Новият парламент: Ток шоу с много и участници, големи заявки и явни противоречия

0

- Advertisement -

Първият парламентарен ден започна. И мнозина, както и при предишното и кратко Народно събрание, го преоткриха като нов тип забавление. Ток шоу с много участници, вълнуваща и бълбукаща смесица между стари и нови, между партии на статуквото и партии на протеста. Ако човек се назори в осмислянето дори ще види известни разлики – партиите на статуквото се делят на баш статукво и леко статукво, в зависимот от това кое статукво е управлявало по-скоро и доколко предишното е взело да избледнява.

Партиите на протеста също – там може да избереш между ултра протестни партии, средно протестни партии и тихомълко примъкващи се към протеста партии. Във всеки случай се очакват много дюдюкания и много ръкопляскания, а най-вече се очакват брандирани маски с логото на всяка политическа сила, независимо от това дали тя е признавала вируса за опасност или не. 

Големият въпрос обаче е друг; и той е дали новият парламент и съответно предложения от него кабинет ще успее да се доближи поне малко до свършеното от служебното правителство. Ще може ли да назначи онази трудно срещана комбинация между експертност и харизма, която притежават Кирил Петков и Атанас Пеканов, или ще остане на ниво „Джипко Бибипков“, докато самият Джипко бибипка прескоференции, в които се разплаща на враговете с подобни лафове, а до него фалцетно припяват „Мадуро, Мадуро“ репресирани колеги-страдалци.

Да не говорим, че вече силно се усеща една голяма липса – Цвета Караянчева няма да озарява парламентарната трибуна и няма да дава поводи за размисъл върху човешката природа, както и за свързното с този размисъл уморено разтриване на слепоочията след всяко изказване.  Но да се върнем към служебния кабинет. Бяха достатъчни само няколко месеца, за да се уверим, че в крайна сметка нито времето, нито текущата политическа ситуация, са проблем, ако има някаква воля за действие и качествен политически ресурс, който да го осъществи. Ако сравните например икономическата програма на Николай Василев с отговорите, които му дадоха Асен Василев и Кирил Петков, ще забележите, че разликата в класата е достатъчно голяма, за да изпитаме не въодушевление към новия парламент, а съжаление, че служебното правителство скоро ще спре работа. Бе наистина едновременно смешно и едновременно зловещо да се чуват коментари, че „служебното правителство няма такава задача, каквато са си поставили“ и трябва най-служебно и тихо да организира изборите и да си ходи.

- Advertisement -

В това отношение може да се ориентирате по много прост маркер – онези, срещу които най-съсредоточено говори Борисов са и онези, които имат най-голям потенциал да управляват. А дори в изборния ден бившият премиер отдели много по-малко внимание на партиите на протеста и бе истински фрустриран от „комунистите“, които го гонят. Въобще следете кои са „комунистите“ и повечето неща ще ви станат ясни.  Продължава да стои въпросът какво би станало в бъдеще, ако водещите фигури от служебния кабинет се озоват в концентрирана около тях партия.

В случай, че сегашният парламент не намери начин да ги постави във властта, именно те биха имали най-големия потенциал за онова, което ДПС смешно нарича „рестарт на държавността“, ГЕРБ смешно нарича „Ред в хаоса“, а ние сериозно наричаме – защо не – край на прехода. Този край би могъл да се случи само ако въпросните три месеца, в които хора като Кирил Петков бяха начело на държавата, се разтеглят в години. Това, колкото и човек да трябва да е внимателен с оптимизма, щом става дума за българска политика, изглежда не толкова невъзможно.   

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече