Ще свърши ли на 11 юли сценарият на миналогодишните протести?

0

- Advertisement -

От протестите миналото лято измина една година. Резултатите от тях до сега са: силно разклатена партия ГЕРБ, неуспешен 45-ти парламент и всесилен Румен Радев, който реално управлява страната, въпреки Конституцията, която не му дава такива правомощия. Дали резултатите се покриват с предварително планирани цели на протеста или те са резултат от нормалната еволюция на българската демокрация? 

С други думи – имаше ли сценарий миналото лято…

Преди всичко за онези десетина хиляди младежи в София, които излизаха всеки ден на улиците за да заявят своето негодувание от корупцията и от управлението на ГЕРБ, сценарий няма и няма как да има. Мнозинството от тях протестираха съвсем спонтанно, завладени от усещането, че те могат да променят бъдещето.  Зад тях стояха 60% от българите, които мълчаливо ги подкрепяха в тяхната битка за по-чиста обществена среда и прозрачно управление.  Тези хора, както и стотиците хиляди, които после гласуваха за новите партии, са спонтанния вектор на протеста, неговото лице и съвест.
Какво спечелиха те от своите протести? До момента нищо, доколкото партиите, за които те гласуваха, не се решиха да съставят правителство, за да извършат реформите, които хората на улицата искаха. Освен това политическата криза, която предизвикаха протестите, заплашва да се превърне в икономическа и социална, което на свой ред ще влоши цялата обществена среда и всички ще се окажат губещи, включително и самите протестиращи.
Не така стоят нещата за организаторите на протестите обаче – Слави Трифонов, Румен Радев, Мая Манолова, БСП, ДПС, Христо Иванов и Атанас Атанасов, Татяна Дончева и едрият бизнес зад тях – Сашо Дончев, Иво Прокопиев, Огнян Донев, ТИМ, Арабаджиеви, Баневи, Миню Стайков, Васил Божков и т.н. Те спечелиха доста неща.
Слави Трифонов например спечели прозвището новия Месия, защото ще замени Борисов и ще оглави държавата някой ден. Неговата партия ИТН е кандидат за първа политическа сила благодарение на тези протести. Умните, които се бъхтеха с полицията на жълтите павета, отключиха една голяма сила, скрита извън София в малките градчета – силата на чалгарите, на берачите на ягоди, на полуобразованите млади, които 

привиждат в голата глава на кумира си своето лично бъдеще
БСП спечели най много от съставянето на служебното правителство. Чрез него Нинова успя да уволни много кадри на ГЕРБ в държавната администрация и да назначи там хора от БСП. Във властта на всички нива се върнаха онези, които протестиращите наричаха червени боклуци, и на които не искаха да дават власт по никой начин. На практика обаче третата на изборите партия се вмъкна през задния вход във властта и измами негодуващите десни избиратели.
Спечели очевидно 

вързания на руска каишка Румен Радев,

 когото енергията на протестите направи всесилен и му позволи да потъпче конституцията, демократичните норми, както и имиджа на България пред Брюксел и пред НАТО, превръщайки го в алтернатива не на ГЕРБ, а на демокрацията в България. Днес Радев се привижда на евразийски настроените русофили като бъдещия български Лукашенко, който с твърда ръка ще обърне геополитическия курс на страната. Това предизвикаха проевропейски настроените хора по площадите миналата година. Каква ирония, нали!
Спечели както винаги и ДПС. Първо защото с подкрепата на новите партии сега движението ще получи много гласове от Турция. Второ, защото партията на бъдещия премиер Слави Трифонов е очевидно свързана с ДПС, а това ще повтори сценария Борисов – Пеевски, само че с други фамилни имена.
Спечелиха естествено Васил Божков, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Огнян Донев, Миньо Стайков, Арабаджиеви, Баневи, ТИМ –  част от цялото това притежаващо парите в България съсловие, което обикновено наричаме  обобщено олигархията. Благодарение на протестите тези знакови за прехода ни мутри се оказаха незаслужено репресирани от властта на Борисов светци. 
Не на последно място спечелиха много компрометирани в миналото политици, като  Христо Иванов и Атанас Атанасов, Мая Манолова и Дончева, Бабикян и Хаджигенов, които ще станат депутати и ще възродят някакво свое политическо бъдеще. 
От тези факти лесно можем да направим извода, че протестите миналата година бяха само инструмент, чрез който техните организатори постигнаха определени цели, и то във видима координация помежду си. А това определено говори за предварителна организация, за сценарий, за планирани цели, за поименно раздадени задачи и оперативно ръководство на самите протести. 
Разбира се няма как да знаем 

какъв е бил сценарият и кой е неговия автор, 

- Advertisement -

но можем според резултатите да опишем как би изглеждал той, ако неговия автор случайно реши да ни го разкаже на глас. Основната цел е сваляне на ГЕРБ от власт чрез предизвикване на политическа, икономическа и социална криза, която да компрометира Борисов пред неговите избиратели. В по-далечен план – промяна на модела на държавно управление от парламентарна в президентска република.
Оперативното острие на този план е очевидно Румен Радев. Целта е била протестите да предизвикат предсрочни избори, след което Радев да направи служебно правителство, чрез което да ликвидира ГЕРБ с всички възможни властови ресурси, обвинявайки го в корупция и други грехове. После обединените партии да спечелят предсрочните избори срещу омаломощената управляваща партия. Тъй като при планировка винаги има и вариант Б, вероятно са предвидили, че ако протестите не свалят Борисов, след редовните избори на 4 април пак не трябва да се направи правителство, за да има предсрочни избори и Радев пак да направи същото според първоначалния замисъл. И ако е имало и вариант С, той би гласял следното –  ако на 11 юли, въпреки изчегъртването, ГЕРБ пак спечели изборите, 

заговорниците да провалят и 46-тия парламент, 

като предизвикат нови предсрочни избори, за да дадат на Радев достатъчно време да завърши ликвидацията.
Така би трябвало да изглежда оперативният план, ако предварителен сценарий за протестите е съществувал. Въпросът е кой би го написал?  Може ли в България да се изработи такъв сценарий и да се организира неговото изпълнение?
Сред изброените организатори на протестите няма нито един, който да координира и организира толкова разнородни партии с различни интереси и политически цели. Единствения възможен сценарист, с влияние върху ключовите фактори на такъв сценарий, е извън страната, в Москва. 
Отдавна е известно, че във ФСБ има десетки офицери, които работят срещу България. Те имат достатъчно опит и познания за да организират такова мащабно и разтеглено във времето мероприятие, като подмяна на властта и на управленския модел в България. 
Ще попитате защо им е на руснаците да правят метеж срещу ГЕРБ? Нали Борисов им свърши черната работа с Турски поток и с отворените врати на службите за всякакво руско влияние. Нали той насели Черноморието с техни граждани и забави изграждането на американска база във Варна!
Има три пункта, които биха обяснили

защо Русия може да стои зад случващото се в България

 от миналото лято до днес:
1. След изграждането на Турски поток на руснаците Борисов повече не им трябва. Те нямат нужда от двуличен премиер, който хем е с руснаците, хем с НАТО, хем с Ердоган. Те си повярваха, че контролират България и решиха да поставят начело Радев – единствения човек, на когото очевидно разчитат като на изцяло свое творение.
2. Протестите и последвалите избори бяха организирани така, че да нанесат удар върху прозападната демокрация, противопоставяйки институциите президент, правителство и прокуратура една на друга. Изкуственото създаване на институционална и политическа криза в България беше цел, която лесно ще отприщи след това икономическа, финансова и социална криза, което пък ще забие клин между българите и техния некадърен да ги управлява елит. Това е стара цел на руската стратегия в България.
3. Повдигането на дискусия за президентска република начело с Радев, авторитарните залитания и проруските партии, нестабилна България, разкъсана от партийни битки, е колеблив член на ЕС и НАТО. Това ще доведе до спиране на парите от Брюксел и ултиматуми от Вашингтон за по-лоялни позиции от балканския си съюзник, което пък ще отприщи антиевропейски и антиамерикански настроения в самата България.
Нямам никаква представа дали този сценарий, който описах, е съществувал наистина. Понеже съм писател и измислям разни неща, измислих и него. Ако не искате, не вярвайте, че е истински, но за всеки случай го имайте пред вид когато гласувате…

Автор: Димитър Попов

Източник: „Фактор“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече