Андрей Райчев,политолог: Партиите си играят с огъня, голямата опасност е президентска република

0

- Advertisement -

Политологът Ансрей Райчев напарви обстоян коментар на общестествено-политическата обстановка в страната след провалите за съставяне на правителство пред изданието „24 часа“.

– Г-н Райчев, защо опитът за кабинет на Слави Трифонов завърши с фиаско? Политическо аматьорство, логични ходове на антисистемна партия, съзнателен опит за взривяване на политическата система? А ако има сценарий, какво цели?

– Трябва да разберем, че оптиката на участващите 3 страни – ИТН, ДБ и ИБГНИ, е конспиративна. Всъщност никой не цели нищо освен това, което казва, но те подозират съдружника си, че цели нещо съвсем друго. Едните са абсолютно убедени, че седи Иво Прокопиев и прави планове, а другите – че Ахмед Доган с неговите дълги ръце прави това и онова. И двете версии са напълно неверни, но това тълкуване на поведението на другия води до пълно недоверие.

А не ги разделя нещо принципно. Имат различия по конкретни теми, но те не послужиха за детонатор. Мажоритарни избори, Истанбулска конвенция, това не се дискутира. Не това ги противопоставя, а крайното недоверие един към друг. А генезисът е в два хода в процеса на преговорите. Слави Трифонов не намери за нормално, преди да обяви Николай Василев за кандидат-премиер, да консултира това. Те не изчакаха да говорят с него и веднага го обвиниха във връзки с ДПС.

Това, което ги разделя, не е някаква политика, а крайно недоверие един към друг и нанесени цяла серия обиди: “Ти си турско мекере”, “Ти си на Прокопиев еди какъв си”, та до “болонката”, с която обида най-малката партия – ИБГНИ, която трябва да бъде най-пластична и преговаряща, се включи също в хора. И резултатът е, че е съмнително не само този парламент дали може да излъчи каквото и да е правителство, но и следващият. Защото това ще са пак същите хора – няма да внесем от друга планета политици.

Трупат нещо, което

е силно отровно

за тях самите

Така че търсенето на сценарии в тази история е грешка. Става въпрос много повече за стимул и реакция, отколкото за реализиране на цел. Тази ескалация на недоверие впрочем започна още на протестите през 2020 г. и вместо да спадне, ескалира. Тогава първо започнаха да се съмняват един в друг, после да ходят на различни места да протестират.

– Избирателите на ДБ как изобщо приеха Слави Трифонов, към когото по принцип имат недоверие? И избирателите на Слави как гледат на другите партии на протеста?

– Това са два различни типа хора. Едните мислят другите за “глупави чалгари”, другите тях – за “продажни соросоиди”. За жалост, това изби и го чухме. И

задачата на лидерите

бе да им обяснят,

че трябва да взаимодействат, за да вървят в една посока във връзка с това, което искат да премахнат, а не което искат да създадат. Това беше класически съюз, обединен фронт. Обединеният фронт между Чърчил, Рузвелт и Сталин не означава, че тримата и техните държави се обичат, а че взаимодействат. Но това изключва единият да прати войска в територия на другия или да почне да го обижда.

– Обратимо ли е? Могат ли едните и другите да се смирят?

– И сега, и в следващия парламент е много малко вероятно, но не е невъзможно. Политиката е смятане на интереси, но тук не се прави това, а има еуфория от демонстрация на идентичност. Общ дефект и на двете страни е, че се държат революционно в нереволюционна ситуация. Те

разказват картина,

в която българският

народ пъшка под гнета

на диктатура

и сме много закъсали икономически. Всичко това не е вярно. Управлението на Борисов бе сравнително успешно, стандартът на населението порасна, международното положение на България е добро и няма революционна ситуация. Те обаче се държат като революционни вождове. Има, разбира се, абсолютно нетърпими за хората неща. Те са в липсата на контрол. Има чудовищно безконтролни парични средства, което води до корупция, и всички първи проверки показаха това. Но това не е революционна ситуация, а необходимост да се оправи държавата с разумни мерки. Вместо това чуваме: “Рестартираме системата”. Народът не иска да живее повече така, но категорично не се надига революция. А от трите лагера се държат сякаш има.

– Как преценявате позицията на ГЕРБ в целия сюжет?

– Изчакват. Бяха активни в началото и грешаха. Но откакто започна този конфликт, изчислиха много правилно поведението си и наблягат на един пункт – президента Радев, тъй като това е главната точка в дневния им ред – следващите избори.

Идеята, че ГЕРБ е малък и слаб, е погрешна. Това е голяма партия, която чака момент да излезе от изолация. Държи се рационално, както и БСП. БСП се стреми да не подклажда нито един огън и беше “повишена в ранг”. Известно време я държаха при партиите на статуквото – абсурдна постановка. БСП се бори с ГЕРБ единствена много време. А

сега ДБ даже им направи “невероятната услуга”

да каже: Може и вие да предложите нас. Ужасно!

Спомен от седесарските времена. Даже един от лидерите каза: Искам от тях тиха подкрепа. От другите сигурно искат невидима подкрепа, от ГЕРБ ще искат липса на съпротива и така ще управляват.

Тук има една синя еуфория. Понеже от много време за пръв път се обединиха и влязоха в парламента, се почувстваха големи и силни. Което не е точно така. Не са много големи, нито особено силни.

– Започнаха да се чуват гласове: ще се наложи да търсим и ГЕРБ за минимален консенсус. Видеото с полицейското насилие дали е ход за противодействие?

– Играе роля, защото дойде да им напомни защо са се събрали. Бих им препоръчал изречение от Михаил Булгаков: Не може да се харесаш на човек, който не ти харесва на самия теб. Но те не са се събрали да се харесват, а за премахване на определени неща.

– Ако третият мандат отиде в БСП, това увеличава ли шансовете за съставяне на правителство?

- Advertisement -

– Третият мандат

ще отиде при БСП,

защото на президента Радев му предстоят избори и не е нито логично, нито особено морално да го даде на друг. Освен ако Корнелия Нинова сама не каже: Аз в името на еди-какво си моля да даде мандата на еди-кой си.

Но не мисля че БСП е по-лошият мандатоносител от гледна точка перспектива за правителство, отколкото малката партия ИБГНИ. Оттам такива ги наговориха, че Нинова е по-удачен миротворец, отколкото те. Но

главното отношение

е Трифонов – ДБ

Ще могат ли да рестартират отношенията? Това е панелът, върху който може да се построи нещо постоянно. Ако го има, ще има правителство. Тук има много лични неща. Наговориха за Слави ужасни неща. Той си позволи на Христо Иванов да даде биография, която изглеждаше като обидна. Аз познавам майката на Христо Иванов. Честен човек, жена, чийто баща е ликвидиран от Сталин. Но е лява. А Бога ми, повечето свестни хора по света са леви и повечето леви са свестни хора.

– В крайна сметка възможно ли е правителство с третия мандат?

– 20 на 80%. Ако намерят формула да общуват, все пак могат да изградят някакъв тип доверие.

– Как разчитате сигналите на президента, че не е съгласен служебният кабинет да остане като редовен?

– Това е правилен мотив, защото става дума за много неприятен изход за държавата. Редно е парламентът да си поеме отговорност за правителство. Самият Радев е пред избори и не иска да носи цялата тежест за ситуацията, не може да отговаря за основните икономически процеси. Победата му в изборите може да изглежда предопределена, но това не е съвсем така. Който подценява предизборната кампания и въобще борбата за власт, винаги губи.

Още два месеца

правителство вече

ще излязат от 100-те дни,

ще започне недоволство Президентът, разбира се, не би желал това да му се стоварва точно преди избори. Пък и това не са министри, подкрепени от политическа сила. Ето сега се молят за актуализация на бюджета.

Когато тези партии не успяват да осъществят нещо, било коалиция или правителство на малцинството,

си играят с

парламентарната

република в

България изобщо

В момента тя е под съмнение. България много лесно би се свлякла към президентски модел. Ако българите продължават да гледат парламент, който презират, може да кажат: парламентът да си е един орган за закони, а цялата власт – на един президент. Някои мислят, че това е хубаво, аз мисля, че е лошо. И най-добрия президент да намерим,

после ще се чудим

как да го свалим

и няма да можем

България принципно е обречена да не може да сваля еднолична власт. Нито Фердинанд, нито Борис Трети, нито Тодор Живков са били свалени отвътре – само геополитическа катастрофа ги е сваляла. Така че еднолична власт може да изглежда привлекателна, но като продължителна перспектива е много опасна.

– Защо Слави Трифонов категорично и изрично заявява, че подкрепя Румен Радев за втори мандат, а в същото време негови депутати критикуват министри на служебното правителство?

– Това са различни неща. Подкрепата за президента е линия на Слави Трифонов, която следва, откакто от лятото на 2020 г. активно участва в политиката през телевизията си. И чест му прави, че не извива ръце: иначе ние ще издигнем свой кандидат за президент и т.н. Защото, ако ИТН издигне свой кандидат, не че ще спечели, но може да навреди на играта на Радев.

– Ако се стигне до избори 2 в 1, кой ще спечели и кой ще понесе щети?

– Това е въпрос за наследник на баба Ванга. Не може да се отговори, защото сегашната ситуация много травмира и изменя народа. Не може да се каже как ще завърши борбата за интерпретации. В зависимост от това как ще бъде изтълкувано събитието “те не могат да се разберат”, ще понесат щети. Със сигурност цветя и рози няма да им бъдат поднесени, това е сигурно.

Има и един най-лош вариант – електорален колапс. Отлив на 1 милион от изборите ще направи резултата на парламентарния вот случаен. А случайно избрана власт е слаба власт.

Автор:

Източник: „24 часа“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече