Летящият цирк на „Има такъв народ“

0

- Advertisement -

Ако летящият цирк на „Монти Пайтън“ правеше правителство, резултатът едва ли щеше да е по-абсурден. Вчера малко преди пет часа ИТН се отказаха от втори свой потенциален кандидат за премиер и се спряха на Пламен Николов – човек, подбран от Слави Трифонов чрез телевизионен кастинг и представен като мениджър в международна фирма. Мениджърът е и притежател на докторат в кажи речи всички сфери на познанието, но за сметка на това в българското публично пространство не е известен със заета и отстоявана позиция по нито един социално-политически въпрос.

Предишният кандидат-премиер на ИТН Петър Илиев – обявен в това качество от множество сериозни медии – пък изглежда бе отстранен в последния момент поради лош обществен отзвук, неодобрение от парньорите или дори съмнения за плагиатство. Слави Трифонов прокара друга версия – че Пламен Николов е бил избран за техен кандидат още преди две седмици. И така може да е, но нещата изглеждаха по съвсем друг начин и театърът с Петър Илиев не бе от полза за партията на Слави.

Колко абсурд може да понесе демокрацията

Всичко това може да попадне в графата „абсурд, който демокрацията може да понесе“. ИТН обаче са на път да предизвикат и абсурди, които демокрацията не може да понесе. Например откритият от тях модел на „правителство на малцинството“, за което само те „носят отговорността“, а то се носи на вълните на „плаваща парламентарна подкрепа“. Тази иновация е велосипед с квадратни колела: елегантен дизайн, но много труден за употреба. Слави, Тошко и компания натискат здраво педалите, но не са стигнали много далече. А и няма да стигнат.

Малко е срамно да се обяснява защо парламентарният велосипед с квадратни колела не се движи. Но явно това се налага. Проблемът е в концепцията за политическа отговорност, която в парламентарната демокрация се носи от мнозинството в НС. Това мнозинство излъчва правителство, крепи го и приема законодателните му предложения. И това мнозинство може да свали правителството. Срещу това мнозинство трябва да има опозиция – която да го критикува и да се опитва да го разруши. И накрая: електоратът държи партиите, съставили управляващото мнозинство, отговорни чрез избори: ако те не се представят добре, хората не им дават гласа си.

ИТН твърдят, че със своите 65 депутата щели да „носят отговорността“ за правителството. Но това е само половината от нужната отговорност и със страшна сила виси въпросът кой ще носи останалите 50 процента? ИТН имат желание това да са ДБ и ИБГНИ – партиите на промяната – но без те да са в коалиция, без да са консултирани за състава на МС и без да имат сключено споразумение по политики и програма. Тук към квадратните колела на велосипеда ИТН добавят и рамка от дървено желязо. И я боядисват в цвета на червената херинга.

Програма няма

Пламен Николов – кандидат-премиерът, който има свежо и позитивно излъчване – изложи в „Панорама“ пет приоритета, заради които ДБ и ИБГНИ трябвало да го подкрепят. Един от тези приоритети – мажоритарната система – нито е обществен приоритет, нито пък е нещо, заради което г-н Николов ще получи подкрепа от партиите на промяната. В крайна сметка колко хора, подкрепящи протестите през 2020-а година, искаха някаква особена избирателна система?

- Advertisement -

Като оставим обсесиите на ИТН с референдума на Слави, остават четири общи приоритета: Ковид, съдебна реформа, пенсии и възстановителен план на ЕС. Това са истински теми на българското общество, но точно по тях трябва да се стигне до разбирателство какви политики ще се преследват. А въпреки разговорите между партиите, досега нищо като програма не е излязло пред обществеността.

Да вземем например проблема с ваксинацията. Ситуацията у нас е пълен провал и наесен може да имаме повторение на кризата с коронавируса. За една година извънредната смъртност в България е около 30 000 души, като официално от Ковид са починали около 20 000. Догодина може да загубим още толкова, ако няма спешна ваксинация на гражданите и други съпътстващи мерки.

Позитивното в развитието дотук е заявеното намерение от Пламен Николов да се сключи писмено споразумение по програма с ДБ и ИБГНИ (а и, предполага се, с БСП). Връщането към нормалната парламентарна логика би блокирало и съмненията, че ИТН ще конструира някакво правителство, което след това ще започне да зависи основно от гласовете на ГЕРБ и ДПС. За да не се стига дотам, писменото споразумение трябва да включва основните политики, които правителството ще провежда, но и основните политики, които няма да провежда. В противен случай рискът е покрай договореното да минават и много законодателни пакети на другите партии и да се окаже, че „правителството на малцинството“ е отнесено от плаващите мнозинства, конструирани около ГЕРБ и ДПС.

От шоуто все още може да излезе нещо добро

Въпреки абсурдното начало, на опита на ИТН да състави правителство трябва да му се даде шанс. По начина, по който този шанс ще бъде използван, ще стане ясно и какъв играч всъщност е ИТН. Дали са добронамерени, но неопитни – което е и разбираемо, и в някаква степен симпатично, но при всички случаи предполага партньорско отношение от партии като ДБ, ИБГНИ и БСП. Или пък са амбициозни политически опортюнисти, които лесно могат да станат жертва на множеството политико-икономическите акули в нашата акватория.

Във философията – която е новата премиерска наука – има един принцип на благотворителността (the principle of charity). Той изисква всеки човек да бъде представян във възможно най-добрата му светлина, докато със самото си поведение не развенчае този образ. От тази гледна точка все още ИТН изглеждат като добронамерени, но политически нови и наивни играчи, които създават леко абсурдно шоу в политиката. Все още от това шоу може да излезе нещо добро и на тях трябва да им се помага. Но и те трябва да слязат в някакъв момент от велосипеда с квадратните гуми.

Автор: Даниел Смилов

Източник: Дойче веле

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече