Какво всъщност предложи Слави Трифонов? All in на сляпо!

0

- Advertisement -

Неписаното правило гласи, че ново правителство има право на 100 дни толеранс, но това няма как да важи за проектоправителство, нали? Безпощадните социални мрежи не дадоха дори пет минути на офертата от Станислав (Слави) Трифонов за кабинет на малцинството и съставът му бе подложен на дисекция чак до майчиното мляко. Съвсем в реда на нещата.

В това изявление пред народа (от трибуната на партийната телевизия „7/8“) обаче се съдържа нещо много по-съществено – отказ от поемане на политическа отговорност, маскиран като… заявка за носене на политическа отговорност с кабинет на малцинството.

Какво ни каза Трифонов?

Първо: „Има такъв народ“ няма да прави коалиции, няма да търси партньорства – нито с т.нар. партии на статуквото ГЕРБ, ДПС и БСП, нито с т.нар. партии на промяната и потенциални единомишленици от „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. 

„Има такъв народ“ предложи на тяхното внимание кандидати за премиер и министри – с добро образование, биография и по няколко чужди езика. Някои от новите лица – позабравени стари, начело с премиера. Други съвсем неизвестни, общо с някакъв политически опит – 5-има. Последното не е задължително притеснително. Не е и непременно добра новина. 

Имената дойдоха в комплект с няколко неустоими приоритета. Лидерът изброи: места в детските градини за всички деца, 1 милион таблети за ученици и учители, чисто нова детска болница, закупуване на медицински хеликоптери.

И още: дострояване и концесиониране на магистралите, приватизация на Българската банка за развитие, изкореняване на порочната практика „авансови плащания“, съкращения в държавната администрация.

И още: въвеждане на мажоритарен вот, е-гласуване, партийна субсидия от 1 лев на глас, закриване на спецсъда и спецпрокуратурата, ускоряване работата по интерконектора с Гърция, подаване на заявления за членство на България в Европейската космическа агенция (каквото май вече сме подали).

Залогът бе хвърлен на масата още преди картите да са раздадени, а от играчите се изисква да влязат „all in” на сляпо. 

Какво им остава на „другите“? 

И „Демократична България“, и „Изправи се! Мутри вън“ на Мая Манолова, Татяна Дончева и Отровното трио научиха от партийната телевизия какъв е сценарият на шоумена политик, в който те трябва да играят поддържаща роля. Бяха им подхвърлени огризки под формата на „приоритети“ – за всекиго по нещо. Друг е въпросът, че и през 2009-а ГЕРБ дойде на власт с обещания за детски градини, а безплатните таблети за учители и ученици за последно ги обещаваше спорната личност Николай Бареков.

- Advertisement -

ДБ вероятно трябва да се приласкае от заявката за закриване на специализираното правосъдие. Ето, а не са подкрепили, а сме ги посочили с пръст, че не си изпълняват обещанията. Но пък речта на Трифонов нямаше и ред за промяна в конституцията и за главния прокурор Иван Гешев. За радост на ДПС (и на ГЕРБ, де…)

Концесия на магистралите и субсидия от 1 лев пък би изправила на нокти левицата. Изцяло мажоритарен вот? Има ли здравомислеща партия, която да подкрепи влизането на бели и черни Златки, тризначки, Пищови и пр. в парламента (не че и сред досегашния мат’риал ги нямаше).

Ще кажете, че Трифонов си следва предизборните обещания и това му прави чест. Така е, прави му. Но извиването на ръце за подписване на празен чек е политическа отговорност, която няма да носи „Има такъв народ“, а подписалите чека. Липсата на заявена подкрепа по ясни и основни приоритети не открехва, а направо разтваря широко вратата за задкулисни политически договорки и този път, трябва да се признае, Бойко Борисов е прав, давайки вчера за пример как партиите дори в управленска коалиция, „вързани“ със споразумение, се пазарят за всеки лев при изготвянето на държавните бюджети. Какво остава за идеята за управление и кабинет на малцинството, на който не му достигат не 5, не 15, а половината гласове, нужни да го бъде въобще. (Не че не е странно точно Борисов да говори за коалиционна култура, на фона на примерите как за него подписаните споразумения са с цел да не се спазват, но това, както се казва, е една друга история).

Дежавю?

Всъщност направи ли Трифонов на 12 юли нещо драматично по-различно от това, което направи Борисов на 20 април? Преди три месеца бившият премиер, в стерилна среда (даже буквално – че снимачната площадка беше в болница), обграден от верните си пажове и никакви потенциално питащи елементи, обяви състав на Министерски съвет – начело с Даниел Митов. И рече – ето, ние бием, носим отговорност, правим каквото там пише в конституцията, пък другите – да подкрепят, ако искат. Кой носи отговорността? Кой ще ни прати пак (безотговорно) на избори? Те, разбира се. Въпросните „те“ – останалите в разпадналия се после 45-и парламент, пак научиха творческите планове на човека от фейсбук – от екраните. Е, приоритети нямаше, само обещание за „повече от същото“. Разговори, както изисква освен елементарното възпитание и смисълът на това, дето го пише в конституцията, че България е парламентарна република? Не. Опит постфактум – че да му откажат. 

Защо го направи Борисов ли? Защото чудесно знаеше, че никой няма да му се върже и проектокабинетът, начело с предполагаемо приемливия Митов и не съвсем приемливите му бивши министри, просто няма да мине през парламента.

Трифонов се прояви формално малко по-невъзпитано – можеше поне за почака ЦИК да го обяви за победител на изборите, защото към момента на монолога „Има такъв народ“ беше втора политическа сила – според официалните данни. Но това е само щрих. По същество обаче не направи ли партийният лидер точно същото като предишния герой в разказа, чийто антипод претендира да бъде? В нормалния политически процес, в нормалните демократични държави, първо има резултати от избори, после се говори за приоритети, срокове, партньори. Говори се с партньорите, не от телевизора. Документът „програма“ предшества папката „състав на Министерския съвет“. Това в парламентарните републики и даже не само. 

Авторитарното управление от джипката, сочено с пръст от Трифонов, по какво се различава съществено от заявката за авторитарно управление от телевизора, на каквото приличаше вчерашното изявление? И дали пък онази реплика отпреди няколко дни на един от сценаристите партийци: „Ако няма стабилно мнозинство, няма страшно да отидем пак на избори“, не подсказва какво всъщност обяви Слави Трифонов – но в опит той да излезе в бяло от черно-синия фон на студиото си? 

А пак в тия държави, демократичните, в изборите няма нищо, ама нищо лошо. Има лошо обаче да плашиш с избори. Или да си ги търсиш, хвърляйки камъните в чужда градина.

И понеже „коалиция“ било мръсна дума, остава да виси въпросът: а мръсно словосъчетание ли е „коалиции по интереси“?

Автор: Пламена Игнатова, Лилия Цачева

Източник: „Клуб Z“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече