Някой непрекъснато блокира Народното събрание: Има ли план за дестабилизация?

0

- Advertisement -

Политическият хаос, липсата на ясни перспективи кога може да има стабилно правителство и мнозинство в парламента и потенциалната конституционна криза, ако няма насрочени избори за президент, предизвикват въпроса дали всичко това е част от предварителен план. Конспиративно настроените смятат, че няма как всичко това да се случи, без да има конкретен замисъл. Ако е така, чий е той? И за да бъде реализиран, се изискват страшно много усилия и ходове.

„Някой, който работи зад кадър и който

има достатъчно лостове,

за да го сбъдне”,

казват част от наблюдателите. Подобно съждение изказа пред БНТ и Арман Бабикян от „Изправи се.БГ! Ние идваме!“.

„Ако не направят тази крачка, означава, че не политическото малоумие ги е тласнало в тази посока, а други мотиви. И тук вече става дума за нещо много сериозно – заяви депутатът от групата на Мая Манолова. – Това означава, че така нареченото задкулисие, за което говорим от много месеци насам, има сметка да няма парламент в България и старт-стоп системата на парламента да бъде натискана през 10 дена, през 20 дена, през 30 дена, защото единственият, единственият държавен орган, който провежда реформи, е Народното събрание. (…)

И когато непрекъснато го спираш с всякакви малоумни или рационални аргументи, значи статуквото запазва своите позиции. То остава недокоснато. Никой нищо не може да му направи. Говоря ви за хората, които довчера ограбваха държавата и създаваха огромни олигархични, мощни, концентрирани точки за влияние. Тези хора управляваха довчера. И тези хора нямат никакъв интерес да се променят правилата в България, никакъв!“

Според него е ясно, че някой непрекъснато блокира Народното събрание.

Синът на бившия комунистически функционер Станко Тодоров също се изказа в този стил. Пред БНР Калин Тодоров заяви, че именно задкулисието не е позволило на Слави Трифонов да състави кабинет.

Но възниква въпросът, ако наистина има замисъл за политическа и конституционна криза, то

- Advertisement -

каква е

крайната цел?

Една от възможните е да се компрометират новите партии и да се върне доверието към старите.

Неслучайно някои социолози твърдят, че има леко покачване на привържениците на класическите формации, макар преди септември да не може да бъде потвърдено със сигурност. Изключение прави „Демократична България”, която трайно трупа подкрепа и която фактически е традиционната десница. В този смисъл не е родена от протеста, а само възобновена.

Друго обяснение за кризата, ако е предварителен план, е Народното събрание да не може да насрочи президентски избори. Двете институции – парламент и държавен глава, са обвързани взаимно със срокове. Вотът за първия пост трябва да стане ясен най-късно до 22 октомври, защото след тази дата Румен Радев няма право да разпуска депутатите по конституция. Но всъщност е много по-кратък.

И това е предизвикано от вероятността

третият мандат в 46-ото народно събрание да не бъде реализиран.

Тогава може да се случат избори две в едно и няма да има кой да насрочи вота за президент, тъй като няма да има действащ парламент. А няма как и да се свикат новоизбраните депутати в първия месец, защото генералът ще е в края на мандата си.

След това една пета от народните представители могат да насрочат първото си заседание и да определят дата за президентските избори. Така ще се стигне ли до удължаване на мандата на Радев?

Този казус с възможностите и невъзможностите за действия на отделните институции може да се реши единствено от Конституционния съд, защото досега не е имало подобна ситуация.

Автор: Сима Владимирова

Източник: в. „168 часа“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече