Иде краят на приемането на закони по тъмно?

0

- Advertisement -

Край на 3-дневните маратони в Народното събрание по приемането на закони „за норматив“ и на среднощните заседания през ноември и декември, когато се гледа бюджетът на страната, се кани да сложи Има такъв народ с предложенията парламентът да заседава на сесии, а не всяка седмица от сряда до петък. 

Дали обаче системата ще сработи в името на извезването на по-качествени закони? Юристи са на мнение, че връщането на парламентаризма минава през контрола на изпълнителната власт, което досега се случваше традиционно в петък, в определени часове – от 11,30 (след почивката на депутатите – б.р.) до 14,00 часа, а рядко 14,30, когато определен министър вече е започнал да отговаря на питания и се държи на изчерпването на дневния ред. 

През годините на прехода неведнъж избирателят пред малкия екран е ставал свидетел от прякото излъчване по обществената БНТ, че депутатите „духват“ в петък и за контрола остават шепа народни избраници, обикновено тези, които имат питания към шефовете на ведомство.

Не липсват и куриозни случки, при които дори депутат с отправен въпрос е забравил за него и е започнал уикенда си в съседните „зали“ „юг“ и „север“ (където са любимите кръчми на законотворците – б.р.) и питането е оставало висящо във въздуха или отложено. Т.нар. блиц контрол, въведен след първия кабинет на Бойко Борисов, отново е на дневен ред, но той вероятно ще касае само премиерът и вицетата му, но не и другите членове на бъдещото правителство. 

Затова според експертите е наложително парламентарните питания към властта да бъдат или обособени в един цял ден, вероятно не петък, или да се приеме механизъм, по който членове на кабинета по ресори да бъдат викани на определени дни и интервали. 

- Advertisement -

В останалото време депутатите ще заседават по комисии но не след 14,00 часа и рядко паралелно с пленарната сесия, както досега, а отново целодневно, за да не се губи ритъмът на работа. Остава обаче висящ въпросът как при едновременни заседания на парламентарните органи един народен представител, зачислен към повече от един от тях, ще участва в коването на законите. 

Критиците на предложението на парламентарната шефка Ива Митева за разделение на работата на законодателната институция твърдят, че с приемането му ще се сведат до минимум срещите на депутатите по места с избирателите. Сега понеделник и вторник (когато няма свикано извънредно заседание) са дните за тази цел, но често всъщност законотворците ги използват за кратки сбирки по централите на партиите, отделят по час-два в приемните си, а ползват останалото време за почивка. 

„Не е нормална работа по нощите и по няколко часа, виждате какви закони произвеждаме, другите парламенти имат сутрешни, следобедни и вечерни заседания“, обясни Митева. Според нея могат да се търсят всякакви механизми и тя се надява депутатът да започне съвестно да си изпълнява работата.

Тя има предвид пленарните фиести, касаещи най-тежките дни за депутатите – през ноември и декември, когато се гледа бюджетът на НЗОК и ДОО и държавният за следващата година. Случвало се е заседанията да продължават и до 03,00 часа, а по-паметливите се сещат, че често с напредването на времето парламентът се превръщаше в арена на сблъсъци заради отварянето на бутилките с алкохол по стаите на парламентарните групи с падането на нощта. Първият Изборен кодекс на герберката и някогашна шефка на правната комисия Искра Фидосова също бе приет по тъмно. 

Според юристи най-правилната схема за работа на НС е словенската – комисиите работят по цяла седмица и в пленарната зала се събират веднъж с опция за извънредна сесия и всеки ден, ако се налага. 

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече