Борисовщина! Вече сме на 112-о място по свобода на словото! Журналисти с остър коментар за пропадането

0

- Advertisement -

Състоянието на свободата на словото в България е оценено на 112-о място, най-зле в целия Европейски съюз в ежегодната класация на „Репортери без граници“ – международната организация, която всяка година представя индекс за състоянието на медиите в 180 държави по света. България пада с едно място в сравнение с 2020 година, а оценката в доклада на организацията, е че ситуацията е „много тревожна“.

Ето какво е мнението на журналисти за състоянието на медийната среда в България и за реакции за класацията, пише „Дневник”.

Венелин Петков, бивш директор на новините в Би Ти Ви: Дъното е достигнато, време е да се тръгне нагоре

Свободата на словото е една от много обществени ценности, които в момента са в упадък. Тяхното възраждане е въпрос на образование и обществено израстване, а не само на защита.

Всяко успешно журналистическо разследване показва нуждата от качествена журналистика. Това е процес с натрупване. За съжаление в последно време разследвания по значими теми липсват, особено в медиите с голяма аудитория. Това води до разочарование, за неосъществени очаквания, но не и до трайна липса на интерес. Временната амнезия не е смърт. Сигурен съм, че първото силно разследване на колега ще предизвика експлозия от реакции независимо кога ще се появи то или на каква тема ще бъде.

Тенденцията, България да се представя все по-лошо в класацията на „Репортери без граници“ означава, че в България журналистическата професия е много тежка, а практикуването й – опасно. Означава наличието на успешни опити за контрол върху медии и личности.

Означава примитивно и агресивно отношение на властите към журналистите с цел елиминирането им като фактор в обществените процеси.

Означава наличието на автоцензура като модел на професионално поведение както на отделни журналисти, така и на цели редакции. Не на последно място тенденцията означава, че България е изключително благодатна откъм теми за силна журналистика. В този смисъл смятам, че дъното е достигнато. Време е да тръгнем обратно нагоре.

Свободата на словото е функция на медийната собственост. Необходимо е съществуването на независими медии, чиито собственици да застават зад гърба на своите журналистически редакции и да насърчават практикуването на професионална журналистика в името на аудиторията си. Това е особено важно за масовите медии, които имат достъп до голям брой хора.

Най-големият проблем на медийната среда в България е липсата на подкрепа от страна на собствениците на медии за силна и независима журналистика.

Това води до пасивност и дори страх от страна на работещите в такива медии журналисти. Така старшите колеги постепенно отпадат и изчезват от професията. Губят се ценен опит и познания, изчезва приемствеността, не могат да бъдат изградени традиции, школа. Това е пагубно за всяка професия.

Александър Андреев, „Дойче веле“: Хората вярват на социалните мрежи и се отнасят с подозрение към добре проверената информация

Печалното 112-о място е напълно заслужено. Казвайки това, у мен си остават някои съмнения към методиката на „Репортери без граници“. Убеден съм още, че в няколко съседни балкански държави положението с медийната свобода изобщо не е по-розово, макар че те изпреварват България в ранглистата.

- Advertisement -

Лично за мен ниското качество на масовите медийни продукти в България е отражение на още фактори, отвъд посочените от „Репортери без граници“. На първо място – токсичното влияние на социалните мрежи. Разбира се, това не важи само за България.

Според публикация в Nature фалшивите новини се разпространяват в социалните мрежи 6-20 пъти по-бързо от благонадеждните информации. Точно това наблюдаваме в България: хората масово вярват на врели-некипели във фейсбук и се отнасят с подозрение към добре проверената и коректно поднесена информация в сериозните медии. Равнището на медийна грамотност в България е отчайващо – показва го не само масовото доверие в „новини“ в социалните мрежи. Показват го и успехите на няколко булевардни, откровено лъжливи и манипулативни медии, които сякаш си остават недосегаеми за законите в страната.

Силвия Великова, БНР: Когато пишещите не искат да са свободни, обществото няма как да бъде информирано

Очевидно границата, отвъд която обществото не се интересува от качествена информация, е премината след като от 2016 насам – безпроблемно за обществото, се движим между 111 и 113 място. Премината е и защото същото това общество инвестира – купувайки вестник, отваряйки сайт или пускайки телевизор, в нежурналистика.

Защото доброволно се съгласява да чете лъжи и клевети за критиците на властта и обяснения в любов към силните на деня. Защото не му пука Кой стои зад съответното издание, което после цитира като истина от последна инстанция. Но… и не малка част от титулуваните като журналисти са отговорни за това, че обществото не разпознава като свой проблема със сриващата се българска журналистика. Защото, когато пишещи и говорещи не искат да са свободни, очакват инструкции от началниците си или – още по-лошо, дори не очакват инструкции, защото вече знаят какво се очаква от тях, няма как обществото да бъде алармирано, че чете, слуша или гледа пропаганда, фейк новини или просто проформа журналистика.

Фактът, че България слиза все по-надолу в класацията, означава, че сме трайно много зле.

По-лошото е, че това не безпокои особено много хора. Т.нар. политически елит успя да профанизира медийните класации , точно както беше профанизирано евронаблюдението над съдебната ни система и тези доклади вече се приемат по-скоро за сведение, а 112,111 или 113 място се приемат за нещо, което си знаем. И толкова.

Трябва да осъзнаем, че журналистиката тип „транслатор“ убива – и нас като мислещи, питащи и спомнящи си, но и обществото, ако продължава да консумира и да тиражира безкритично всичко, което нещо, което се е нарекло медия или някой, който се смята за журналист, му поднася като истината.

Иван Бедров, „Свободна Европа“: Средата се изкривява, когато политиците „убиват“ посредника

Положението с класацията на „Репортери без граници“ е „дежа вю“. Това, че си повтаряме непрекъснато и всяка година, през април, че става все по-зле, отчужди голяма част от това притеснение, че България има проблем с качеството на медиите. Трябва да стане криза, нещо извънредно, както през миналата година, за да може хората да осъзнаят, че има нужда от качествена и проверена информация. Колкото и да има хора, които да работят срещу качествената журналистиката, те не могат да спрат, когато има търсене към достоверната информация. През последната година това се случи и то е нещо добро.

Но през последната година, особено в изминалата предизборна кампания, медиите влязоха в капана на политиците. Те предпочетоха да убият посредника и да не говорят с медиите. Това се случва и в други държави. Но в държавите с по-здрава медийна среда, фейсбук излъчването от профила на премиера не се предава едно към едно в големите телевизии. Когато комуникацията е еднопосочна и го няма журналиста да каже, че това, което политикът говори е лъжа, да го попита как ще изпълни обещанието си… когато няма кой да върне политиците в реалността, средата се изкривява. Много от големите медии у нас са съучастници в това нещо. Защото когато предаваш едно такова излъчване директно, публиката е излъгана. Защото изглежда като репортаж на телевизия, изглежда, че там е имало оператор и журналист от съответната медия.

Бетина Жотева, Съвет за електронни медии: Щом „Репортери без граници“ го казват, значи е така

„Щом те го казват, значи е така“, коментира пред „Дневник“ председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Бетина Жотева. При излизането на класацията миналата година тя беше заявила, че не разбира защо България е на 111-о място по свобода на медиите. „Най-големият проблем на медийната среда не знам какъв е, знам какъв е на електронните и обществените медии. Законът за радио и телевизия“, заяви още Жотева. Проект за изменение на този закон беше изготвен и внесен в парламента, но депутатите не успяха да го гласуват. Попитана дали и сега не разбира защо България заема 112-о място в класацията, председателят на СЕМ заяви: „Всеки прави това, за което е квалифициран и за което му плащат. Ние живеем в демократично общество и всеки е свободен да прави, това, което му носи удоволствие.“

Изтончик: „Дневник“

Прегледана: 41117

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече