Новите бг демократи са в задънена улица – или Румен Радев, или мафията ГЕРБ

0

- Advertisement -

Едни избори минаха, втори избори минаха, трети са сигурни – за президент. Чудно е ще смогна ли обществото с толкова много политическа истерия! Но от неизбежностите не може да се избяга, затова още през тази наситена парламентарна седмица заваляха обилни коментари за състезанието за „Дондуков 2“.  Както си му е редът в темата е ще повтори ли Румен Радев мандата.

 Евродепутатът Иво Христов каза,  че преизбирането му е ключово за държавното здраве. Колегата му Калоян Методиев, с чийто глас говори Корнелия Нинова, пък провидя пъклени сценарии на президентското задкулисие. Всички са убедени в това – няма спор,  че текущите парламентарни драми ще рефлектират върху президентския вот. Засега Радев не бива да има особени поводи за притеснение.  Рейтингът му е огромен – за пет години се открои като личност, врагът на ГЕРБ е ранен, позиционира се като лидер на трансформациите.

В тежките времена след 4 април направи правителство, което все повече хора искат да видят като редовно.  Носи се на крилете на американската подкрепа, не се е чуло и руските дипломати да имат нещо против него. За разлика от Плевнелиев, Първанов и другите предшественици през мандата той увеличаваше симпатиите и общественото влияние –  само изолираната ГЕРБ и лидерът на стопяващата се БСП мърморят наопаки,  като Нинова мърмори под сурдинка.

  Румен Радев се оказа скрита лимонка – подценявам в началото като военен и новак в политиката, той се оказа много успешен политически играч, до степен, че ако загуби изборите, това наистина ще се възприема като случайност и удар върху оздравителната промяна в България. Рисковете пред него на този етап изглеждат условни. Както винаги важно е поведението на ДПС. Засега изглежда, че движението искат да се пристрои към промяната и няма да пречи.

Друг риск е избори 2 в 1 – огромната обществена умора ще направи ситуацията по-малко предсказуема. Освен това при 2 в 1  конкуренцията ще се увеличи, тъй като някои от формациите ще издигнат кандидат-президенти, за да теглят те напред парламентарните листи – иначе не биха го направили.

Няколко претендента „на протеста“ биха подкопали силата на „голямата фигура на протест“. Редев трябва да внимава специално за „Има такъв народ“.  Подкрепата на водещата политическа сила е важна в имиджов и технически план, но „Има такъв народ“ видно е са непредсказуеми. Така или иначе трябва да се случи някакъв огромен политически катаклизъм в следващите три месеца, за да не бъде преизбран Радев. Но това не значи, че президентските избори са лишени от особена интрига. Напротив носят залог с историческа за цялата ни политическа стойност –  ще подкрепи ли „Демократична България“ сегашния държавен глава.

 Румен Радев бе вкаран от БСП в политикат Социалистката Илияна Йотова му е вице. Доскоро  фолклорът го легендизирашекато лява креатура с всичките и атрибути, измислен от Решетников, проводник на руското задкулисие, „фуражка“.  Тоест не много интелигентен, военен – дори чисто физически бе сравняван с Живков.  Само че през последната година и половина точно Радев защити всички репери на „Демократична България“ в многобройните измерения. Радев стана не просто защитник, но и таран на атлантизма, на войната срещу Борисов, Пеевски и Гешев, за изборна реформа, защити и екологията….

- Advertisement -

Редови активисти на „Демократична България“ го харесват,  дори тъмносиният Атанас Атанасов рече, че през последната една година няма забележки към него.  Ако „ДБ“ го подкрепи, това наистина ще е исторически факт с огромни последствия. За първи път автентична десница ще се съюзи с лявото – това кардинално ще промени лявото и дясното у нас.

 Тогава „Демократична България“ вече няма да е дясно в досегашния си смисъл 30-годишни фронтове се затварят отварят се възможности за всякакви съюзи занапред профилът на класически български симпатизант се променя.  Десният няма да се самодефинира чрез отрицание на левия, а левият никне надясно.

 Всичко това ще е за сметка и на маргинализиралата се БСП. Следва да се направи уточнението, че традиционната десница през 2014 година се обвърза с АБВ на Първанов. Но АБВ е малко партия.  Нищо от тогава не може да се сравни със сега, ако „Демократична България“ застане зад Радев в апогея му  – на фона на общи турбуленции, променящи разстановката след десетилетната доминация на ГЕРБ.

 Дали ДБ ще предприеме този ход е енигма. Зависи от ред неясни към момента фактори.  Но изкушение ще има така или иначе. Взаимоотношенията им с Радев са добри, „Демократична България“ харесва най-важните служебни министри, работи прекрасно с Президентския отбор –  Атанасов дигна топката на Рашков за подслушванията, активистите на „Зелено движение“ зЗрица Динкова и Александър Дончев станаха при служебната власт заместник-министър и шеф на Агенцията по горите. Във формацията със сигурност ще има големи дебати как точно да се постъпи, но решение няма.

Подкрепа за Радев ще значи отказ от традиционните за България десни ценности. Липса  на подкрепа пък ще е прът в колелото на промяната в ключов момент. И двата случая ще има разочаровани  симпатизанти.

 А трудности ще създаде и ГЕРБ. По всичко личи, че партията ще издигне силно десен човек, дори се търси емблема. Така ГЕРБ дърпа килимчето под краката на „Демократична България“.  Всичко това е стратегическа битка за българското дясно, то е двигател на промените. Затова президетския вот, освен с името на държавния глава, носи залог и за политическата ни система въобще. Сега в близка перспектива целите на Радев са ясни  – за него е да има редовна власт, която си носи отговорностите. Самият той ще гледа да  не прави резки движения, включително спрямо Нинова. Разпри не са му нужни. Ако влезе във втори мандат при неясни мнозинства и нестабилна изпълнителна власт,  ролята му на властови център ще нарасне още повече.

 Автор: Диян Божидаров

Източник: в. „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече