Въпросът на изборите: Колко големи ще бъдат шансовете на промяната?

0

- Advertisement -

Не се чуват нови неща в предизборната кампания, не се поставят и нови акценти в исканията. Най-активните участници в изборния процес са т. нар. партии на промяната, а те изговориха тезите си още по време на протестите през миналото лято и в краткото време на 45-ия парламент.

В кампанията има още един основен участник и това е служебното правителство. Неговите разкрития и изявите на няколко основни министри от този кабинет съвпадат и с намеренията на партиите на протеста, а и с очакванията на по-голямата част от българските граждани. Затова ни се струва, че предизборната кампания е скучна, но не е така, защото разкритията на служебното правителство са компонент от нея.

Похвални са усилията на МВР срещу купения и корпоративния вот. Трябва да има убедителни доказателства и присъди, за да не се окаже, че това е някаква предизборна пушилка. …Въпросът е доколко доказателствата ще издържат в съда. Машините изяждат купения вот и това е едно много положително явление.

Да не се стигне до съставяне на правителство от партиите на протеста и се тръгне към трети за годината парламентарни избори би бил най-големият сюрприз и отиването на нови избори ще е бомба със закъснител.

Прогнозата ми е да има правителство на малцинството с мандата на „Има такъв народ“ и в коалиция с „Изправи се! Мутри вън“ и „Демократична България“, подкрепяно по тематични въпроси от депутати от БСП и ДПС, което да работи година-две, след което да се отиде на нови избори.

Най-голямата интрига в неделя е коя ще бъде първата политическа сила. Стигам до заключението, че ГЕРБ се подготвят да оспорят резултатите от изборите, ако бъдат на второ място.

Даниел Янев, младежка платформа „Лъжеш ли?“:

В тази предизборна кампания е доста тихо, като националните телевизии доста радикално са променили редакционната си политика. Една от тях изцяло се отказа от формата дебат – канят се за индивидуални интервюта или по двама представители на политическа партия, което лишава зрителите от дискусионната форма.

Сега в тази кампания 40 кандидат-депутати от 7 основни партии прибягват до лъжи, за да привличат избиратели. Тоест сега политиците, кандидат-депутатите се чувстват много по-комфортно, те нямат опонент, който да ги конфронтира. Затова искахме да наблюдаваме и в тази кампания телевизионните дебати, но не се получава, защото такива липсват. Това е лошо за избирателите, защото те не могат да направят своя информиран избор.

Политиците подвеждат най-често в твърденията си за икономическите данни и за социалното състояние на българите.

Димитър Аврамов, политолог:

От една от политическите централи се излъчват такива гигантски лъжи, че може би в края на тази седмица ще се повиши нивото на изнервеност.

Скандали могат да излязат единствено от управляващите партии, които управляваха до вчера. Те правят всичко възможно да го направят, примерно днес излязоха с обвинение, че служебният кабинет вдига с 50% корпоративния данък – гигантска лъжа!

Хората, които очакват дивиденти от вота си, вероятно се пренастройват преди изборите на 11 юли. Гласуването с машини е лесно, много по-трудно се манипулира вотът, да не кажа, че изобщо не се манипулира. Намалява се възможността за купуване на избирателните комисии. … Според мен това ще бъдат добре организирани избори.

Извървяхме десетилетие на управление без парламентарен контрол, на реално подчинение на Народното събрание на изпълнителната власт. Това повече не трябва да се случва.

В следващите дни до изборите ще има разместване в прогнозните резултати от социологическите проучвания. Напълно е реално в изборния ден паритетът на партиите на върха да не се случи.

Петър Чолаков, социолог:

Аксиома в политологията е, че нарастването на неравенството води до социална и политическа нестабилност. А при управленията на Борисов България се закотви и на друго дъно – спечели си мястото на най-корумпирана страна в ЕС. Когато обикновеният човек вижда, че системата му е отредила мястото на губещ, независимо че полага усилия да се оттласне от дъното, у него обикновено се поражда желание за съпротива. От тази гледна точка, натискът за смяна на модела „ГЕРБ-ДПС“ дойде дори твърде мудно.

„Десантът“ на Росенец; компрометиращите материали за Борисов, които нанесоха тежък удар върху неговата популярност и харизма; общественото възмущение срещу нахлуването на прокуратурата в президентството станаха катализатор на този процес. А бурното лято на недоволството през 2020 година в крайна сметка даде ефект, който започна да се очертава месеци по-късно – на изборите на 4 април 2021 година.

Вотът на 11.07. ще бъде оценка за наследството на Борисов и ГЕРБ. Едва ли 46-тото НС ще върне ГЕРБ в коридорите на властта. Въпросът сега е по-скоро друг: колко големи ще бъдат шансовете на промяната.

Страхил Делийски, политолог:

В програмите на партиите не се вижда добре артикулиран образът на промяната, вижда се образът на смяната на властта. Начинът, по който се прави политика, не засяга само това, което наричаме корупция и злоупотреба с власт. Разговорът между политици не повишава доверието на гражданите в политическата система.

Дълбочината на посланието е отправено от едни политици към други политици, а гражданите са мизансцен, което е притеснително. Ако има нещо успокоително, то е, че диалогът на политиците с гражданите не се случва не само в България. Трябва да има разговор на равнището на проблемите на гражданите, а не на проблемите, които политиците искат да решат помежду си.

Следващият парламент ще бъде конфронтационен с много ясни конфликтиращи блокове. ГЕРБ ще бъдат в изолация отново, такива са поне сигналите. 46-ото Народно събрание ще се опита да състави някакъв формат на управляващо мнозинство, никой не може да каже какъв. Има сигнали, които говорят за осъзнаване на потребността от съставяне на правителство.

- Advertisement -

Любомир Стефанов, политолог, преподавател в НБУ:

Всички участници в изборите говорят за нещо ново, но не успяват да го пакетират и да го разкажат. Това е притеснително. Предизборната кампания е вяла и скучна. Не само на старите управляващи, но и на новите кандидати за депутати им липсва общуването с гражданите. Само с брошури не става.

Основната част от предизборната кампания я изнася като представление служебното правителство. Не би трябвало да става така, тъй като неговата работа е да управлява държавата, а не да се намесва директно или индиректно в предизборната кампания и да създава настроения в полза на този или онзи. Това ще се отрази на кампанията, защото се настроиха още повече негативно всички участници, което е тъжно, защото мандатът на народните представители ги задължава да намират общ език с всички други депутати.

Служебното правителство показа, че има различен начин да се управлява държавата. Така се породи дебатът, който замества предизборната кампания – дали алтернативната гледна точка, която представя служебният кабинет, е конкурентоспособна на гледната точка на предишните управляващи.

Ще има правителство на ИТН и подчерта, че продължителността на живота на този кабинет ще зависи от програмата му, приоритетите в нея и желанието на участниците в това правителство да ги спазват. Някои от служебните министри са позитивно оценяване от потенциалните следващи управляващи и това ще демонстрира и приемственост в следващото правителство.

Заявките, идващи основно от ГЕРБ, за оспорването на изборите са излишни и напрягащи предизборни движения, които разстройват доверието на българите в избирателната система.

Димитър Ганев, изследователски център „Тренд“:

Изборите на 11 юли са по-различни от предишните, защото на 4 април знаехме кой ще победи, не знаехме кой ще управлява. Сега не знаем кой ще победи, но знаем кой ще управлява.

Вече се изчиства картината и най-вероятният сценарий е ядрото на партиите от протестите да предложат кабинет, който, ако нямат мнозинство, да бъде подкрепен от партиите от т.нар. системна опозиция – БСП и ДПС. Няма да е трудно осигуряването на парламентарно мнозинство, защото БСП и ДПС нямат друг ход, освен да подкрепят такова правителство.

Има възможност част от министрите в служебния кабинет да останат и в редовното правителство, излъчено от 46-ия парламент – например Кирил Петков. Ако има въобще политически лица в следващото правителство, те ще бъдат по-скоро от редиците на „Демократична България“. В „Изправи се! Мутри вън!“ няма отявлени политически лица, не виждам кой от тях ще стане министър.

Ще има силно психологическо значение това дали ГЕРБ ще е първа или втора на вота – ако е първа политическа сила на изборите, ще влезе по-силно в опозиция, а и ще имат някакъв ход с мандат, защото биха го получили първи.

Избирателната активност е основен фактор, който ще определи резултатите от изборите на 11 юли.

Мира Баджева, журналист:

Толкова дълго бяхме в кампания, че вече спряхме да я забелязваме. Имам чувството, че тя започна от началото на годината.

Очаквам не особено висока избирателна активност. Хората се определиха още на изборите на 4 април за кого ще гласуват на 11 юли. Тези, които със сигурност искат да гласуват сега, са съобразили летните си пътувания с възможността да дадат своя вот. Няма да има драматично ниска избирателна активност, ще е толкова, колкото да бъде легитимен вотът – от гледна точка на представителност.

„Има такъв народ“ ще са победители на парламентарните избори. ГЕРБ ще бъде фактор и ще бъде много трудна опозиция. … Демонтажът на наследството на Бойко Борисов няма да бъде лесен.

Служебното правителство показа убедително, че и за два месеца може да се направи много по отношение на демонтиране на лоши практики и корупция. Съдът ще каже кой е крив и кой е прав, но това не означава, че не трябва да излизат на бял свят сигналите и че не трябва да се алармира. Защото ние така бяхме свикнали. Не бива да смятаме, че това нещо не може да се промени. Това, което се случа през последните около два месеца, показва, че вече ще бъдем с по-силен имунитет към несправедливостта и към корупцията.

Пламен Димитров, психолог, екзистенциален терапевт:

„Нямото“, неудобно мнозинство в България е най-голямата електорална група.

Една от най-големите подгрупи, които се мобилизират, когато нещата трябва да са срещу нещо, е така нареченото „агресивно, защитно като нагласи поведение, население и електорално присъствие“. Това са хората, които ние наричаме агресивно защитни, защото те така живеят. В тях централно място заемат четири подгрупи – това са хората, които са опозиционни и автоматично опозиционни. Има друг сегмент от конструктивно живеещи и мислещи хора, които също не гласуват.

През 2017 година 21% от негласувалите имат много ясно изразени екзистенциални практики, начини на живот, стил на мислене, които са характерни в устойчиви и продължителни периоди. Тези хора, ориентирани към реалистични постижения и проекти, самоактуализация, реализация на собствените умения и потенциал, хора, които са солидарни, подпомагащи другите – те не гласуваха.

През 2019 година избирателите, които не са упражнили правото си на глас, бяха 25%. Едва сега, на последните избори, тази група се стопи и слезе под 20%, което означава, че имаше мобилизация заради трансформационната тенденция, която тези избори отбелязаха. Тези хора не виждаха представителство. За дълъг период от време много важни, конструктивни хора с висок социално-икономически статут, високо образователно равнище, социално мобилни и изключително компетентни, организирани, просоциални не участваха в тези последни четири парламентарни избори.

Автор: доц. Иво Инджов, преподавател по журналистика

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече