От друг ъгъл: Втори мандат за Радев ще е катастрофа за държавата

0

- Advertisement -

След негова победа парламентарните избори може да нямат значение

Както правилно подчертава председателката на парламента Ива Митева, преди да стигнем до предсрочните парламентарни избори, трябва да се насрочи дата за президентските. Крайно време е. Тя го казва заради сроковете в Конституцията, но и по същество е напълно права, защото  президентските избори са далеч по-важни от другите, които се очертават на хоризонта. 


Залогът е голям – ако президентските ги спечели Радев, парламентарните избори ще доведат до резултат като днешния: разединен парламент без ясно мнозинство, без редовно правителство, президентска доминация в изпълнителната власт, атаки ту срещу парламента, ту срещу съдебната власт, с намерението Радев да овладее управлението в свои ръце окончателно. С такъв войнолюбив 

президент, търсещ конфронтация и врагове, 

при това симпатичен на част от обществото, диалог между партиите е невъзможен. С две думи – победи ли Радев,  ще се случи същото, каквото стана и след 11 юли, но в още по-лош вариант. Защото разделението, което той сее, ще радикализира не само партиите, а и големи групи в самото общество. Никой не може да прогнозира дали негово злобно и съвсем лично заяждане, като това с Мустафа Карадайъ, няма да отключи най-лош вариант на етнически размирици. В България има не само турци, има и много ромски лидери, които не правят разлика между Рашков и Радев – и двамата са им еднакво черни след полицейските атаки по махалите преди изборите.
От тази гледна точка нормализацията в парламента ще настъпи ако Радев не спечели втори мандат! 
В момента обаче изглежда, че всички фактори работят за него. Първо, той има подкрепата на ИТН и БСП, както и на една немалка част от българското общество, което отдавна 

бленува за твърдата ръка на ротния старшина

 Ако се вярва на социологията, доверието в Радев е около 50%, което е гаранция за успех. Разбира се има и въпросителни доколко рейтингът е на Радев, и доколко на институцията президент, но това са непредвидими подробности.
Второ, в последната година изглежда, че и Вашингтон силно подобри отношенията с Радев. И с инициативата Три морета, и по време на протестите, и след изборите през април, имаше знаци че от „Козяк“ стоят зад силния човек в България. Някои от министрите в неговото служебното правителство се оказаха с отлични връзки отвъд океана. Вижте например симпатичния Кирил Петков с двойното гражданство, който беше споменат дори в речта на американския президент преди изборите. Вижте също първото правителство на ИТН начело с Николай Василев, в което само трима не бяха завършили американски университети. А ИТН и Радев от доста време действат в тандем, което вече не е тайна след споразумението им за втори президентски мандат. 
Разбира се, американска подкрепа за втори мандат на Радев звучи нелогично и дори абсурдно. За да се разбере този на пръв поглед парадокс – САЩ да се договаря с човека на Решетников, е важно да се направят няколко уточнения. След 2016 година руското влияние в България стана толкова голямо, че критиките за нелоялност към НАТО и САЩ станаха ежедневие. На Запад вече бяха наясно, че и премиерът Борисов, и президентът Радев, всеки по свой начин, работеха за руските интереси. Официално Борисов беше близък до Меркел, но на практика пробутваше руски енергийни проекти и саботираше опитите за военно присъствие на НАТО в България, докато Радев даваше рамо на русофилството и громеше критиците на Русия в ЕС, настоявайки за някакво сближаване с Кремъл. И двамата отвориха

 големи коридори за руската пропаганда и за руския шпионаж, 

- Advertisement -

като превърнаха страната в база за операциите на ГРУ в Европа.
Разбира се, официално Борисов поддържаше прозападна реторика, понякога дори правеше нелицеприятни за Кремъл неща, като изгонване на някой шпионин например, а за напускане на НАТО и ЕС двамата с Радев не правеха намек дори. Никой не го и искаше от тях, защото в Кремъл си даваха сметка, че българското общество е прозападно и проевропейски ориентирано и няма да приеме на доверие път обратно към Евразия. В този смисъл от гледна точка на Москва премиерът и президентът бяха нещо като русофили под дълбоко прикритие в ЕС…Борисов по – добре прикрит, Радев по-малко.
Руската имперска политика обаче има по -дългосрочни цели от тези, свързани с хора като Радев и Борисов. Съобразно принципа „разделяй и владей”, Русия създаваше интриги между двамата и успешно ги направи врагове, за да предизвика битка между държавните институции и партиите, а оттам и хаос в държавата. Очевидно е, че нестабилна и вътрешно разделена България е слаб противник и нелоялен съюзник в НАТО, и то на южния фланг на Алианса, където без друго Турция вече предаде фронта, а Черно море се превърна в руско езеро. Хаосът има последици и за общественото мнение в България, което възприема анархията като заплаха за своята сигурност и естествено търси твърдата ръка на авторитарен лидер, който да въведе някакъв ред. Тези обществени очаквания на свой ред облагодетелстват онези, които търсят 

превръщането на парламентарната република в президентска по руски образец

 Целта на този обрат е добре изчислена – авторитарния модел на управление е най-сигурния път за изваждането на България от ЕС и е бариера за всяко западно влияние у нас.
За САЩ нито управление на Радев и Борисов, нито настоящата ситуация на анархия и хаос, която е резултат от битката помежду им, не е добра перспектива. Не е добра перспектива и президентска република, която проруски кръгове упорито пробутват. На тях им трябва стабилна България, управлявана от прозападно настроени лидери и в този смисъл те не приемат нито Борисов, нито Радев за свои стратегически съюзници. И двамата доказаха, че лесно ще се набутат в ръцете на Путин заради лични интереси.
Сега Борисов не е на власт заради много фактори, един от които е и американска подкрепа за протестите, предвождани от президента. Радев обаче все още е силен и ако има втори мандат, ще бъде още по-силен президент. Едва ли някой във Вашингтон си прави илюзии, че той ще покаже повече лоялност към НАТО и към САЩ през втория мандат. Радев е руска креатура и в дългосрочен план на него не може да се разчита. Ето защо загубата му на изборите ще е посрещната добре отвъд океана, където очакват след Борисов и втория проруски фактор в страната да слезе от политическата сцена.
Въпросът е кой друг кандидат за президент, ценностно ориентиран на Запад, може

 да победи Радев

Сигнали, че се търси такъв, има – ДБ, които хвалеха сегашния президент както и русофил не го е хвалил, няма да подкрепят него на предстоящите избори. За да победят обаче Радев със свой кандидат, трябва да формират блок от партии, с общ език помежду си. До момента ДБ отказва да говори с ГЕРБ и ДПС по каквито и да е теми. Обаче членовете на двете партии, както и избирателите им, не са хора на Путин и на Радев, независимо какви проруски забежки имаха Борисов и Доган. Избирателите им със сигурност ще гласуват срещу настоящия президент. Това е шанс за десен кандидат, твърдо ориентиран към НАТО. Защо тогава, заради общата цел – свалянето на проруския Радев, трите партии да не извадят общ лозунг, като онзи, който използваха миналата година на протестите – „Да свалим Румен Радев, после ще му мислим за останалото“. Тогава ДБ се гушнаха с БСП под подобно мото, какво пречи пак да го направят с партия, чиито избиратели са поне от същото политическо семейство. Ще бъде по принципно някак…
Остава Иванов и компания да преглътнат партийния си, а може би и личен егоизъм, макар че аз не съм наивен, ясно ми е, че това трудно ще го направят. Сигналите, които дават в тази посока не са добри  – и ГЕРБ, и ДБ например фатално закъсняват да посочат кандидати срещу Радев. Може би са решили, че няма смисъл да се занимават с президентски избори, защото парламентарните са по-важни. Ще бъде тежка грешка ако мислят така. На парламентарни избори днешната политическа криза няма да намери решение. Тя възникна в президентството и тъкмо там ще завърши. 
А докато Радев е президент и докато има шоу програми като ИТН, които го подкрепят, ще вървим на избори до дупка – трети, четвърти, пети…и резултата от тях ще е липса на редовно правителство, хаос, конфронтация и кризи. На партиите с опит би трябвало това да им е ясно. 
Освен ако го разбират, но…нямат нищо против 

кремълските шпиони да изкарат още един мандат в президентството

 Нека в този случай да обявят открито, че не им пука нито за геополитическия курс на страната, нито за хаоса. Дето се вика да станат и те непукисти като Слави и Тошкото Му, ама на геополитическо ниво. И тогава заедно със Сидеров някой ден да викнат – „Вън американските бази от България“! А защо и да не ударят системата в самото и сърце – „Да разрушим модела „Байдън“, да спасим света от корупцията“!
Ако нямат достатъчно въображение за подобни лозунги, да се обърнат към сценаристите на Слави – те ще им ги измислят такива, че и на Путин свят ще му се завие от възхищение!

Автор: Димитър Попов

Източник: „Фактор“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече