Имат ли законово проявление предизборните обещания?

0

- Advertisement -

Политическият живот в страната показва неспособност да излъчи трайно редовно правителство. Дебатът, вместо да бъде поставен върху важни и неотложни въпроси, над чието решение да вземат превес аргументите, потъва в лични нападки и безрезултатно опростачване. Опит за връщане към важния дневен ред би било да припомним на политическите парламентарно представени партии какво обещаха в предизборните си платформи.

Какви бяха темите и какви са действията в областта на правосъдието?

ГЕРБ заявиха търсене на консенсус и съмишленици за конституционни промени и разделянето на Висшия съдебен съвет на Съвет на съдиите и Съвет на прокурорите и следователите при намаляване на политическата квота в съдийския орган. Като вторични, но важни бяха отбелязани надграждането на електронното правосъдие, промени още в областта на несъстоятелността, борбата с корупцията, ускореното наказателно производство. На този етап от страна на ГЕРБ няма нито един законопроект, весен в 46-то Народно събрание в изпълнение на предизборните им обещания в областта на съдебната власт.

БСП не отстъпват на ГЕРБ по пасивност в тази сфера – при скромните им амбиции в предизборните ангажименти, сведени до преповтаряне на познатите проблеми със статуса на главния прокурор и Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), но лишени от дълбочина, то и сега не са положили усилия да развият конкретни законопроекти.

ДПС бяха лаконични в предизборното позициониране: „Върховенство на закона – гарантиране правата и свободите на всеки български гражданин, независимост на властите, свобода на информацията и медиите, пълен синхрон със законодателството на ЕС”. И са последователни –  при нулева конкретика в надпреварата демонстрират и нулева законодателна деятелност – нито един законопроект изобщо, не само в сферата на правосъдието.

Бихте се запитали къде се позиционират „Има такъв народ“ в тази картинка ли? Точно до ДПС – нито един законопроект в нито една област. Как това съвпада с желанието им за управление и то реформистко такова не съм в състояние да обясня на читателя. И ако за ДПС поведението им е простимо, то при заявено управленско желание да нямаш воля да обясниш властовите си амбиции чрез конкретни политики, остава необяснимо.

ИБГНИ заявиха в предизборната си платформа няколко приоритета в областта на правосъдието – ограничаване безконтролната власт на главния прокурор, прозрачно кариерно развитие и атестация на съдиите и прокурорите, ограничаване на  политическата намеса в съдебната власт чрез законови и конституционни изменения, включително закриване на специализираните съдилища и прокуратура.

На този етап идеите им намират проявление в няколко законопроекта, с които се предлага:

- Advertisement -

ликвидиране на Бюрото по защита на свидетелите при главния прокурор чрез обособяването му като звено при Министерство на правосъдието;

някои дребни, но улесняващи работниците и работодателите, а оттам и юристите предложения в Кодекса на труда, проект на Закон за несъстоятелността на физическите лица, известен като уредба на личния фалит;

„Демократична България“ застъпиха в предизборната си програма най-детайлно реформаторските идеи относно съдебната власт чрез излагане на редица краткосрочни и дългосрочни решения с оглед възможността както за ревизия на Конституцията така и при невъзможност за събиране на конституционно парламентарно мнозинство. Обещаното политически е проектно реализирано чрез:

Законопроект за изменение на Закона за съдебната власт в няколко направления – закриване на специализираното правосъдие, изолиране на политическото влияние в съдийската колегия на съдебния съвет, прекратяване на кариерната зависимост на съдиите и прокурорите чрез заобикаляне на конкурсното начало и неоправдано дългото командироване;

Подобно на ИБГНИ и визията на Демократична България е за прехвърляне на Бюрото по защита като специализиран отдел към ГД „Охрана“ при Министерство на правосъдието, за разлика обаче от проекта на ИБГНИ от ДБ са навлезли в още повече детайли.

Бъдещето пред 46-то НС е повече от неясно, но желаното връщане към духа на парламентаризма определено минава както през активизъм от парламентарната трибуна, така и чрез последователни нормотворчески усилия. А далеч по-трудното е партиите и техните лидери  да превъзмогнат личната неприязън и да гласуват смислените предложения.

Автор: Иван Брегов, Институт за пазарна икономика

Източник: „Клуб Z“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече