От Гоце Делчев до Коридор №8 – как се стигна до българското „не“ за Северна Македония (ВИДЕО)

0

- Advertisement -

Преди малко над 7 месеца България официално заяви, че не може да приеме преговорната рамка за Северна Македония в Европейския съюз. Направи го и снощи. Още миналата година правителството на Бойко Борисов цитира набор от поставени пред Скопие – и неизпълнени – условия и декларация, приета от Народното събрание 11 месеца по-рано.

Така за общо година и половина в българското публично пространство се създаде впечатление, че Северна Македония от много години не изпълнява конкретни условия, които България ѝ е поставила. В действителност те бяха формулирани едва по-миналата есен, много след Договора за добросъседство, подписан от тогавашния премиер Борисов и колегата му Зоран Заев, а София невинаги е държала на тях.

Факт е, че днес – зарази слабо обясняване в Европа на позицията си или заради изначално погрешен подход – България попадна в дипломатическа самоизолация по темата. Как се стигна дотук? „Дневник“ обобщава основните политическите реакции в хода на сегашното обтягане на напрежението между София и Скопие, затруднили работата по нерешените въпроси.

13 септември 2019 г.

Българо-македонската историческа комисия не успя дори да разговаря за Гоце Делчев. Правителствата бяха поставили краен срок до октомври за изготвяне на общ текст в комисията, съставена съгласно Договора за добросъседство от 2017 г.

Тогава Северна Македония очакваше покана за преговори с ЕС заедно с Албания. България казваше, че при спазване на добросъседските отношения подкрепя евроатлантическия път на Северна Македония и призоваваше и другите страни в ЕС да го направят.

30 септември 2019 г. – условия основно за историята

На свикана от него консултативна среща президентът Румен Радев поиска „назабавни действия за национална позиция“ и „задължителен успех“ на комисията като условие за влизане в ЕС. Обяви, че кабинетът ще формулира „ясни крайни цели, които да бъдат постигнати преди приключване на преговорния процес“, заедно с „конкретни междинни цели“ на всеки последователен етап.

Борисов обяви, че България има десетки инструменти за блокиране на македонското членство.

10 октомври 2019 г. – позицията на парламента

Пет дни преди Европейския съвет, на който Борисов поиска да се одобри начало на преговори със Скопие, България постави пред Северна Македония списък с условия за членство чрез т. нар. Рамкова позиция, приета от парламента с огромно мнозинство.

Условията за допускане на Първа междуправителствена конференция (същинско начало на преговорите), достъпни тук, включваха отказ от употреба на термина „македонски език“; изпращане на нота от Северна Македония за отказ от претенции към едноименния географски регион; отказ от претенции за „македонско малцинство“ в България (този ангажимент е и в договора); „конкретни резултати“ в историческата комисия за отношението към Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание. Като основен говорител на тези искания се очерта лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов.

Скопие заяви, че не може да се отправят искания от 19 в. при решаване на проблеми в 21-ви, тъй като днес „не се преговаря за език и идентичност“.Договорът за добросъседство не обвързва спазването на клаузите в конкретни срокове с подкрепата на България за членството в ЕС. Ангажиментът на Северна Македония към отказ от териториални претенции (отнася се и за България) и към намеса във вътрешните работи в полза на „лица, които не са нейни граждани“ (единствента „изрично македонска“ точка) са записани в документа, т. е. Северна Македония веднъж вече е поела тези ангажименти.

Рамковата позиция е първото формулиране на конкретни условия за начало на македонските преговори, откакто идването на Заев на власт през 2017 г. стана крачка към нормализиране на българо-македонските отношения.
15-17 октомври 2019 г. – френското „не“

Франция обяви предварително позицията си за даване на покана за преговори за Северна Македония и Албания заради нуждата от реформа на преговорния процес. По-късно Заев, аргументирал нуждата от отстъпки пред Гърция и сближаване с България заради евроатлантическия път, подаде оставка, след като Париж остави пътя затворен. На съвета на 17 октомври Борисов нарече френското вето „историческа грешка“.

3 януари 2020 г.

Заев подаде оставка, бе формирано т. нар. техническо правителство с представители и на опозицията. Изборите бяха насрочени за 12 април.

25 март 2020 г. – принципна покана за преговори

България одобри по принцип преговорите със Северна Македония и Албания и този път имаше консенсус сред европейските лидери. Каракачанов обаче обвърза „реалното начало на преговорите“ на Скопие с редица условия.

Няколко седмици след това, пред телевизия „Сител“, Борисов не каза дали България би блокирала началото на преговорите със Северна Македония, но остави впечатлението, че отговорът е „да“:

„Всичко е в ръцете ви… историческата комисия да намери приемлив текст, който да не ни спъва, а да ни обединява.“


Бойко Борисов, 

бивш премиер на България

Той отправи и „най-приятелски съвет“ „историците да ни дадат текст, който да можем да подкрепим, да е приемлив за двете страни“.

12 април 2020 г. – отложени избори

Изборите в Северна Македония не се състояха заради коронавируса; отлагането бе за неопределено време, но след европейски натиск политическите партии постигнаха консенсус и вотът бе насрочен за 15 юли.Вирусът и проточилата се предизборна обстановка отложиха срещите на съвместната комисия, посочвани от Борисов и Заев като инструмент за решаване на двустранните спорове (въпреки че историята е само точка в договора и част от Рамковата позиция), за да не стават историците заложници на предизборната кампания. Българските изисквания не бяха тема в тежките месеци на пандемията.
Май – септември 2020 г. – затишие пред буря

България отправи няколко предупреждения, че подкрепата за Скопие няма да е безусловна и може да не одобри преговорната рамка с ЕС през лятото. Заяви го през май и президентският съветник и бивш македонски външен министър Денко Малески.

9 септември 2020 г. – заплахата

Вицепремиерът Красимир Каракачанов потвърди, че без пробив в историческата комисия България ще бъде принудена да наложи вето през есента.

17 септември 2020 г. – обяснителният меморандум

- Advertisement -

България изпрати т. нар. разяснителен меморандум в Брюксел, чието съдържание изтече първо през македонски медии. С него София потърси поддръжка за схващанията си за македонската история и поиска двустранните отношения със Северна Македония да са част от преговорната рамка заедно с новата формулировка за езика и отказа от твърденията за македонско малцинство и натиск върху България чрез „инструментализиране на многостранни формати“.Темата за „македонското малцинство“ бе върната в дневния ред от решение на ЕСПЧ през май и погрешно наложената престава, че съдът в Страсбург очаква от България признаване на такова малцинство.

Нагнетяването на напрежение продължи през октомври с <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/08/4124157_evroparlamentut_odobri_rezoljuciiata_v_podkrepa_na/comments/#comments">дебат</a> и <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/08/4124157_evroparlamentut_odobri_rezoljuciiata_v_podkrepa_na/comments/#comments">резолюция</a> за върховенствоно на закона в Европарламента, разгневили Бойко Борисов и създали в представата на бившия премиер връзка между дебата в пленарната зала, ОМО "Илинден", ЕСПЧ и предполагаем официален натиск на Северна Македония за признаване на такова малцинство - възмущението на Борисов по-късно намери израз и в необичайно <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/11/29/4145077_borisov_ot_rezoljuciiata_na_evroparlamenta_nauchih_che/">интервю</a> за "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Скопие официално не е предявявало такива претенции, но избягва публично да се разграничава от темата, вероятно заради общественото мнение.
Нагнетяването на напрежение продължи през октомври с дебат и резолюция за върховенствоно на закона в Европарламента, разгневили Бойко Борисов и създали в представата на бившия премиер връзка между дебата в пленарната зала, ОМО „Илинден“, ЕСПЧ и предполагаем официален натиск на Северна Македония за признаване на такова малцинство – възмущението на Борисов по-късно намери израз и в необичайно интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“. Скопие официално не е предявявало такива претенции, но избягва публично да се разграничава от темата, вероятно заради общественото мнение.

9 октомври 2020 г. – едномесечен улиматум

България и Северна Македония си дадоха още месец за решение на спора за Гоце Делчев при посещение на външния министър Буяр Османи в София. Докато на срещите на Османи с Борисов и външния министър Екатерина Захариева обаче се говореше основно за пробив в историческата комисия, кабинетът вече споменаваше отново и условията от приетата година по-рано Рамкова позиция.

След серия срещи на комисията (на снимката са съпредседателите ѝ, професорите Драги Георгиев и Ангел Димитров) с незадоволителни резултати в българското общество се откроиха алтернативни <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/05/4122708_ne_samo_severna_makedoniia_ne_se_spravia_s_minaloto_-/">гласове</a> с искане историческата комисия да промени начина си на работа и условията пред нея да се конкретизират. Български културен клуб - Скопие <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/10/06/4123340_obshtata_istoriia_ne_moje_da_bude_otkradnata_-/">отправи</a> същото предложение.<br />
След серия срещи на комисията (на снимката са съпредседателите ѝ, професорите Драги Георгиев и Ангел Димитров) с незадоволителни резултати в българското общество се откроиха алтернативни гласове с искане историческата комисия да промени начина си на работа и условията пред нея да се конкретизират. Български културен клуб – Скопие отправи същото предложение.

16 октомври 2020 г. – комисията против политическия натиск

Комисията отново се препъна в Гоце Делчев. Историците заявиха, че никой не може да им дава срокове да решава политически въпроси.

Зам.-председателят доц. Наум Кайчев обясни за „Дневник“, че не е сигурен, че едномесечният срок, поставен от политиците, е само за работата на комисията. По-късно от македонската част на комисията се появи твърдението, че проблемът е в правителствата и в София, и в Скопие.

10 ноември 2020 г. – без пробив на Заев и Борисов

Визита на Заев в София не даде резултат, като „недостатъчен“ бе определен и пробивът в преговорите по темата с посредничеството на Берлин.

Към този момент България бе очертала трите си сегашни искания към Северна Македония като „червени линии“, но упорито създаваше на запад схващането, че алтернатива на тези искания може да е признаване на българските корени на езика и народа.

Северна Македония отказва разговори за езика с аргумента, че въпросът засяга македонската идентичност, а днес не може да се преговаря нито за едното, нито за другото.

17 ноември 2020 г. – българското „не“

На Съвета по общи въпроси на ЕС (какъвто имаше и вчера) България потвърди, че блокира преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония с три групи искания:- използване на израза „официален език на Северна Македония“;
– изработване на пътна карта за изпълнение на Договора за добросъседство;
– изрично потвърждение от македонска страна, че името на страната не съдържа претенции към български територии и че тя се отказва от всякакви твърдения за „македонско малцинство“.
Така България спря да аргументира позицията си с история и вместо това поиска горните промени в преговорната рамка. Европейските държави обаче отхвърляха вкарване на двустранни проблеми в преговорната рамка, това е преобладаващата позиция и днес. Германия иска евроинтеграцията да не става заложник на такива спорове.

Заев по-късно протегна ръка към България по исторически теми, като заяви, че България е администратор, а не окупатор на македонските земи през Втората световна война, но разгневи македонците. Той същевременно прие идеята за пътна карта за договора с България (известно време двете правителства търсеха точната дума, но в Скопие „анекс“ се оказа неприемлива).

7-8 декември 2020 г.

Разширяването изпадна от дневния ред на ЕС до края на годината, отчасти заради българските искания. Това попречи на Германия, като председател на Съвета на ЕС до 31 декември, да помогне за пробив.

Всъщност вниманието на западни политици в месеците преди това бе към българското вето, но Нидерландия също бе спънка пред евроинтеграцията, като не подкрепяше Албания. <br /><br />Премахването на разширяването от дневния ред обаче доведе до <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2020/12/09/4149935_iracionalna_vredna_za_makedoncite_poziciia_-_zaev_s/">най-острите критики</a> към българската позиция, отправяни от Заев до момента - нарече я ирационална и вредна, "безотговорна геостратегическа грешка". "През 21 в... не е европейско да пишете историята на друг народ."<br />
Всъщност вниманието на западни политици в месеците преди това бе към българското вето, но Нидерландия също бе спънка пред евроинтеграцията, като не подкрепяше Албания.
Премахването на разширяването от дневния ред обаче доведе до най-острите критики към българската позиция, отправяни от Заев до момента – нарече я ирационална и вредна, „безотговорна геостратегическа грешка“. „През 21 в… не е европейско да пишете историята на друг народ.“

Декември 2020 – март 2021 г. – нова тактика

Паралелно с този разговор обаче, отвъд размяната на реплики през медиите, бе подхванат друг. България промени тактиката.

София започна да акцентира върху положението на българския бизнес, застоя по проектите от общ интерес като Коридор №8 и словото на омразата и липсата на напредък по Договора за добросъседство. Северна Македония назначи в началото на декември специален представител за България в лицето на бившия премиер Владо Бучковски. Започна размяна на документи с предложения за излизане от кризата. Тогава по информация на „Дневник“ всяка страна изготви собствено предложение и визитите на Бучковски целяха да слеят двете в един документ с постигане на компромис.

Бе договорено излъчването на БНТ в Северна Македония и на МРТ – в България, МИА отвори кореспондентски пункт в София и подписа с БТА споразумение за обмен на данни. Великотърновският университет стана първият чуждестранен, който ще открие филиал в Северна Македония.

От 4 април досега – застои, но и много дискусии

Служебното правителство на България, назначено от президента Радев, се позова на Рамковата позиция на парламента, за да обясни защо не може да промени политиката към Северна Македония. София обяви за приоритет диалога със Скопие. Според Радев заради темата България изведнъж станала много интересна в Европа.

Премиерът Стефан Янев и външният министър Светлан Стоев приеха еврокомисаря за разширяването Оливер Вархеи, Стоев имаше и отделна среща с Османи миналата седмица. Радев разговаря веднъж с Пендаровски през май очи в очи и два пъти със Заев - в Брюксел и София - в последните седмици.
Премиерът Стефан Янев и външният министър Светлан Стоев приеха еврокомисаря за разширяването Оливер Вархеи, Стоев имаше и отделна среща с Османи миналата седмица. Радев разговаря веднъж с Пендаровски през май очи в очи и два пъти със Заев – в Брюксел и София – в последните седмици.

Миналата седмица Заев бе в София без очаквания за успех, но предаде ново предложение на Янев, което България в момента разглежда. Според „24 часа“ идеята съдържа компромис и нова формула за езика, която може да е приемлива и за двете страни.

Скопие предпазливо отрече заради силния обществен натиск и обвиненията на опозицията, че Заев крие предложения до Борисов преди посещението си. Към него имаше и критики, че дошъл въпреки затворената врата за компромис преди 22 юни, и че се е оставил на Борисов да го използва за вътрешнополитически схватки с Радев. Заев е на друго мнение – самата визита и всяка възможност за диалог е пробив.

Подобна ситуация възникна и преди визитата му през ноември и напомни, че политическият пейзаж и общественото мнение връзват ръцете на македонското ръководство.

Постоянна промяна

Сегашният ход на разговорите и този на събитията от последната година и половина припомнят, че българският подход към темата се люшка в търсене на компромис, който двете общества ще могат да приемат. Това е важно, защото крайното решение, което ще отвори пътя на Северна Македония с ЕС, може да не е идентично нито с Рамковата позиция, нито с очакванията за компромис в „общата история“, нито с няколкото условия, официално дадени от българската страна. В последното съобщение на МВнР за българската позиция например темата как ще се нарича езикът отсъства.

Българските искания дълго не получиха в Скопие очакваното внимание, но и интересът на София месеци наред бе по-скоро към взаимно приемлив компромис за Гоце Делчев като символичен повод да се допуснат преговори, при това в момент, когато комисията изобщо не се събираше. Едва след като блокира преговорната рамка за Северна Македония, България започна да се вглежда по-сериозно в нерешените двустранни проблеми отвъд историята.

Скопие подцени дългия списък с искания от София. На пръв поглед държавите дълго се задоволяваха публично да призовават за пробив за Гоце Делчев преди решението за преговори – навярно защото и от двете страни на границата въпросът бе представен като спешен приоритет, а не като процес, който иска време и огромно търпение.

Автор: Ангел Петров

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече