Започна разместване на политическите пластове – кого ще отнесе „вихърът на промяната“

0

- Advertisement -

Предстоят парламентарни избори, натоварени с нови очаквания. Противно на внушенията, че след тях нищо съществено няма да се промени, измененията в обществено-политическата среда са толкова драматични, че най-вероятно предстои ускоряване на разместването на пластовете, започнало на 4 април тази година.

На първо място, има нов международен контекст на отношението към процесите в България. Наложените от САЩ санкции по глобалния закон „Магнитски” представляват само върха на айсберга на намерението да се въведе ред във функционирането на един привидно малък и слаб, но всъщност геополитически важен партньор. От европейските институции също дойдоха сигнали за втвърдяване на отношението към корупцията и израждането на българската политика.

Задава се външен импулс, който сам по себе си не може да осъществи промените у нас, но ще повлияе съществено на  позиционирането на основните политически субекти. Досега управлявалите (най-вече ГЕРБ) постепенно са дезавуирани и изолирани за сметка на силите, които изразяват претенции да бъдат протагонисти на (засега) широко одобряваната в обществото промяна към налагане на върховенство на правото и оздравяване на публичните институции.

На второ място,

обществено-политическите настроения се преобърнаха.

Основният ефект от изборите през април и краткия живот на излъченото Народно събрание бе не само категоричното поставяне на ГЕРБ в изолация, но и практически масовото настояване за смяна на модела на управление. Кой какво разбира под тази промяна е друг и много важен въпрос, но към момента десетте години на управление на ГЕРБ вече са признати за „епоха на мрака”. Тази доминираща обществена нагласа все повече ограничава ефективността на познатите мощни инструменти на предишната власт да печели избори.

Въпросните инструменти несъмнено ще бъдат приложени, вероятно с последно отчаяно усилие, но това ще се случи в нова обстановка. Клиентелата вече видимо се оглежда за смяна на гостоприемника, а уплашените до неотдавна хорица (най-вече от малките населени места) надигат глава. Това се потвърждава от големия брой неанонимни жалби за различни нарушения с цел контролиран вот, адресирани към служебното правителство. Именно силата на страха и възможността да се подхвърлят малки благини бяха в основата на електоралното влияние на ГЕРБ и компания. Тяхното значително обезсилване променя както изходните позиции, така и условията на протичане на предизборната кампания.

На трето място, за пръв път от много години изборите са организирани от правителство, което наистина има за цел да осигури възможно най-честното им провеждане. Това не означава, че няма да има проблеми и жалби, но добронамерените усилия да се обезпечи свободен вот променя нагласите на хората. Не е случайно, че редица проучвания прогнозират

увеличаване на електоралната активност

въпреки внушенията за неподходящия летен период.

Най-трудното предизвикателство пред служебното правителство ще бъде ефективно блокиране на известните механизми за контролиран вот, които работят най-вече в полза на основните играчи в стария модел на управление. Би било неправилно цялата тежест на тази задача да се възложи на МВР, въпреки че тази администрация трябва пряко да противодейства на корупционните мрежи за електорална търговия. Има достатъчно оперативни данни и научни проучвания за рисковите райони и секции, следователно, към провеждането на изборите там е необходимо да се подходи комплексно. Иначе казано, на равнище Министерски съвет трябва да се координират действията на поне 5-6 министерства, за да не се допусне техните териториални подразделения да изпълняват ролята на електорални брокери в полза на предишните управляващи. Изявленията на редица министри показват, че те са наясно с тази недопустима активност на техни подчинени административни звена, остава да се предприемат решителни действия.

- Advertisement -

Важен положителен момент е доброто разбирателство и взаимодействие между служебното правителство и ЦИК. За пръв път от много години

изборната администрация може да разчита на подкрепа

при изпълнение на законните си функции, а не да бъде безогледно използвана в угода на определени партии.

Четвъртият елемент на променената обстановка е свързан именно с новите моменти в организирането и провеждането на изборите. В новия си състав ЦИК несъмнено има съществено по-добър капацитет и поне до момента се справя с трудните проблеми, умишлено предизвикани от предишната власт.

Наистина, тепърва предстои реално реформиране на изборния процес и изборната администрация, но и вече предприетите стъпки могат да допринесат за ограничаване на неуредиците и измамите, които не само изкривяваха изборните резултати, но и отблъскваха избирателите. Вероятно ще има съзнателни опити за саботаж на нормалното гласуване (най-вече по отношение на машинното гласуване), но те могат да намерят ефективно противодействие.

Точно новите параметри на обществено-политическата обстановка най-силно ще влияят върху изходните позиции и крайните резултати на основните претенденти за следващия парламент. За няколко месеца не е възможно партиите да модифицират съществено програмите и кандидатските си листи, но промените видимо се отразяват върху поведението им. Реакциите на представителите на бившето управление са все по-изнервени и уплашени, на моменти напълно неадекватни. Посланията са определено контрапродуктивни (как може да обещават „ред в хаоса” тези, които са създавали въпросния хаос в продължение на десет години).

Положението и тенденциите при ГЕРБ и патриотите в това отношение са ясни.

Ерозията в подкрепата за Борисов продължава,

особено след ясните сигнали отвън, че той вече не е желан партньор. Социологическите проучвания не дават особени надежди и на рециклираното националистическо обединение. Реалните мащаби на спада на подкрепата за бившите управляващи обаче трудно могат да се регистрират единствено с помощта на социологическите сондажи, дори те да съответстват на професионално-етичните стандарти. Това важи и за потенциалния ефект от разширяването на коалицията около БСП, особено с оглед изненадващото връщане в политиката на Жан Виденов. С една дума, истинската картина ще се избистри на 12 юли, а дотогава нека се надяваме всички, които се представят за професионални изследователи и анализатори, да не разрушат последните остатъци от общественото доверие към съсловието.

По-трудна задача обаче предстои да решат през оставащите седмици до изборите партиите, обозначени като носители на промяната. Основното очакване към тях е да покажат програмна и организационна готовност да излъчат правителство, което – поне за определен период от време – с подкрепата на стабилно парламентарно мнозинство да придвижи практически необходимите промени и да ги направи необратими. От „Има такъв народ” вече се излъчват сигнали, че партията е готова този път да поеме такава сериозна отговорност. Остава тези знаци да бъдат подкрепени с по-убедителни публични доказателства. Разбира се, същата задача стои пред всички, които твърдят, че ще работят за реална промяна.

Автор: Александър Маринов

Източник: „БАНКЕР“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече