Между блокираните граници и популизма – наистина ли идват афганистанците към Европа

0

- Advertisement -

Десет дни след падането на Кабул в ръцете на талибаните стигащите до Европа афганистанци изглеждат несравнимо по-малко, отколкото преди мигрантската криза преди шест години. Въпреки това спорът как да се реагира на евентуална вълна бежанци от тази страна се разгаря с пълна сила.

Германското правителство предпазливо допуска ограничен прием на хиляди, а протестиращи в много градове искат още. Франция иска спешен диалог със съседите на Афганистан. Приелата досега най-много афганистанци (след Германия) Австрия не желае повече и иска мигранти да се настанят в съседни на родината си държави. Тежко засегнатата през 2015 г. Гърция не иска сама да поема отговорности, постави десетки километри апаратура за наблюдение по границата и се впусна в диалог с Турция, която пък предупреди, че не желае да е „мотел за бежанци“.

Частта от европейския политически елит, която желае да използва ситуацията като плашило (или като инструмент срещу политическите противници), изглежда обединена в оценката си, че се очаква голяма вълна. Но ще дойде ли? Ако не – защо? И от какво зависи достигането ѝ до Европа?

Всички тези въпроси ще вълнуват европейските страни, които се подготвят за среща тази седмица, за да обсъдят възможните си реакции.

Блокирани граници

Накратко кзано, натискът по външните граници на ЕС, включително заради Афганистан, е отбелязал увеличение спрямо миналата година, но (засега) няма индикации дори за минимална прилика с 2015 г., когато милион души влязоха в Европа.

Последните гранични статистики на Фронтекс бяха за 22 хил. (и само част от тях – афганистанци) влезли в ЕС през Западните Балкани и се отнасяха за периода януари-юли 2021 г. За юли и август обаче няма данни за рязко повишение на миграционния натиск засега. По средиземноморското крайбрежие Гърция все още не отчита рязка промяна, но очаква стотици хиляди през островите.

Падането на Кабул този месец не е първоизточникът на такава вълна, защото офанзивата за овладяване на Афганистан започна още през април и просто сега достигна кулминацията си. Ако по пътя им към афганистанската столица пред тях са бягали стотици хиляди хора, то повечето от тях все още са предимно някъде разселени из страната.

Неизвестните какво предстои остават много. Докато талибаните контролират границите на Афганистан (и позволяват основно пресичането им с търговска цел или с валидни документи за пътуване), няма данни колко души напускат дневно. Десет дни след като движението потвърди, че ще превърне Афганистан в ислямско емирство, от Анкара не идват новини за увеличил се приток на афганистанци. Заради голямото разстояние обаче може да е нужно още време.

Вероятно хиляди са изведените с евакуационни полети на Съединените щати и съюзниците афганистанци, при над 60 хил. общо евакуирани от 14 август насам. Евросъюзът вече разделя афганистанците, помагали на запада и съюзниците или работили в ключови сфери на властта, опасяващи се от отмъщението на талибанитe, от всички останали, които биха поискали убежище, и ще приеме част от тях. Много от искащите да отлетят обаче няма да успеят, след като талибаните снощи затвориха достъпа до летището за афганистанци.

„Мнозинството афганистанци нямат възможност да напуснат страната по регламентираните канали. Към днешна дата хората, които може да са в опасност, нямат изход.“


Шабия Манту, 

говорител на Върховния комисариат за бежанците на ООН

За милиони афганистанци изходите остават затворени. Данните дали овладяването на Афганистан от талибаните действително оставя в безизходица и искащите да напуснат нелегално са разнопосочни. Това няма да се разбере, преди евентуално успелите да я напуснат да изминат разстоянието през Иран до турската граница, а в зависимост от транспорта то може да отнеме дни или седмици.

При наближаващата есен и следващата зима потеглилите може да се окажат блокирани по пътя. Или ще предпочетат да изчакат следващата пролет. Други ще опитат да останат в държавата, в която са.

Всичко зависи от Турция и Иран

Стотици хиляди вече са напуснали домовете си в последните месеци от началото на бързата офанзива на талибаните. Част от тях се опитват да влязат в Турция. До падането на Кабул делът им от началото на 2021-ва бе между 400 и 550 хил. Над 3.5 млн. (или всеки десети афганистанец) са били принудени да избягат от дома си заради дългогодишното насилие в страната, конфликта с талибаните или други терористични групи като местния клон на „Ислямска държава“.

За мнозина избягали в хода на лятната офанзива на талибаните шансът бе Кабул; други са стигнали до съседни държави. Международната организация за миграция оценява броя им на десетки хиляди седмично.Само през 2020 г., когато в много райони на Афганистан също имаше бойни действия, общо между 2.2 и 2.3 млн. души са избягали в Пакистан и Иран.
В някои дни това лято хиляди тръгваха само от Зарандж, „столицата на трафика на хора“ край границата с Иран, и част от тях опитваха да си проправят път към Турция. Как се е променил бизнесът на каналджиите, откакто талибаните овладяха и този град (първата паднала в ръцете им провинциална столица), все още не е известно.

Каква част от тази вълна ще усети обаче Европа? Зависи не само от Турция, а и от съседите на Афганистан и то в най-голяма степен от Иран. Двете държави само миналата година приеха 900 хил. души; в Иран вече живеят 3.5 млн. граждани на страната, а в Турция общият им брой се оценява на между 300 (изчисления на властите в Анкара) и 500 хил. (други оценки).

- Advertisement -

Център за задържане на мигранти. Броят на регистрираните мигранти в Турция по данни от тази седмица достига 182 хил. Властите допускат, че нерегистрираните са около 120 хил.
Център за задържане на мигранти. Броят на регистрираните мигранти в Турция по данни от тази седмица достига 182 хил. Властите допускат, че нерегистрираните са около 120 хил.

Икономиките на двете страни не са в добро състояние, но дори в по-силни години турски представители са свързвали с иранските власти работата на мигрантския канал.

Оценката на Международната организация за миграция е, че средно 40 хил. афганистанци са бягали (предимно, но не само) през иранската граница на седмица през юни заради конфликта. Дори талибаните рязко да ограничат миграцията в знак на „добра воля“ за сътрудничество с Европа (или в резултат на друга сделка), Иран и вероятно Пакистан ще трябва да решат какво да правят с вече влезлите на тяхна територия.

Досега Пакистан и Иран можеха да разчитат и на връщанията. Международни организации като МОМ и местни и регионални медии разказваха истории за успешното връщане в Афганистан, например от съседни държави, каквато е цитираната в горния линк. От началото на пандемията освен това над 1.5 млн. души или са били депортирани от Пакистан и Иран, или са избрали да се върнат и продължават да го правят "въпреки териториалните успехи на талибаните". Дали процесът ще продължи и при смяната на режима в Кабул, предстои да се види.
Досега Пакистан и Иран можеха да разчитат и на връщанията. Международни организации като МОМ и местни и регионални медии разказваха истории за успешното връщане в Афганистан, например от съседни държави, каквато е цитираната в горния линк. От началото на пандемията освен това над 1.5 млн. души или са били депортирани от Пакистан и Иран, или са избрали да се върнат и продължават да го правят „въпреки териториалните успехи на талибаните“. Дали процесът ще продължи и при смяната на режима в Кабул, предстои да се види.

Недоверието към иранските власти за възпиране на афганистанците допринесе за укрепването на оградата по турско-иранската граница. Високата три метра ограда обхваща част от 560-километровата граница, а по останалите ще има бодлива тел, изкопи и патрули. Властта в Анкара в момента е под натиск (от обществото, но най-вече от опозицията) да докаже, че може да пази границите си насред продължаващите настроения против търсещи убежище и напрежението, натрупало се след настаняването (и фактическото разселване) на над 3.6 млн. сирийци из страната. Това е една от причините силите за сигурност масово да връщат мигранти от иранската страна.

Експерти допускат възможността при увеличаване на афганистанците президентът Реджеп Тайип Ердоган отново да опита да „изтъргува“ грижата за мигранти, които да не бъдат „пуснати“ в Европа, за пари. Ако се съди по начина на писане за иначе демонизираната заради миграционните ѝ политики Гърция в близкия до властта „Дейли сабах“, още е рано за такива оценки. Положителният тон изразява най-малкото желанието на Турция да бъде предпазлива, каквото бе декларирано и след разговора между Ердоган и гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Оградата по турско-иранската граница
Оградата по турско-иранската граница

Афганистанци все пак си проправят път към вътрешността на Турция с помощта на каналджии; няколко пъти в последните седмици се съобщава за заловени десетки, пресекли границата и опитващи се да се придвижат на запад.Заловените биват откарани в центрове за задържане, където могат да прекарат до 12 месеца, преди да бъдат върнати. По ирония на съдбата Турция – също като ЕС – работи за прехвърляне на афганистанци в риск в трети, безопасни страни. Процедура за одобряване на статут (или връщане) очакват близо 7500 души от страната. И в Турция продължава, въпреки сегашната ситуация, усилието за разделяне на бежанци от икономически мигранти.
Малцина успяват да избягат

По другите граници засега няма данни за голям поток от напускащи. Пакистан, който приветства победата на талибаните, но сега е в сложни отношения с тях, държи само един граничен пункт отворен, откакто движението завзе властта. По него според съществуващата информация преминаването става основно с търговски и други работни цели.

Броят на пресеклите северните граници не е голям. През юни Таджикистан обяви, че се готви да приеме до 100 хил. афганистанци, но такъв поток все още няма (не повече от няколко хиляди са стигнали в страната). Узбекистан, където има немалка афганистанска общност още от съветско време, върна 150 влезли миналата седмица при „гаранции на талибаните“, но те са само 10% от избягалите, за да живеят на палатки по границата, в първите дни след овладяването на Кабул. Едновременно с това страната се ползва за временна евакуация на афганистанци и граждани на ЕС от летище от Кабул.

Коментарите на руския президент Владимир Путин в края на тази и началото на миналата седмица намаляват шанса тези държави да приемат много бежанци. На среща на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) държавният глава изрази притеснение от риска бойци на терористични групи да влязат в страната му като бежанци от Афганистан.

Бежанците „могат да са хиляда или десетки хиляди. А може да са и милиони. А ние дори нямаме визови ограничения с тези наши най-близки съюзници и съседи,“ каза Путин, имайки предвид централноазиатските републики. „А границата? Хиляди километри“ и който иска, може да влезе според Путин. Москва показа, че за нея е неприемлива идеята за подобни рискове в регион, който възприема като своя утвърдена сфера на влияние въпреки конкуренцията от Китай.

Знак, че предпочита благосклонността на Русия, часове по-късно даде Киргизстан, като ограничи влизането на афганистанци. Страната няма граница с Афганистан, но там учат множество афганистански студенти, режимът на допускането им предстои да се уточни.

Без ясен план

В последните няколко седмици Европа съсредоточи усилията си върху защитата първо на собствените си граждани, а след това – на афганистанците, помагали на коалицията или работили за досегашната власт. Словения като ротационен председател на Съвета на ЕС иска да обсъди как ще се помогне на ключови съседни държави (това предполага най-вече Иран и Пакистан, но и Централна Азия). Вътрешният министър Алеш Хойс иска възможно най-скоро да се свика среща с колегите му от ЕС.

Това все още е далеч от „ясен план“. Не е известно как и дали ще се реформира старата система за разпределяне на мигрантите. Центрове за мигранти в Турция и Пакистан може да звучат като привлекателна идея в Европа, но надали ще са такива за държавите, които вече приютяват повечето избягали афганистанци. Като алтернатива се споменава още една идея на Европейската комисия – глобална програма за разселване на бежанци – която се очаква да бъде предложена на ниво Г7.

Европа ще се изправи и пред други проблеми.

През миналата мигрантска криза афганистанците, пристигнали със сирийците и иракчаните, за разлика от тях често бяха разграничавани като „икономически мигранти“; предвид ставащото в родината им това (невинаги точно и преди шест години) обозначение трудно ще се запази. Освен това, оценявайки рисковете за афганистанците, тя ще трябва да има предвид, че страната е тежко белязана от проблеми като сушаь риск от хуманитарна криза и колапс на администрацията с идването на талибаните, който само може да подтикне още хора да избягат.

Автор:

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече