Политически бг прецеденти! Мнозинството, което ражда правителство на малцинството

0

- Advertisement -

Новият кабинет може да падне бързо, но може да изкара и цяла вечност – омразата срещу ГЕРБ ще го крепи

След дни на високомерен отказ от политически диалог “Има такъв народ” стартира преговори с парламентарните партии, а лицето на партията Тошко Йорданов даже рече: “Опитваме се да намерим общите неща, защото другият вариант е да отидем на избори”. Факт е, на Тошко рязко му просветна – той разбра, че дори и да се обявиш за политически иноватор и да си с рудиментарно чувство за такт, пак трябва да спазваш някакви правила на играта. В случая: като имаш 65 депутати, е редно първо да разговаряш за парламентарна подкрепа, а след това да обнародваш състава на някакво правителство. Накратко – трябва да признаем, че хората на Слави сравнително бързо взеха урока по това, което в цял свят е известно като създаване на правителства на малцинствата.

Това, което се опитва да направи ИТН, е правителство без договор за подкрепа, т.е. обратното на коалиционно правителство. Разликата между коалиционно правителство и правителство на малцинството е като разликата между брак и отворена връзка. В единия случай сте свързани с партньора си с договор, а в другия може да си тръгнете бързо и безболезнено. На практика

ИТН е във верижна моногамия с всички партньори,

но партньорите на ИТН не искат да се виждат.

При правителството на малцинството цялата отговорност – и по съставяне на кабинета, и по действията му, ще се носи от ИТН, а другите партии ще подкрепят само определени политики. Това означава, че много депутати ще кажат “да” на структурата и състава на правителството, но през пленарна зала ще минават успешно само онези проекти, за които има пълно съгласие. 

Когато става дума за парламентарно мнозинство, е редно да припомним, че българската конституция даже не изисква новото правителство да бъде подкрепено от мнозинството от депутатите. На теория 121 депутати могат да гласуват и 61 от тях да изберат кабинет с пълни правомощия и демократична легитимност. Т.е. някоя партия може да подкрепи правителството, като не участва в гласуването. В Белгия – страната, от която традиционно копираме демократичните си конституции, правителство може да се гласува, стига гласовете “за“ да са повече от гласовете ”против“. Правителства на малцинствата управляват в много демокрации. Джъстин Трюдо е премиер на Канада вече шеста година начело на правителство на малцинството. Също такива са правителствата на Мете Фредериксен в Дания, на Педро Санчес в Испания, на Андрей Пленкович в Хърватска, на Ерна Солерг в Норвегия, на Антонио Коста в Португалия, на Андрей Бабиш в Чехия, на Янез Янша – в Словения. 

Т.е.

правителствата на скачащите мнозинства не са нещо необичайно

Нещо повече – на много места те имат продължителен живот, въпреки че точно кратковременното им действие е сочено като тяхна основна слабост. Швеция например се управляваше от средата на XX век доiкоро от правителства на малцинствата, в които подкрепа през годините даваха социалисти и земеделци, а по-късно – бивши комунисти и зелени. Канада пък цели 80 години ефективно произвеждаше малцинствени федерални правителства.

На практика колко време ще изкара едно правителство на малцинството зависи само от спецификите на конкретния политически пейзаж. 

В България ситуацията е… българска. Всички заподозрени субекти не харесват ГЕРБ и искат да изчегъртат Бойко Борисов – 

 

това е много силен сплотяващ фактор



Тук има мнозинство по този въпрос и то ще роди… правителство на малцинството.

- Advertisement -

От друга страна, всички партии от новото мнозинство очевидно се подозират, че не са искрени в желанието си за промяна, което е доста неконструктивно. Важно е, че така важната динамична подкрепа съществува – до вчера ИТН заклеймяваше БСП и ДПС, днес преговаря с тях. Утре – кой знае…

За да издържи дълго време едно правителство на малцинството, има много други странични фактори. Примерно, такова правителство би било подкрепено от партия, която просто не иска да ходи на избори. Или партия може да декларира подкрепа не защото ще има министри, а защото се надява да пласира достатъчно много свои хора във втория ешелон на властта. 

Главното, разбира се, са политиките, които партията мандатоносител декларира, че ще изпълнява.

Ако даден проект няма подкрепа,

той просто няма да бъде реализиран и е добре това да се знае още при старта на кабинета. 

Първите разговори например показват, че идеята на ИТН да се строят магистрали на концесия няма как да бъде реализирана – липсва подкрепа на БСП и ДПС. Приватизацията на ББР също е идея на ИТН, която едва ли ще види бял свят – по същата причина. И тъй като няма мнозинство за подобни идеи, Мая Манолова вече обяви, че такива предложения не съществуват. Имаше такива идеи, но сега няма.

Цялата програма по орязването на специализирания наказателен съд и специализираната прокуратура също ще събере трудно мнозинство, но пък сравнително лесно Бюрото по защита ще премине от главния прокурор към министъра на правосъдието. По темата за правосъдната реформа и вътрешната сигурност няма разлика дори в детайлите между ИТН и хората на Мая Манолова и Хаджигенов, но пък по смяната на ВСС и главния прокурор има сериозни спорове – не за необходимостта от смяна, а за начина. Още никой например не е подкрепил идеята за пряк избор на главния прокурор. Една част от разговарящите искат 

мащабна офанзива на границата на закона

/примерно идеята за прекратяване на мандата на ВСС/, други предпочитат атаката да се осъществи с бавни стъпки, дори и да се мине през конституционна реформа.

50-те лв., които се дават на калпак на пенсионерите, със сигурност ще продължат да се дават, докато в един момент те трайно не влязат в размера на пенсиите, но все още има различия по въпроса как точно да се случи актуализацията на пенсиите и откога – дали от 1 октомври или с новия бюджет за 2022 г. Идеите на Мая Манолова за увеличаване на майчинските и за по-сериозно подпомагане на хората с увреждания със сигурност ще срещнат подкрепа, но хрумката й със закон да се намаляват сметки за ток – това звучи не популистки, а леко по севернокорейски. 

Безименният кабинет на ИТН ще остане на подиума,

докато може да договори подкрепа за плановете си. Сега се договаря рамката, после ще дойдат работните задачи. Мнозинството около кабинета на ИТН ще се мени при всяко гласуване, но пък съществуването му може да продължи цяла вечност. Ако събитията тук се случваха някъде другаде, всички щяха да бъдат наясно, че подобен кабинет може да има внезапен и бърз край, тъй като всяка подкрепяща партия може във всеки един момент да се завърти на 180 градуса и да потърси друго партньорство в рамките на парламента. Тук това не може да се случи. На този етап в парламента няма как да бъде формирано алтернативно партньорство, защото това би означавало прегръдка с партията на Бойко Борисов, когото в момента всички избягват като прокажен. 

Автор: ПЕТЬО ЦЕКОВ

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече