Какво следва? Възможностите за правителство, законовите изисквания, очакванията и ролята на Радев

0

- Advertisement -

Предсрочните парламентарни избори възпроизведоха реплика на предишното Народно събрание, макар и с известни промени в тежестта на отделните политически играчи. Ключовият въпрос обаче – дали т.нар. „партии на протеста“ („Има такъв народ“ и коалициите „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), ще успеят да съберат мнозинство от 121 гласа, за да гарантират сформирането на правителство и подкрепа за работата му, получи отрицателен отговор.

Според прогнозните данни от вота в България те ще имат 112 депутати, а първите заявки са, че ще се търси възможност за съставяне на кабинет. Единственият вариант за това изглежда е да се опитат да направят правителство на малцинство с гъвкава подкрепа по някои въпроси от БСП и дори ДПС.

В понеделник се очакват данните от чужбина, които се очаква да налеят още гласове, а оттам – и мандати, за „Има такъв народ“ и „Демократична България“ – те бяха първи политически сили зад граница на редовните избори през април. Вероятно ще се увеличи обаче и вотът за ДПС, която е традиционният лидер в Турция.

За избиране на ново правителство е необходимо обикновено мнозинство, т.е. 50% плюс един от участвалите в гласуването. Това означава, че при участие на всички 240 народни представители необходимото мнозинство е 121 гласа, но при по-малко присъстващи на пленарното заседание, нужният броя гласове намалява.

По данните от нощта партията на Слави Трифонов е първа политическа сила с малка преднина пред ГЕРБ-СДС и ще получи първия мандат за съставяне на правителство. Почти с равна подкрепа са „БСП за България“ и „Демократична България“, но вероятно социалистите ще завършат на третата позиция. За 11 часа в понеделник е насрочено изявление на лидера на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, от което се очаква да се разбере посоката на действия на формацията, включително в какви срокове може да изпълни заявката от кампанията, че при победа ще предложи премиер и правителство.

Какво следва

Официалните резултати трябва да бъдат обявени до 4 дни – най-късно на 15 юли, а имената на избраните за народни представители – най-късно на 18 юли.

След това президентът Румен Радев трябва да свика първото заседание на новоизбрания 46-и парламент, на което обикновено се избира ръководството му. Срокът по Конституция е до месец след изборите – т.е. до 11 август, но очакванията на партийните централи са, че държавният глава няма да бави свикването на депутатите. Неофициално като най-вероятна се споменава датата 22 юли. Председател на парламента се очаква да бъде отново Ива Митева от „Има такъв народ“, която оглавяваше 45-о Народно събрание, освен ако партията не я подготвя за друг пост.

Първият мандат вероятно ще отиде при Трифонов

Според Конституцията президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група – вероятно тази на „Има такъв народ“, да състави правителство. Няма срок, в който държавният глава да връчи първия мандат и може да остави време за преговори. След получаването на мандат обаче, срокът за изпълняването му е седем дни.

Именно с мандат на партията на Слави Трифонов според политици и анализатори е най-вероятно да има кабинет.

„Има такъв народ“, която направи заявка на „изчегърта“ ГЕРБ, приема като естествени партньори „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, които от своя страна казват, че са готови както да участват в правителство, което да реализира договорена програма с приоритети, така и да го подкрепят, но при някои условия. Мая Манолова иска увеличение на доходите и пенсиите. Условия за подкрепа на управление имат и от БСП, и от ДПС – социалистите искат увеличение на пенсиите, движението – план за ускорено развитие.

Интересен въпрос е кой би бил кандидатът за премиер и дали министри от служебния кабинет на Румен Радев биха останали в редовния. Според Слави Трифонов бъдещият премиер трябва да е „някой, който е учил, говори чужди езици и достойно представя България“. В интервю за в. „Монд“ той казва: „разбира се, че имам предвид едно име“. През последните дни най-споменаваното име за министър-председател от „Има такъв народ“ е бившият министър от правителството на НДСВ и „Тройната коалиция“ Николай Василев.

- Advertisement -

Кандидатът за премиер на първата сила има седем дни или да предложи състав на Министерския съвет, или да върне мандата неизпълнен. Ако предложи правителство, то трябва да бъде избрано от парламента.

Опит и за ГЕРБ, но без успех

Ако мандатът бъде върнат неизпълнен, той отива при втората политическа сила, която – според данните към полунощ – е ГЕРБ-СДС.

Дори и да бъде направен опит за преговори и излъчване на кабинет, той се очаква да бъде неуспешен, независимо кой е кандидат за министър-председател – дали лидерът Бойко Борисов или заместникът му Даниел Митов. И в този парламент доскоро управлявалата партия ГЕРБ отново остава в изолация и без партньор, след като „Българските патриоти“ не успя да мине 4-процентната бариера.

Дори и след окончателните резултати да има разместване и с минимална разлика и ГЕРБ-СДС да стане първа политическа сила, а „Има такъв народ“ – втора, шанс за кабинет на досегашните управляващи няма.

Няма срок за връчването на втория мандат, но кандидатът за премиер също има седем дни или да предложи състав на правителство, или да върне мандата неизпълнен.

Ролята на президента

Ако и вторият мандат е неуспешен, президентът може да има решаващата роля за сформирането на следващото правителство, тъй като избира на кого да връчи третия мандат. Срок за връчване пак няма, но избраната формация също има седем дни да предложи кандидат за премиер.

Подкрепата за „БСП за България“ и „Демократична България“ е почти равна. Според политическите заявки досега и анализатори ако се стигне до третия мандат, кабинет с мандата на демократичното обединение има някакъв шанс за подкрепа, докато такъв на социалистите – не.

Ако и третият мандат е неуспешен, по Конституция президентът трябва да разпусне 46-ия парламент, да назначи служебно правителство и да насрочи нови извънредни парламентарни избори. Държавният глава няма право да разпуска депутатите три месеца преди края на мандата си, т.е. след 21 октомври т.г., така че ако се стигне до такъв вариант – ще има служебно правителство в парламент.

В Конституцията не е предвидена процедура, но очакванията в този случай са президентът да трябва да преназначи с указ сегашния служебен кабинет.

Автор: Здравка Андонова

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече