Планът за възстановяване: Поне 10 причини за написването му за начало

0

- Advertisement -

След две чернове на плана за национално възраждане с европейски средства (деликатно коригиран от Европейската комисия) България е на път да се включи в най-мащабния план за възстановяване на Европа в историята на настоящия ѝ формат. Правителството в оставка одобри на 28 април третия вариант на своя проект за Национален план за възстановяване и устойчивост, два дни преди срока за „връщане на контролното“ в Брюксел. Той не беше внесен, а изпратен в Народното събрание с искане да получи изрично зелена светлина, за да го депозира в Европейската комисия.

Проекто-планът съдържа предложения за извършване на 36 реформи и осъществяването на 48 проекта, които да „възстановят и развият потенциала за растеж на икономиката“. 40,2% от 12-те млрд. евро от Фонда за възстановяване и устойчивост са насочени към зеления преход и 32% към цифровизацията на България.

Какво следва?

Какво е планът за възстановяване и устойчивост?

Пакет от реформи и инвестиционни инициативи, които ще бъдат приложени до 2026 г. с финансиране под формата на безвъзмездни плащания и заеми от Механизма за възстановяване и устойчивост. За да получи средствата, всяка държава трябва да представи национален план, който подлежи на предварителна оценка и на одобрение от европейските институции.

Какво следва от предаването на плана в Брюксел?

Европейската комисия поиска през есента на 2020 г. от европейските членки да ѝ предложат проект на националния си план, за да им помогне да го съобразят с целите на програмата. До края на април готовите планове трябва да се депозират в Европейската комисия. След това тя има два месеца, за да оцени дали планът съответства на целите на Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия изпраща становището си в Съвета на ЕС, където заседават държавите членки. Заедно с него се изпращат и правнообвързващи актове като споразумение за финансиране, за заем, за оперативни договорености и др. Съветът одобрява – или не – плана на всяка държава в рамките на един месец.

Как Комисията ще оцени плановете за възстановяване и устойчивост?

Оценката на Комисията зависи от 11 критерия, чрез които се преценява дали инвестициите и реформите, заложени в планове:

– дават балансиран отговор на икономическото и социалното положение на държавата;

– допринасят ли за ефективно справяне със специфични за всяка държава препоръки по Европейския семестър, свързани със стимулирането на работни места, растеж и инвестиции и стабилни публични финанси;

– дали отделят минимално изискуемите средства от общите разходи за за постигане на климатичните цели и за цифров преход;

– дали не вредят значително на околната среда.

Кои са трите червени линии на ЕК при оценката на плановете?

Регламентът за Фонда за въстановяване предвижда 11 пункта, по които националните планове ще бъдат оценявани от Европейската комисия. Тя обаче обяви, че нито един план няма да бъде одобрен, ако не отговаря на три задължителни условия: баланс между проекти и реформи, равнопоставеност на получателите на европейските средства и наличието на контролна система за разходването им. Контролната система трябва да се прилага от националните власти и осигурява защита на финансовите интереси на ЕС.

Тя трябва да предлага ефективна превенция, откриване и преследване на потенциални конфликт на интереси, измами и корупция. Европейската комисия изисква подробно описание на действието на контролната система, която ще бъде обект на преценка.

Какво има в плановете?

Всяка европейска държава сама избира какво да включи в плановете си за възстановяване, като Европейската комисия е поставила като условие 37% от проектите да са свързани със зелени политики (декарбонизация, биоразнообразие, намаляване на СО2 емисиите, кръгова икономика) и 20% с цифровизация (свързаност, изграждане на цифрови умения, киберсигурност, въвеждане на върхови технологии като изкуствен интелект).

Останалите 43% могат да бъдат избрани според спецификата и приоритетите на всяка държава, но трябва да допринасят за икономическата устойчивост с инструменти като приобщаващо образование, справедливи условия на труд, социална защита и здравни услуги.

Комисията издаде насоки за съставянето на плановете, които се съдържат в Годишната стратегия на комисията за устойчив растеж за 2021 г. и написа примерен образец на план, върху който правителствата да адаптират проектите, които искат да реализират.

Какво има в насоките на Комисията?

Европейската комисия определя като цел на плановете постигане на конкурентоспособна устойчивост и сближаване чрез новата стратегия за растеж – Европейският зелен пакт. Принципите, на които трябва да залагат проектите са: екологична устойчивост, производителност, справедливост и макроикономическа стабилност.

За да получат одобрение, плановете трябва:

- Advertisement -

– да съдържат проекти, свързани с ускоряване на използването на чисти технологии и възобновяеми енергийни източници;

– да подобряват енергийната ефективност на обществени и частни сгради;

– да внедряват чисти технологии в транспорта и електрификация и изграждане на станции за зареждане за обществения транспорт;

– да водят до създаване на бързи широколентови услуги, особено оптични мрежи и 5G.

Какви реформи иска да види Европейската комисия в плановете?

Основната задача на плановете е да са насочени към изпълнението на препоръките на Европейската комисия по Европейския семестър които тя издава всяка година за 27-те държави, така че да координира посоката им на развитие към общи цели. Препоръките са индивидуални и съдържат съвети за това как да стимулират работни места, растеж и инвестиции, като същевременно поддържат стабилни публични финанси.

Какво ще стане, ако се изпусне срока?

Не са предвидени финансови санкции за закъснение. Първоначално Европейската комисия обяви 30 април като „краен срок“ за представяне на проектите на 27-те държави членки, с които те искат да кандидатстват за средства във европейскато възстановяване.

Непредвидимостта на пандемията и политическата нестабилност в повечето държави от ЕС обаче забавиха списването на плановете и консултацията им с различни политически, обществени и бизнес ползватели. Ето защо Европейската комисия вече разглежда срока като „индикативен“ и е склонна да изчака „няколко седмици“ за довършване на работата в европейските столици.

Предаването на плановете може да стане по всяко време до средата на 2022 г., но това е свързано и с отлагане на изплащането на финансовите средства.

Забавянето на плана ще доведе ли до отнемане на средства?

Одобряването на националните планове е условие за отпускане на финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост, но не е необходимо да се изчаква всички държави да получат „Да“ за своите проекти, за да започне изплащането на средствата.

Европейската комисия изчаква да приключи ратификацията на решението за допълнителни национални гаранции (решение за собствените приходи), за да започне операцията за набиране на средствата на международните пазари. То може да стартира от месеца след последната ратификация, като Европейската комисия изрази надежда, че това може да стане от юли.

Как се разпределят средствата?

През първата година държавите имат право на авансово изплащане на до 13% от полагаемите им се средства за цялата тригодишна програма. Комисията трябва да ги преведе до два месеца след одобряването на националния план за възстановяване и устойчивост. В зависимост от набраните средства, парите ще бъдат разпределяни по реда на одобряване на плановете.

През следващите години правителствата могат да искат да им бъдат изплащани суми не по-често от два пъти годишно, след докладване пред Европейската комисия за постигане на етапни показатели и цели. В рамките на още два месеца Европейската комисия трябва да направи оценка на искането и да се консултира с експертния комитет. Ако той одобри препоръката на Комисията, правителството на съответната държава получава плащане.

Какви са етапните цели, които „отключват“ плащанията?

Европейската комисия иска етапните показатели и цели да са заложени в националния план като това са измерими, постижими и обвързани със срокове качествени постижения и количествени резултати. Такива могат да са приети закони или определен брой бенефициенти. Те трябва да са обвързани с ориентировъчни срокове за изпълнение и да бъдат обективно проверими.

Колко финансиране ще бъде осигурено общо по Механизма за възстановяване и устойчивост?

Механизмът за възстановяване и устойчивост ще осигури до 672.5 милиарда евро за подкрепа на инвестиции и реформи. 312.5 милиарда евро от тях са безвъзмездни средства и 360 милиарда евро са заеми. Размерът на частта на безвъзмездните средства за всяка държава се определя въз основа на броя на населението, размера на БВП на глава от население, средното ниво на безработица за последните 5 г. и кумулативните загуби в реалния БВП за 2020-2021 г. Заемната част не може да надхвърля 6.8% от брутния национален доход на съответната държава за 2019 г.

Въз основа на тези критерии България очаква да получи около 12 млрд. евро (6.217 млрд. евро грантове и 4.549 млрд. евро заеми) до 2026 г. Във вторник пред парламентарната комисия по бюджет и финанси мицепремиерът Томислав Дончев съобщи, че проектът на България е разчетен само върху възможностите за получаване на безвъзмездно европейско финансиране.

Автор: Йовка Димитрова

Източник: Дневник

Прегледана: 28548

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече