Новото БГ политическо пространство: дясно, ляво и олигархично

0

- Advertisement -

В сряда 46-ият парламент започва работа. Коя партия е с най-десни идеи, кои гледат наляво и къде олигархичното се е настанило като трайна идентичност? Веселин Стойнев за шестте в новото Народно събрание.

В сряда 46-ият парламент започва работа

На 21 юли започва работа 46-ият парламент. С какъв идеологически профил влизат шестте формации в него и доколко той ще е определящ за поведението им? Изненадващо най-дясна се оказа новата първа политическа сила „Има такъв народ“ (ИТН). Благодарение на пресконференцията с участието на оттегления кандидат-премиер Николай Василев разбрахме за намерения, които далеч надхвърлят широко обтекаемите предизборни управленски приоритети на ИТН. Василев заложи на нулев бюджетен дефицит, намаляване на и без това ниския корпоративен данък, съкращения на публични разходи, концесии на магистрали, приватизация на ББР… И то при икономическа криза, когато всички държави отделят повече публични средства за възстановяване, и при положение, че в пандемията страната ни не допусна макроикономически дисбаланси, според оценката на Еврокомисията.

За дясната идентичност и ДПС

Популярните десни партии обичат да прикриват изземванията на доход от масите с други бързо ликвидни обещания. В случая – като закупуването на таблети за 1 милион деца (нищо, че според МОН са нужни само 104 000). Или с илюзорното овластяване на народа – чрез пряк избор на главния прокурор. Или дори с колективни мечтания за подновено величие, като пращането на астронавти в космоса.

Дясната идентичност на ГЕРБ се осланя на трите ѝ управленски мандата с ниски данъци и приличен растеж, на лидерството ѝ сред българските членки на ЕНП и на безспирните клетви в антикомунизъм. На практика обаче ГЕРБ реализира олигархично управление, одомашнено в образа на бащицата-мачо-човек-от-народа. И сега ще брани това наследство под формата на отпор срещу посегателствата над десните ценности и завоевания.

Предизвикателствата пред дясната идентичност на обединението „Демократична България“ са предимно вътрешни – кой е по-наляво. Очевидно най-вляво е Зеленото движение, следвано от либералната „Да, България“, а най-вдясно е консервативната ДСБ. Но не икономическите различия предизвикват ръмжене отвътре срещу олевяване – подкрепата за зелената енергия, например, е сериозен бизнес интерес за либерали и консерватори, а не просто идейно кредо на еколозите. Ценностните противопоставяния събуждат глухия засега тътен: радетелите на традиционното семейство се дразнят от прекомерната защита на „джендъра“, поради което обединението се опитва да избягва тези теми, с което пък си навлича гнева на правозащитниците в своите редици.

ДПС е с трайната идентичност на олигархичен султанат, контролиращ етнически вот. Но се продава навън в целофана на чисто либерална партия. У нас балансиращият ѝ центризъм винаги успява да я курдиса не просто на борда на новия кораб, преди още старият да е потънал, а директно на управленския му мостик. 

За лявото и един въпрос на държавността

- Advertisement -

Лявата идентичност на БСП ерозира от самия факт, че за втори пореден път Столетницата сериозно губи електорат. Тя не се приема сериозно за алтернатива тъкмо защото не се разпознава като достатъчно лява алтернатива. И то при цели две алтернативи вдясно – ИТН и ДБ, които печелят нови привърженици. Едва ли обаче тъкмо българското население е най-дясното в Европа, бидейки най-бедното и с най-големи социални диспропорции, та да не задържа поглед наляво.

Не съвсем лява е и малката коалиция „Изправи се, мутри вън“. Бизнесдамата Мария Капон е противотежест на робинхудката Мая Манолова, а останалите се интересуват повече от прокурора Гешев и съдебната система, отколкото от лявото и дясното.

Всъщност съдебната реформа и отстраняването на Иван Гешев не са въпроси на лявото и дясното, а на държавността изобщо. И по тях, въпреки различията, има сериозно приближаване на позициите на партиите в новия парламент, с изключение на ГЕРБ и ДПС.

Преизчислението на пенсиите също е отвъд идеологическото разделение, защото това не е въпрос дали пенсионната система да е солидарна, капиталова или смесена. Става дума за равно третиране на по-рано и по-късно пенсионирали се с един и същи осигурителен принос и решението е управленско-техническо.

Всеки ще търси „своето решение“

Визиите за зелен и дигитален преход, ако и засега да са повече дясна програма и да са залегнали в ревизираното от служебното правителство българско предложение за европарите по плана за възстановяване и устойчивост, също са пред идеологически скоби. Защото са въпрос на модернизация, нуждата от която не отрича и левицата. Но левицата засега не предлага свой особен прочит на тези теми, не можейки още да се откъсне от вехтите си идеи за реиндустриализация.

Изобщо, първите месеци от работата на 46-ото Народно събрание може по същество да са неидеологически и да доведат до конструктивни решения. Разбира се, всеки ще търси в „своето решение“ укрепване на собствената идентичност – ДБ в напредъка по съдебната реформа, БСП – в преизчислението на пенсиите. За истински ползотворен ляво-десен сблъсък обаче партиите у нас не са готови. А съвсем скоро такъв ще им се наложи – с крещящата нужда от радикална здравна реформа. Тук, за разлика от преизчислението на пенсиите, въпросът не е технически, а дълбоко стратегически – как, с колко пари, с какъв обхват и с какво качество да се осигури достъп до здравеопазване. Такъв политически дебат и постигането на нов, удачен здравен модел, ще бъде истинското космическо предизвикателство пред мандатоносителя.

Автор: Веселин Стойнев

Източник: „Дойче веле“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече