това, което е необходимо, за да запази статуквото. „

В България разследванията на големи случаи на корупция почти винаги се прекратяват след години на формалистично колебание. Тъй като Панов критикува публично корупцията, ежедневието му едва ли е поносимо. „Вместо да отида на работа, цялата ми енергия отива в защита и защита.“ Панов казва, че репресивната система винаги работи еднакво. „Не е измислена специално за мен.“ Първо, се оправят чрез медиите информации които накърняват репутацията. „Ако се окаже, че са грешни, просто няма повече отчитане, това е трикът.“ Медийният магнат Пеевски е централна фигура на властта в България, казва съдията. «Борисов го вкара контрабандно, за да оцелее политически. Отвлечените от олигархията медии ще дадат власт на министър-председателя и обратно. „Ето как работи.“

След твърденията в медиите, казва Панов, са последвали проверки от официални институции. Често натискът се упражнява чрез данъчните власти. „Съветът на правосъдието също има инспекторат за етични нарушения. През втората си година в офиса ги преброих. По това време вече имаше 83 проверки на моя офис от различни държавни институции. “ Съпругата на Панов, бизнес журналист, също многократно изпитва репресии. Съвсем наскоро профилът й внезапно беше блокиран, „точно когато снимките от спалнята на Борисов станаха скандал“. Панов казва, че не е лесно да се говори за всичко открито. „Агнешките глави бяха много шокиращи.“ Дори когато показва снимките на колеги от Африка или Азия, те казват: «Познаваме репресиите, но нещо подобно …».

Развитието в България разклати вярата на Панов в ЕС. „Ценности?“, Пита той. Икономическите интереси определяха всичко. „Това може да се види и от начина, по който ЕС се държи спрямо Русия.“ За разлика от правителствата на други страни от Източна Европа, като Унгария или Полша, Бойко Борисов никога не е преминавал през курс на конфронтация с ЕС. Съдия Панов казва, че Борисов е човекър с „ДА“. „Ако Меркел се нуждае от няколко гласа в комисията на ЕС за това или онова, той казва„ да “. Ако САЩ искат да построят някакви военни бази тук, той казва да. Същото е и с Русия. Борисов е много приятен за всички. Само не за собствените си хора. „

Четирима мъже с ножове

Панов казва, че му липсват истински лидери. – Рейгън, Тачър, Кол, Митеран. Той усеща корупцията чак до върха: „Питате ме дали част от парите на ЕС ще се върнат обратно към Комисията в Брюксел? Не знам, но защитата на Бойко Борисов е подозрителна. “ Асен Йорданов, журналистът от Бургас, споделя подозренията на Панов. Във фоайето на хотела той казва, че е изпратил две разследвания за присвояване на средства от ЕС до Европейската служба за борба с измамите (Олаф). Реакцията на Олаф? „Никаква.“ Йорданов вече е преживял два опита за убийство. Вторият път, когато четирима мъже го нападнаха с ножове, журналистът и майсторът на карате оцеля с рана в стомаха. Оттогава той е постоянно въоръжен – и циничен: Не, той изобщо не вижда шанс за политическа промяна. – Но аз оставам тук, защото те искат да се отърват от мен.

ИТ предприемачът и местният политик Константин Бачийски е съвсем различен. Докато се сбогува, той с радост каза: Сега е правилният момент за промяна, „в момента има много енергия за това“. Той продължи своята щателна борба срещу нарушенията на закона на олигарха в сянката на националните протести: Когато Доган издигна стена около имота си, Бачийски излезе с измервателно устройство, „за да докаже, че е построено върху обществена земя“. Общинският парламент на Бургас междувременно отмени решението си за пътищата за достъп.

Но спорът ще продължи в съда. Най-гротескният обрат в случая: По някое време хората на Доган твърдяха, че крайбрежието изобщо не е плаж, а по-скоро земеделска земя. Бачийски: „Всъщност те закараха кичури трева и ги засадиха в пясъка.“

Превод от немски за „Биволъ“ и „Либерта“: Ралица Ковачева

Прегледана: 48778

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече