Тричане в спецправосъдието: Кой кого?
Тричат специализираните съдии! За това алармира главният прокурор Иван Гешев в четвъртък, докато пленумът на Висшия съдебен съвет обсъждаше декларация в защита на спецправосъдието. В крайна сметка спецсъдилищата и спецпрокуратурите бяха подкрепени на сляпо, уж от принципни съображения, но без на масата да бъдат сложени аргументите за тяхната ефективност. Тепърва тя ще се анализира.
Офанзивата в тяхна защита тръгна, след като правната комисия на 45-ия парламент прие на първо четене предложението на „Демократична България“ за разформироването на спецструктурите. Краткият живот на Народното събрание не стигна темата да мине и през пленарната му зала. Но определено развръзката предстои.
За едно десетилетие специализираните съдилища и прокуратури се превърнаха в специални. Магистратите, които работят там, изведнъж станаха любимци на властта, получаващи бонуси от по няколко заплати годишно, ниско натоварване и любовта на главния прокурор. Три неща, които са химера за редовия магистрат. Дори само на ниво заплати обществото би трябвало да се усъмни защо политиците толкова много харесват съдиите и прокурорите, които ги разследва и съдят, та им гласуваха до 6 допълнителни заплати годишно.
ГЕРБ и ДПС се хвърлиха да защитават спецправосъдието. А Гешев оглави магистратските протести и обяви, че това е лобистко законодателство, обслужващо хора с големи финансови възможности. Прокуратурата предрича хаос в правосъдието и отстъпление от постиженията срещу организираната престъпност и корупцията. Само че не сочи кои са тези достижения. Нито обяснява какво пречи тези дела да бъдат разгледани от редовите съдилища. Изреждат се знакови фигури, които досега били недосегаеми, но спецправосъдието прекратило това. В тази графа се слагат Цветан Василев, Васил Божков, семейство Арабаджиеви, Миню Стайков, семейство Баневи. Само че постиженията се измерват в присъди, а не в хора, които се държат по арестите. А за тези 10 години не сме свидетели на особени успехи в съда.
Но пък видяхме как специализираната прокуратура
отказа да образува разследване по записите на премиера Борисов,
без дори да провери дали той говори в тях. Трета година спецпрокуратурата държи на трупчета и отказва да отговаря какво се случва с проверката, която уж прави срещу бившия финансов министър Владислав Горанов заради апартамента на бизнесмен, в който той от години живее безплатно. Ето така работи спецпрокуратурата.
„За 10-годишния срок на своето действие специализираните наказателни съдилища и съответните им прокуратури не оправдаха заложените със създаването им през 2011 г. очаквания… През целия период на тяхното функциониране публичното възприятие е преобладаващо негативно, като се възприемат не като независими органи, а като инструмент на „извънредното правосъдие“, което изпълнява политически мотивирани поръчки“, обясняват вносителите на проекта за закриването на специализираните юрисдикции.
Напомнят и че в доклада за върховенството на правото на ЕК за 2020 г. ефективността на специализираното правосъдие е оценена критично, като се прави ясната констатация: „Все още предстои да бъдат постигнати солидни резултати по отношение на окончателните осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“. В Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка от 2018 г. се изтъква: „… ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта“.
Още със създаването на специализираните съд и прокуратура през 2012 г. архитектите на тези структури – управляващите от ГЕРБ, и по-специално вътрешният министър Цветан Цветанов, оставиха впечатлението, че го правят, за да има кой да подпечатва безкритично обвинителните актове на прокуратурата и да гарантира успехи за отчитане пред ЕК. Това е и една от причините към новите структури да няма особен наплив от магистрати. И в тях да заработят хора без опит в тежките дела, които иначе не биха се класирали в конкурсите за повишение.
„В Европа има само един такъв съд – в Испания, но там има ЕТА, тероризъм. За съжаление, целта е да се създадат
два вида съдилища – едни за масовите дела и
други за тези, които правителството на всяка цена иска да спечели“,
казва по време на дискусия в парламента през май 2010 г. председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска.
С две свои решения Конституционният съд закрепи специализираните юрисдикции и отрече тезата, че се създават извънредни съдилища, каквито основният закон забранява. Но пък магистрати и служители в спецправосъдието се обгрижват от държавата с особено внимание – получават по закон до 6 основни месечни възнаграждения годишно. Вносители на предложението за бонусите от ГЕРБ, „Воля“, ДПС и „Обединени патриоти“ в миналия парламент се мотивираха, че правомощията на специализираните магистрати са увеличени, те ще поемат „нов огромен обем специфични по своя характер дела“ и това може да блокира дейността им. Конкретика за „огромния обем“ не бе спомената.
За цялата 2020 година са прочетени 45 присъди и са одобрени 77 споразумения. Затова пък спецсъдът се е произнесъл по 2992 искания за използване на СРС-та.
Броят на съдените през 2020 г. лица е 290. От тях 220 са осъдени и 70 оправдани.
Най-често налаганото наказание е затвор до 3 години
– на 168 души, 93-ма от които са осъдени условно. С други думи – съдът срещу тежката престъпност всъщност налага леки наказания. Присъда от над 3 години е наложена на 45 души, а двама са осъдени на доживотен затвор. На пробация са осъдени трима, а на глоби – двама. През 2020 г. са издадени изпълнителни листове за 1 642 813 лв., а общо за деветте години функциониране на съда – за 7 779 545 лв.
Наказанията на спецправосъдието обаче се налагат преди четенето на присъдата от съда. Виждаме хора, които стоят години в ареста, без делата им да стигнат до съда, но срещу които се задейства цялата репресивна машина, в това число и антикорупционната комисия КПКНОПИ.
На сайта на ВКС има секция, в която се публикуват актуални списъци на делата, свързани с организираната престъпност и корупционни престъпления. Апелативният спецсъд не се престарава с изпращането на списъка си към ВКС. Последно го е направил през декември 2020 г. Според данните от последния списък на първоинстанционния спецсъд – от април т.г., в него има 166 дела за организирана престъпност и 37 дела за корупционни престъпления. От прегледа на самите дела се вижда, че висшата корупция, която прокуратурата е успяла да прати на подсъдимата скамейка, изобщо не е чак толкова висша.
Най-голямото постижение на специализираната прокуратура досега е осъдителната присъда срещу бившия кмет на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. Двете, заедно с Петко Дюлгеров, бяха признати за виновни и осъдени на първа инстанция съответно на 20, 15 и 12 години затвор. Апелативният спецсъд намали тези присъди на 8, 7 и 6 години затвор. Този процес по всяка вероятност ще натежи на данъкоплатците с осъдително решение на Съда в Страсбург. Тъй като и в мотивите към присъдата беше признато, че правата на подсъдимите са били нарушени по време на ареста. И други „клиенти“ на спецправосъдието като Баневи и Арабаджиеви вече сезираха Европейския съд за правата на човека и тепърва ще плащаме за това.
Накратко досега съществуването на специализирани структури не е подобрило нито борбата с корупцията по високите етажи на властта, нито тази с организираната престъпност. Нито е довело до по-бързи присъди, но за сметка на това е концентрирало корупционния риск и възможността за политическо влияние върху шепа магистрати. Накрая дори скъпоплатените спецсъдии не могат да преглътнат абсурдността на някои обвинения (справка – делото срещу Прокопиев, Трайков и Дянков). Затова яростната съпротива на статуквото срещу закриването на спецправосъдието може да е всичко друго, но не и любов към справедливостта и върховенството на закона.