Владимир Левчев: На тихия тролски фронт

0

- Advertisement -

Напоследък с ареста на Алексей Навални, който е в критично здравословно състояние в затвора, с новото струпване на войски по границата с Украйна и шпионските скандали в Прага и София, свързани и с други опити за отравяне и с взривове във военни складове, изглежда, конфронтацията на Путин със Запада ескалира.

След изгонването на руски дипломати от България и Чехия и след като чешкият премиер Андрей Бабиш официално обвини руското военно разузнаване ГРУ за взривяването на военни складове, и у нас прокуратурата започна разследване за взривовете в наши оръжейни заводи, за които се подозира, че са предизвикани от руски агенти. Споменава се ГРУ, и по-специално един секретен отряд, чиито агенти са обвинявани за отравянето на двойния агент Сергей Скрипал, както и за отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев у нас.

Според американските служби Русия се е намесвала в президентските избори в САЩ през 2016 и 2020 г. Има нови данни, според които Русия и Китай са превърнали в идеологическо оръжие крайно дясната конспиративната теория QAnon (за някаква световна либерална педофилско-канибалска конспирация, от която Тръмп щеше да спасява човечеството). Целта е подпомагаме екстремистки групи, вярващи в налудната теория, като тези, атакували Капитолия на 6 януари 2021 г.

Президентът Джо Байдън наложи нови санкции на Путинова Русия заради Навални. С това той показа, че новата американска администрация няма да толерира диктаторски режими, които посягат на човешките права и човешкия живот. (Той впрочем наложи санкции и на Саудитска Арабия заради зверското убийство на Джамал Хашогджи.)

Путиновият режим, като и саудитският, имаше приятелски отношения с Тръмп. Бившият президент на САЩ не критикуваше Путин, докато същевременно постоянно нападаше европейските лидери. Байдън и демократите изобщо се смята, че имат по-твърда позиция спрямо Путинова Русия.

Можем ли наистина да говорим за нова студена война между Запада и Русия,

започнала с анексията на Крим през 2014 г. и с конфликта в Източна Украйна?

През новото хилядолетие основното идеологическо противоречие в света не е вече нито капитализъм срещу комунизъм, нито консерватори срещу либерали. Основното противоречие е между либералната демокрация (която включва и либерали и консерватори, класическото ляво и класическото дясно) и антидемократичния националпопулизъм.

Националпопулизмът е едновременно крайноляв и крайнодесен. Той е против либералната капиталистическа икономика, но също е и против социалния либерализъм, който настоява за равни права на всички индивиди независимо от раса, религия и пол. Основен идеологически стълб на новия националпопулизъм е Владимир Путин. От слуга на комунистическата власт (като офицер от КГБ) Путин, подобно на много бивши комунисти, се превърна в крайнодесен националпопулист.

Важна роля в идеологическата война между нацоналпопулизъм и либерална демокрация играе тролският институт.

Интернет е основно бойно поле в тази нова студена война, започнала след информационната революция. Познатият ни „тих фронт“ от времето на студената война преди падането на желязната завеса сега се е преродил в една доста устата, макар и законспирирана в мрака на електронното пространство,

армия за промиване на мозъци, за политически влияния и подривна икономическа дейност.

Русия традиционно има много силно влияние у нас. То датира още отпреди съвременна България да съществува като държава, отпреди Руско-турската война, довела до Освобождението ни. Веднага след Освобождението по линия на общата вяра, общата българска азбука, а сега и самото Освобождение това влияние е много силно.

В България не се ползва понятието „русофоби“, преди Русия да се противопостави на Съединението и да демонстрира ясно своите имперски цели. Но особено силно и съкрушително за нашия суверенитет е съветското влияние след окупацията на България на 9 септември 1944 г.

Тази окупация отне живота на хиляди българи, съсипа живота на хиляди други по лагери и затвори и доведе до 45 години комунистическа власт. До края на студената война България, както и другите съветски сателити в Източна Европа на практика директно се управляваше от Москва.

И до днес, главно чрез икономически лостове, но и чрез различни политически партии,

мощното задкулисно влияние на Русия у нас продължава.

То, разбира се, има много ярък израз и в електронното пространство, където путинските тролове, всеотдайните „бойци на тихия фронт“, са непрестанно ангажирани в подривни бойни действия и пропаганда.

Ако напишете на стената си в социалните медии или в някой чат-рум нещо против който и да е български политик, или дори ако наругаете българския народ, ще получите хиляди плюсове и „лайкове“. Но ако кажете една думичка само срещу Путин или срещу Русия – рояци от тролове и джавкащи ботове ще изскочат от електронните храсталаци и ще се хвърлят в битка.

Съществуват готови схеми и опорки за справяне с „русофобите“,

- Advertisement -

както тези, които са против Путин или против руския империализъм (а не против руския народ или култура), биват наричани. Една от тези опорки е например, че всички защитници на либералната демокрация у нас са деца на комунисти. С нарастването на политическата роля на „Демократична България“ след протестите миналата година, започнали с акцията на Христо Иванов в Росенец, тази опорка, за децата на комунистите, често се ползва за цялата коалиция „Демократична България“. Или за всички врагове на ГЕРБ от дясно.

Това чии деца са, или какви сами те са били в миналото, или кого са обслужвали, деятелите на БСП или ГЕРБ – това няма значение. Важното е да се наложи представата за членовете и привърженици на „Демократична България“ или либерално-демократичната опозиция („умно-красивите“) като деца на комунисти.

И под моите статии в електронната периодика, щом заговоря против Путин, се появяват десетки коментари как баща ми, известният поет Любомир Левчев, е бил от номенклатурата на Живков. Няма значение, че аз самият никога не съм защитавал Живков или БКП, че издавах нелегалното списание „Глас“, за което бях уволнен и глобен.

Гьобелсовският прост трик действа:

повтори десет, сто, хиляда пъти една лъжа или инсинуация и тя става истина. Повтаряй, че всички демократи са деца на комунисти, а слугите на комунизма са истински демократи и консерватори – и лъжата току-виж станала истина.

Но опорката, че децата на комунистите са новите либералдемократи, не е логично да идва от тролове на БСП или ГЕРБ. По очевидна причина – в тези две партии има повече бивши комунисти – или слуги на БКП, или деца на такива. Според мен тези атаки се организират от секцията на путинския тролски институт за България. Те често идват от привидно десни и консервативни коментатори. (Ще прочетете такива и под тази статия.) Нали и самият Путин е десен консерватор и националпопулист!

Не само в България враговете на Путин биват наричани „либерасти“, „еврогейове“, „соросоиди“ и т.н. Тези цветисти епитети се ползват и в съседни балкански страни. И, разбира се – либералдемократите са деца на комунисти. Последният аргумент ad hominem е много често ползван у нас, защото той хваща дикиш и сред истински десни читатели.

Впрочем путинските тролове усилено помагат и на вихрещия се все повече националпопулизъм у нас и в Република Северна Македония. Там националпопулизмът е яростно антибългарски, но и у нас под привидността на защита на национални интереси

постоянно се налива масло в огъня на междусъседския и междубратски конфликт.

Кой има полза от това? Разбира се, нито ние, нито нашите съседи и братя. Полза има този, който следва древната максима „Разделяй и владей!“. Целта е да се попречи на европейската интеграция на Западните Балкани.

Добра новина е, че основният глас в тази враждебна и разрушителна реторика у нас, нашенското ВМРО, вече не е в парламента. Както и откровено пропутинската „Атака“. Путинският тролски институт ще трябва да си търси други парламентарни прикрития. Което, уви, не е никак трудно.

Задават се обаче нови предсрочни избори. Притеснителен е фактът, че „патриотите“ отново се опитват да се обединят, като ползват промените в Изборния кодекс – пренебрегва се фактът, че десетки хиляди българи в САЩ и Великобритания (които гласуваха най-вече за „Има такъв народ“ и „Демократична България“) бяха ощетени от ограничението за брой изборни секции, а се преекспонира въпросът с изборните секции в Турция.

Явно се цели така да се съживи патриотичният вот.

Притеснителна е също така неяснотата на позициите на „Има такъв народ“ по много въпроси. Засега ясно е артикулирана само идеята за мажоритарен вот. Но както знаем от практиката в други страни като САЩ, мажоритарният вот за парламент води до елиминиране на по-малките партии (защото първият печели всичко) и в крайна сметка до двупартийна система.

Надявам се преди новите избори да чуем една по-ясна и конкретна програма по основните вътрешно- и външнополитически въпроси. Засега единствено „Демократична България“ от новите партии в парламента има ясно изразена проевроатлантическа и антикорупционна програма и програма за съдебна реформа. Надявам се тя да е приемлива за останалите две нови формации и на такава основа евентуално да се коалират.

Основен идеологически стожер на антилибералната националпопулистка идеология в днешния свят е Путин. И неговите тролове са в особена истерия, откакто Тръмп изгуби властта в САЩ, а и в Европа като цяло националпопулизмът губи позиции. (Интересно кой се разглежда като по-голям враг на Москва сега, след края на ерата Тръмп – Сорос, Урсула фон дер Лайен, или Байдън? Може би все пак Байдън.)

Тролският „тих фронт“ е основното бойно поле в новата студена война между путинска Русия, наследница на СССР, и евроатлантическия Запад. Оформя се, изглежда, и една опасна коалиция между Русия и Китай, тези две огромни, тоталитарни и в миналото, и сега държави. Но в новите условия Китай е вече втора световна икономическа сила.

Русия изостава икономически, но като наследник на СССР путинска Русия кове антилибералната, антизападна идеология и подмолните стратегии в новата студена война между демокрация и тоталитаризъм. Те коват, разбира се, и истински оръжия. Но най-важното бойно поле в днешния свят е електронното пространство.

Бойците на новия тих фронт често са дълбоко законспирирани и трудно можем да разберем откъде атакуват – отляво или отдясно, от либералните или от консервативните рубежи. Привърженици на Тръмп ли са, или от привърженици на Путин? Заклети консерватори или бивши комунисти и кагебисти?

Много е важно да мислим критично и да не приемаме на доверие този постоянен информационен поток, който ни облива и който всъщност е неразчленима смес от факти и лъжи, лични мнения и политическа пропаганда, търговска реклама и подривна дейност на тролове и ботове.

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече