Техноолигархията – политическият режим на бъдещето: защо ИТ гигантите са по-силни от държавата

0

- Advertisement -

Техноолигарсите са малка група милиардери, чието богатство е натрупано в ИТ индустрията. Те са начело на класацията на най-богатите хора в света, а техните компании струват най-много. Влиянието им върху политиката, икономиката и всекидневния живот надхвърля границите на Америка и става глобално: продуктите им се използват в цял свят, така че те оказват активно влияние върху живота на милиони хора. Сергей Жданов, икономист и философ на технологиите, разкрива пред сп. Нож как е организирана техноолигархията и накъде водят света новите управници.

Концентрацията на власт, пари и влияние в ръцете на малка група хора е феномен, стар колкото света. Но в случая с техноолигархията самото естество на господството се е променило: сега то е тотално.


Няма по-златоносна индустрия от тази на Големите технологии, както няма и по-богати хора от технологичните олигарси. В началото на XXI век политиката се пренесе изцяло в интернет и социалните медии, като по този начин стана доминирана от собствениците на технологии. Парите и политиката са подчинени на дигиталните елити благодарение на тяхното технологично превъзходство. От хегемон държавата се е превърнала в поредния клиент на ИТ индустрията. Хората, които някога са били под нейната милост, са се превърнали в сбор от прозрачни индивиди, които технологията разбира по-добре отколкото те самите себе си.


Свидетели сме на установяването на нов цивилизационен режим, който ни обещава сливане на човека с компютъра и излизане на човечеството извън пределите на Земята и Слънчевата система. Начело на тази глобална трансформация са технологичните елити. Тяхната власт се крепи на три стълба: баснословни пари, политическо влияние и технологично превъзходство.

Откъде получават властта си техноолигарсите?

1: Пари

Богатството на големите технологични компании е резултат от обществен договор: те струват толкова много, защото огромен брой хора избират да инвестират парите си в тях. Цифровата технология е най-сигурната инвестиция. От началото на 21-ви век в технологичния сектор постепенно се вливат пари от други сектори, а пандемията само ускори този процес.
Техническият елит черпи своята власт от обещанието за непрекъснат растеж, тъй като по закона на Мур мощността на процесорите да се удвоява всяка година, а с това и стойността на ИТ корпорациите. Ако преди десет години сте инвестирали 1000 долара в акции на Microsoft, днес ще имате 11 000 долара, а ако сте инвестирали в акции на Tesla, ще имате 85 000 долара.
Този растеж няма граници, а технологиите на близкото бъдеще обещават да донесат на тези компании още повече пари: само изкуственият интелект ще донесе на световната икономика допълнителни 13 трилиона долара годишно до 2030 г.


Пандемията от коронавируси стъпка икономиките на всички страни по света, но се оказа, че това е Златен век за големите технологии: през 2020 г. общата стойност на петте най-големи американски ИТ компании надхвърля 7,5 трилиона долара, което е пет пъти повече от БВП на Русия.
Личното богатство на технологичните олигарси нарасна главоломно в условията на пандемия. Безос и Мъск са най-видимите от всички: състоянието им се е увеличило общо с 200 млрд. долара. Това е повече от БВП на повечето държави. Тези пари могат да бъдат използвани за овладяване на глада в САЩ осем пъти (достатъчен е само един път – 25 млрд. долара).


Основателят на Amazon Джеф Безос увеличи състоянието си със 70 милиарда долара за една година, защото парализираната Америка трябваше да пазарува в неговия онлайн магазин. Производителят на електромобили и ракети Илон Мъск не направи нищо, за да помогне за преодоляване на коронарната криза – той дори нарече мерките за карантина „фашистки“. Но те не му попречиха да изстрелва ракети и да строи автомобили, Мъск спечели рекордните 132 милиарда долара – повече от целия Израел през 2020 г.


Пандемията създаде „клуба на стомилиардниците“ (никога досега в света не е имало хора с толкова много пари) и почти всички членове на този клуб са техноолигарси. Безос дори стана единствен член на клуба на собствениците на двеста милиарда долара, макар и за кратко. Въпреки това се очаква той да бъде първият човек в историята с трилион долара, така че няма защо да бърза.

2: Политическо влияние

През 2011 г. Ерик Шмидт, тогавашният главен изпълнителен директор на Google, сподели своята гледна точка за баланса на силите между технологиите и политиците:
„Седя на вечеря през 1995 г., а Анди Гроув, тогава главен изпълнителен директор на Intel, произнася реч: „Лесно е да се разбере: технологичният бизнес се движи три пъти по-бързо от обикновения бизнес. А правителството се движи три пъти по-бавно от обикновения бизнес. Така че разликата между нас е девет пъти по-голяма.“ И си помислих: „Това ми върши работа.“


През 2008 г. Шмидт стоеше на сцената до Барак Обама, когато той приемаше поздравления за победата в президентската надпревара – защото Google и той лично помогнаха на Обама да я спечели. Този технологичен олигарх беше първият и най-важен мост между Силициевата долина и Капитолия. По времето на Обама Шмид беше съветник по технологиите и диктуваше как да се регулира правилно ИТ индустрията. По времето на Тръмп той започна да укрепва връзката между Силициевата долина и Пентагона: да помага на най-скъпата военна техника в света да стане модерна.


Впоследствие тези хора мостове стават многобройни: политиците и военните отиват да работят за техноолигарсите, а подчинените на техноолигарсите отиват да работят за политиците и военните. Правителството и Силициевата долина са тясно преплетени на ниво персонал – често това са едни и същи хора. Това се забелязва и от обикновените граждани: седем от всеки десет американци смятат, че социалните медии имат твърде голяма власт и влияние върху политиката. Също толкова смятат, че социалните медии се възползват от тази власт и цензурират политическото слово.


Способността на техноолигарсите да потискат политическите възгледи, които не им харесват, се прояви с пълна сила по време на президентските избори в САЩ през 2020 г. Президентът Тръмп загуби изборите, но отказа да го признае и докато все още беше на власт, твърдеше, че изборите са невалидни. Той направи това чрез социалните медии, най-вече чрез своите страници в Twitter (88 милиона последователи) и Facebook (35 милиона).
Да се чуят призивите на Тръмп не беше толкова лесно: ръководителят на Twitter Джак Дорси и ръководителят на Facebook Зукърбърг решиха, че президентът е заел грешна позиция и вреди на демокрацията. Първоначално техноолигарсите започнаха да маркират публикациите на Тръмп като съдържащи „неверни твърдения за изборите“, а след това блокираха акаунтите му напълно, прекъсвайки комуникацията на действащия президент на САЩ с десетки милиони граждани.


Пълното блокиране на страниците на Тръмп стана след превземането на Капитолия от неговите поддръжници на 6 януари 2021 г. Самият щурм беше резултат от самоорганизацията на протестиращите в социалните медии, което се вписва в началото на класическия сценарий за „революция през социалните медии“. Но той не доведе до революционен подем или просто до мащабни вълнения – именно защото беше осуетен от техноолигарсите. Собствениците на Twitter и Facebook затвориха всички големи групи, в които се събираха поддръжници на Тръмп, готови да протестират активно. След това се намесиха Apple и Google, които премахнаха Parler, бързо развиващата се социална мрежа на поддръжниците на Тръмп, от магазините за мобилни приложения. И последната точка беше поставена от Джеф Безос, който изключи Parler от своите облачни сървъри, като на практика прекрати дейността му.


През 2016 г. Доналд Тръмп стана президент благодарение на ресурсите на Facebook, а през 2021 г. политическата му кариера приключи, след като Зукърбърг и още няколко техноолигарси решиха да го отрежат от ресурсите на социалните медии.


През последното десетилетие техническите елити многократно демонстрираха, че имат влияние както върху резултатите от изборните процеси, така и върху приемането на закони. И това не е само въпрос на класическо американско лобиране, когато компаниите официално даряват пари на законодателите, за да приемат закони в техен интерес. Технологичните корпорации са овладели целия законодателен цикъл: техните юристи изготвят законите, лобистите ги представят на политиците, PR-ът създава подкрепа от хората и в резултат държавата приема необходимия закон.


Например през 2020 г. група политици в Калифорния предложиха шофьорите на доставки и таксиметровите шофьори, работещи чрез приложения като Uber, да бъдат приравнени към техни служители. Смисълът на инициативата е да принуди технологичните компании да поемат повече финансови и правни задължения към служителите си. Приемането на закона щеше да означава спад на печалбите на корпорациите, които притежават платформите, затова те се бориха срещу закона и създадоха своя алтернатива – „Предложение 22“, поправка, която нарича служителите „независими изпълнители“, а не „служители“, и компании като Uber нямат специални задължения към тях.


Заинтересованите страни похарчиха около 200 млн. долара за лобиране и реклама на „Предложение 22“. Повече от половината от парите дойдоха от две компании: Uber (60 млн. долара) и Lyft (50 млн. долара). В резултат на това те успяха да убедят десет милиона калифорнийци да гласуват по желания от тях начин, „Предложение 22“ беше прието, а служителите на Uber бяха наречени „подизпълнители“ вместо „служители“. Пазарът възприе тази победа като гаранция за безоблачно бъдеще на убер икономиката, така че стойността на двете основни компании, свързани с „Предложение 22“, нарасна с милиарди долари: разходите за лобиране на Lyft се изплатиха 36 пъти, а на Uber – 193 пъти.

- Advertisement -


От време на време политиците демонстративно се нахвърлят върху технологичните елити: например Елизабет Уорън изисква технологичните корпорации да бъдат разделени на по-малки компании, а Бърни Сандърс иска да принуди Безос и други технологични олигарси да плащат повече данъци. Тази реторика се харесва на мнозина, но проблемът е, че основните инструменти за осъществяване на тези идеи се предоставят на политиците от същите технокорпорации. Александра Окасио-Кортес, известна с критиките си към технологичните елити, критикува още по-силно колегите си от Демократическата партия, които не харчат достатъчно пари за реклами във Facebook.


Но ако зависимостта на политиците от социалните медии и технологиите е разбираем, но все пак негласен фактор за влиянието на техноелита, то последният също има и официална линия на защита. Тя се нарича „китайска заплаха“ – т.е. засиленото съперничество между Китай и САЩ през последните години, което вече беше наречено новата Студена война.
Водещите представители на технологичната олигархия – от Шмид до Зукърбърг – са най-големите алармисти, когато става дума за конкуренция от страна на Средното кралство. И колкото по-сериозна е „червената заплаха“ в очите на американските политици, толкова по-малък е шансът им да ограничат собствениците на ИТ корпорации: американските „техношампиони“ трябва да разцъфнат и да станат по-силни, за да могат винаги да побеждават китайските си конкуренти – технологично и финансово. Между другото, същият принцип действа и в Китай: партията не докосва цифровите олигарси и техните корпорации, за да не им пречи да се конкурират с американските си съперници.
Особено пикантен в тази битка е фактът, че служителите на американските и китайските технологични гиганти често преминават в противоположния лагер, като става дума най-вече за висшите служители.

3: Технологично превъзходство

В Уикипедия технологията се определя като „набор от методи и инструменти за постигане на желания резултат“. Това, което съвременните хора искат, е същото, което са искали винаги: оцеляване и възпроизводство, благополучие и просперитет. Но „съвкупността от методи и инструменти“, която сега помага на човечеството да постигне тези цели, е сравнително нова и безпрецедентна по своята мощ.


Компютри и смартфони, социални мрежи и изкуствен интелект – използваме ги всеки ден и не се замисляме често за факта, че всички тези разнообразни инструменти принадлежат на малка група хора. В развитите страни тези, които разполагат с технологиите, могат да контролират както финансовите, така и политическите институции, така че в крайна сметка властта принадлежи на тях.


Когато казваме, че ИТ олигарсите „притежават технологии“, нямаме предвид само собствеността върху патенти (макар че тя е и такава). Те притежават инфраструктурата и платформите, върху които работят тези технологии. Светът бавно се разширява отвъд физическата реалност към виртуалната реалност; технологичният елит притежава както огромната част от виртуалните земи – от света на игрите до социалните медии – така и китовете, върху които тези виртуални земи се крепят – от операционните системи до облачните сървъри.


През 2020 г. екосистемата на Facebook имаше 1,8 милиарда активни потребители дневно. Тези хора живеят в различни страни на различни континенти, спазват различни закони и гласуват за различни политици. Но всички те са подчинени единствено на Зукърбърг, техния виртуален владетел. Техният личен живот, кариера, бизнес, психическо и физическо благополучие зависят от решенията, които се вземат в централата на Facebook. Забраната на акаунт може да провали кариерата не само на блогър, но и на президента на САЩ.


Нека слезем едно равнище надолу: повечето хора имат достъп до социалните медии от мобилни устройства. Има около десетина компании, чиито смартфони се използват от три и половина милиарда души. На 99% от тези устройства е инсталирана една от двете операционни системи: Android (71,83%) или iOS (27,41%). Това означава, че две компании – Google и Apple – контролират по-голямата част от това, което се случва в „мозъчните разширители“, както Мъск нарича смартфоните, по целия свят. Ситуацията с компютрите е подобна: 3/4 от всички компютри на планетата са с операционната система Windows на Microsoft, а всеки шести – с MacOS на Apple.


Примерът на Microsoft ни дава представа за близкото бъдеще: една трета от приходите на компанията идват от интелигентния облак. Докато преди компаниите и правителствените агенции купуваха собствена изчислителна мощ, сега я наемат от облачни ферми – или интелигентни облаци – споделени между множество корпорации. Една трета от световния капацитет за изчисления в облак се притежава от компанията на Джеф Безос – Amazon. Списъкът с клиенти на компанията е изумителен – от Netflix и Samsung до ООН и Държавния департамент на САЩ.
И тук случаят е същият като със социалната мрежа на поддръжниците на Тръмп Parler: ако Безос реши, че някой от клиентите му нарушава правилата на платформата, той има право да го изключи – независимо дали става дума за метеорологичната служба или американската армия.


Между другото, именно в областта на изчислителните облаци се преразглежда балансът на силите в САЩ. През последните две години Министерството на отбраната на САЩ се опитва да се възползва от услугите на изчислителните облаци. Двама от най-големите играчи в тази област – Amazon и Microsoft – сключиха договор за 10 милиарда долара за обслужване на армията. През октомври 2019 г. Microsoft спечели договора, но той така и не влезе в сила, защото Amazon през цялото време оспорваше военните в съда. В резултат на това Министерството на отбраната е принудено да наблюдава как двата технологични гиганта решават проблемите помежду си.

Стратегията на техноолигарсите: disruption

Любимата дума на технологичния елит е disruption, понякога превеждана като „пробивна иновация“. Оксфордският речник определя disruption като „радикална промяна на съществуващи индустрии и пазари чрез технологични иновации“. Вече почти няма сфера, която да не е засегната от революционните иновации на ИТ гигантите. Техните методи и инструменти винаги са по-удобни, по-евтини и по-ефективни от всичко преди тях, така че списъкът на индустриите, които са си присвоили, е изключително широк: от търговията и комуникациите до киното и средствата за масова информация.
Изкуственият интелект е ключовата иновация за следващите десетилетия. Свикнали сме да говорим за него в бъдеще време, като за нещо, което един ден ще дойде и ще отнеме работата на хората. Но всъщност изкуственият интелект съществува вече второ десетилетие: в алгоритмите на социалните мрежи, на финансовите пазари, във военните оръжия – и с всяка година навлиза все повече в тъканта на ежедневието ни.


Технокорпорациите промениха състоянието на нещата, присъщо на предцифровата епоха. По онова време фундаменталната наука и напредналите технологии бяха прерогатив на държавните учени, които можеха да си позволят да не преследват печалби.
Сега техноолигарсите са толкова богати, че те, а не правителствата, харчат най-много пари за революционни технологии: събрали са най-добрите учени от цял свят и от всички области на науката, създали са им идеални условия и не искат печалба от изобретенията им. Най-изненадващите резултати от този подход се наблюдават именно в развитието на изкуствения интелект.


Основният изследователски институт в областта на изкуствения интелект е Google Corporation. Той изпреварва двамата си най-близки конкуренти – Станфордския университет и Масачузетския университет – взети заедно, по брой на иновациите в тази област. А на върха на изследванията на Google в областта на изкуствения интелект е най-амбициозната и революционна технология в човешката история – изкуственият общ интелект (ИОИ). Това са съзнателните роботи, за които писателите фантасти и смелите футуролози като Рей Курцвейл отдавна мечтаят.


Дори най-скромните изчисления, които не включват изобретяването на ИОИ и технологичната сингулярност, обещават пълна промяна на познатия ни живот. „След тридесет години на корицата на списание Time вероятно ще се появи робот като най-добрия изпълнителен директор на годината. Той помни по-добре от нас, смята по-бързо и не се кара с конкурентите си“, казва китайският технологичен олигарх Джак Ма.
Съживеният изкуствен интелект може да бъде технологията, която ще ни доведе до точката на сингулярност, отвъд която хората ще престанат да бъдат хора и ще станат част от едно планетарно, ако не и универсално съзнание.

Звучи ли това като научна фантастика?

Не се съмнявайте: точно такива фантазии са в главите на техноолигарсите. И начело на тази (анти)утопия ще застанат същите технокорпорации: Google, Microsoft и Amazon.

Автор: Сергей Жданов сп. Нож

Превод: „Е-вестник

Източник: E-vestnik.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече