100-те дни на Кирил Петков: Лавина от противоконституционни и незаконни действия

0

- Advertisement -

Какво свърши служебният министър Кирил Петков за три месеца, откакто е служебен министър? Опит да погледнем отвъд медийния образ на новата звезда в българската политика, чийто телевизионни интервюта и пиар изяви се превърнаха в димна завеса за истинските му действия като министър на икономиката. Информацията в този текст е събрана от публични източници: нормативна база, публикации в медиите, Търговски регистър, правна информационна система на Министерския съвет, интернет страница на Министерството на икономиката, актуални въпроси на народни представители и техните отговори и други.

От публикувана официална информация в официален сайт на Канада става ясно, че молбата на Кирил Петков за отказ от канадско гражданство, е постъпила за разглеждане на 19 август 2021 г. Това означава, че в момента на встъпването си в длъжност през май като служебен министър на икономиката, Петков е бил с двойно гражданство, което изрично противоречи на Конституцията на Република България. По този въпрос не може да има две мнения и тълкувания, каквито се опитва да прави самият Петков, представяйки намерението си за отказ от гражданство като действително такова.

С Указ №129 от 12 май 2021 г. президентът на Република България назначава Кирил Петков за служебен министър на икономиката. Съгласно чл. 110 във връзка с чл. 65 от Конституцията за министър може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство. Въпреки това Кирил Петков е назначен от президента, като би следвало да подпише декларация за липса на несъвместимост. Такава декларация се изисква, както по линия на Конституцията, така и на база на разпоредбите на Закона за противодействие на корупцията и незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ).

В параграф 1 от допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ е посочено, че „несъвместимост“ е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето, което заема висша публична длъжност. Съгласно 35, ал.2 от ЗПКОНПИ декларациите за несъвместимост се подават пред органа по избора или назначаването, т.е. в случая пред президента. Органът по назначаването има законово задължение да публикува декларациите в публичен регистър.

И до момента декларациите на служебните министри не са публикувани от президентството, независимо от изискването на закона и заявките за публичност и прозрачност. Кирил Петков е подписал такава декларация. В същото време съгласно чл. 313 от Наказателния кодекс, който потвърди неистина или затаи истина в писмена декларация, носи наказателна отговорност.

На 11 май 2021 г., ден преди влизането в сила на указа на президента, без да има това законово право, Кирил Петков се представя за министър на икономиката и депозира документи в БНБ, с които иска одобрение на нови членове на Надзорния съвет на ББР. В нарушение на нормите таксата на БНБ е платена от личната му сметка. С подадените документи Кирил Петков отново декларира неистини и лъжи, като за това отново носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК. На първо място, той декларира, че е министър и подписва документите като такъв, както и че упражнява правата върху акциите на банката, което към момента не е така.

На второ място, той декларира съществуването на невзети решения от действащия към този момент надзорен съвет, а именно, че същият съвет, като комитет по подбора, е одобрил депозираните в БНБ номинации. Такова разглеждане и такова одобрение не е направено от действащия надзорен съвет.

Неистини са декларирани и от Стамен Янев, който също подава документи в БНБ и лъже за съществуването на взети решения от надзорния съвет, въпреки че към момента той е председател на същия съвет. Така се оказва, че и за двамата са налице и предположения за извършени документни престъпления по чл. 308 от НК.

По неофициална информация се твърди, че от БНБ съветват устно Кирил Петков и Стамен Янев да изтеглят документите, за да бъде затворена преписката, защото в противен случай документното престъпление трябва да бъде предадено на прокуратурата. БНБ подробно е описала случая в свое прессъобщение от 27 май 2021 г., публикувано на интернет страницата на централната банка.

На 14 май Кирил Петков освобождава Десислава Трифонова и назначава Стамен Янев за изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. На базата на този акт се оказва впоследствие, че са извършени закононарушения, както от Кирил Петков, така и от Стамен Янев. Съгласно чл. 139в от Закона за водите, председател на Държавно предприятие и управление и стопанисване на язовири е министърът на икономиката или определен от него заместник-министър.

Въпреки разпоредбата на закона и до момента Стамен Янев продължава да бъде председател на предприятието, а Кирил Петков не поема функциите, възложени му със закон и проявява безстопанственост и небрежност към управлението на предприятието, по чието нареждане се източват язовирите. Стамен Янев, от своя страна, като изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции и председател на управителния съвет на предприятието, по подобие на началника си, не декларира несъвместимостта и продължава да осъществява функции и на двете места в нарушение на нормите на закона.

Това става и в противоречие с чл. 20, ал. 1 т. 9 от Закона за публичните предприятия, където се казва че не може да се заема пост в орган на управление на публично предприятие от лице, заемащо висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 38 и 41 – 45 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, какъвто е поста на изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. В този смисъл освен отговорността на Кирил Петков за безстопанственост и неизпълнение на разпоредбите на Закона за водите, следва да бъде потърсена отговорност и от Стамен Янев от страна на КПКОНПИ за неотстранена и недекларирана несъвместимост.

Нещо повече, Стамен Янев е в явен конфликт на интереси, защото по закона една година след освобождаването на поста заместник-министър няма право да упражнява дейност, която пряко е зависела от него. Той все още е председател на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, а понастоящем изпълнява европейски проект като изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, като прави разплащания по него, а проектът е финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, която той е наблюдавал като заместник-министър.

Интересни са и назначенията на Кирил Петков в Министерството на икономиката:

– Даниел Лорер е назначен като консултант на министър Петков, а в същото време е и лектор във Фондацията на Кирил Петков – „Център за приложни изследвания и иновации“.

Той е и член на консултативния съвет на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране, която ще влезе като член в органите на Фонда на фондовете. Същевременно той е партньор в „БрайтКап венчърс“, което управлява 39,1 млн. лв. рециклиран ресурс от програмата JEREMIE, разработена през 2013 г. от Асен Василев, като министър на икономиката.

Даниел Лорер е съпруг на Виолета Лорер, настоящ заместник-министър на финансите, отговаряща за Фонда на Фондовете и бивш заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма в кабинета на Асен Василев, който беше служебен министър и в правителството на Марин Райков, назначено от президента Росен Плевнелиев през 2013 г. Тогава Виолета Лорер като член на съвета на директорите на Национална компания индустриални зони одобрява конкурсната процедура за сделката за терена в Божурище, чийто купувач е фирмата на Кирил Петков – „Волаком“. Тогава „Волаком“ получава права върху терен чрез право на строеж при цена от 3.5 евро на ангажираната земя, при условие, че в същия период на германски инвеститор е продадена земя в зоната в Божурище на стойност от 15 евро на кв. м.

Валери Андреев е назначен за консултант на Кирил Петков. Той е бил изпълнителен директор на „Националната компания индустриални зони“, когато е подготвен формално проведения търг за продажба на правото на строеж на фирмата на Кирил Петков – „Волаком“ през 2013 г.

Решението за одобряване на търга е одобрено и подписано от съвета на директорите на НКИЗ ЕАД, в който тогава участват Валери Андреев и Виолета Лорер. В „Национална компания индустриални зони“ се съхранява одитен доклад, направен по-късно от одитори на Министерство на икономиката, в който се казва, че търгът е бил формален. В търга „Волаком“ участва на база сертификат, който е издаден от Асен Василев тогава и подготвен от Борислав Стефанов, на когото Кирил Петков е кръстник. По това време съпругата на Кирил Петков, която има подписан договор за консултант в министерството от Асен Василев тогава, прави редица срещи в НКИЗ ЕАД.   Към момента Валери Андреев като съветник отговаря и за Национална компания индустриални зони.

В определени етапи назначените от Кирил Петков съветници и консултанти достигат 10 души, всички от които имат конкретни бизнес и лобистки задачи.  

Първите и основни стъпки от пиар кампанията на Кирил Петков като служебен министър се базират на лъжи и полуистини, касаещи ББР и ремонта на язовирите.

Лъжата започва през месец май с това, че 1,4 млрд. лв. капитал на данъкоплатците са „дадени“, от които 900 млн. лв. на осем фирми. Оказва се, че активите на банката са почти 4 млрд. лв., а около 1.4 млрд. лв. са налични в ББР под формата на ликвиден ресурс (пари в банки и държавни ценни книжа).

Това означава, че средствата на данъкоплатците от 1.4 млрд. лв. са в банката, а дейността е развивана с привлечени средства от международни финансови институции. Средствата на фирмите, които Петков визира, са отпуснати като кредити срещу солидни обезпечения и всички се обслужват.

Лъжа е и, че банката не е обслужвала малки и средни фирми, каквато цел е записана в закона.

Оказва се, че банката е имала 18 500 клиента (видно от интернет страницата на ББР) – основано малки и средни предприятия, в която бройка не се включват подкрепените фирми по гаранционната антикризисна програма (над 2000). Към датата на встъпване в длъжност на Кирил Петков, клиентите на банката като брой са 99% малки и средни предприятия. Финансовият портфейл от големи компании кредитополучатели е само 23%.

След опити за комедийни видео скечове и изслушвания на компаниите кредитополучатели се оказва, че това са компании износители или имат огромен брой персонал. От изказванията на Петков се нанасят репутационни щети на кредитополучателите и на банката. В крайна сметка се оказва, че кредитите се обслужват и са обезпечени, а банката е стабилна и много ликвидна, което впоследствие многократно Кирил Петков потвърждава пред медиите.

В първата половина на юни Кирил Петков се захваща с язовирите, вече установил, че ББР е стабилна, ликвидна и има едни от най-добрите показатели за капиталова адекватност. Той посещава язовир „Пазар дере“ и казва, че държавата е ремонтирала чрез ДКК празни язовири, които не са опасни. Лъжата веднага е доказана с извадки от монтираната електронна контролно измервателна система, която следи нивото и прави снимки на нивото през няколко часа.

От графиките и от снимките от контролно-измервателната система, става ясно, че язовир „Пазар дере“ на 31 май е бил пълен, след което започва спад на нивото и на 3 юни вече е изпуснат напълно. Това се доказва и от сателитни снимки, публикувани по-късно в мрежите. Язовирът е изпуснат от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, чийто председател и в момента е Стамен Янев. Следва нова серия от представяне на снимков материал от язовири и изричане на поредица лъжи.

Пред медиите и пред обществото се твърди, че използваният бетон е два пъти по-скъп от пазарните цени, като цените са 214 и 219 лв. за куб. м. Цените на транспорта били пет пъти по-скъпи от пазарните. Твърденията се оказват плитко скалъпени лъжи, защото се използват данните от обобщен анализ за дейностите. От интернет страницата на „Монтажи“ ЕАД (https://www.montagi.com/deynosti-i-uslugi/remontno-vyzstanovitelni-raboti-po-yazovirnite-steni-i-syoryzheniyata-kym-tyah/information), където са публикувани всички фактури за бетон, се вижда, че най-високите платени цени са около 95 лв., а цитираните цени за транспорт включват в себе си и закупения и превозен материал от камионите.

Лъжите не спират дотук, като се твърди, че за ремонт на язовири са използвани около 640 млн. лв., което не е вярно. Общият разходван ресурс е 500 млн. лв., които не са субсидия, а срещу тях държавата е придобила акции от ДКК. ДКК никога не е вземала кредити за ремонт на язовири, както се твърди. Неверни са изнесените данни за ремонтирани само десет язовира. Коректната информация е публикувана на интернет страницата на ДКК в изрични позиции (https://stateconsolidationcompany.bg/news/).

През целия месец юни Кирил Петков прави опити да смени ръководството на ББР. Той се произнася в качеството на собственик на акциите на банката, като безскрупулно нарушава законодателството. Съгласно нормативната уредба протоколите, с които се произнася, са официални документи на Министерството на икономиката, но нито един от протоколите няма официални реквизити.

Документите не са на бланка на Министерството на икономиката, нямат номер от деловодната система, нямат номер от регистър, каквото е изискването на Търговския закон, нямат печат и не са отразени и сканирани в деловодната система на ведомството, което е видно от Търговския регистър, защото информацията е публична. Нарушени са всички правила за администрацията, както и правилника за документооборота на ведомството.

След спирането на регистърните производства от съда по промяна на състава на органите на управление и контрол, следват нови заявления с документи, подписани от Кирил Петков, със същото съдържание на предходните, но с дати, предхождащи решенията на съда за спиране на производството.

Така например след няколко решения на съда със заявление № 20210628030255 пред Търговския регистър от 28 юни отново е депозирано заявление за назначаване на нов състав на управителния и надзорния съвет. Тук следва да се отбележи, че актовете на съда за спиране на предходните вписвания в Търговския регистър са обявени на 25 юни.

Впечатляващото е, че протоколът, с който се е произнесъл Кирил Петков е от 23 юни, което води до предположения, че документът е антидатиран.

Следва нов акт на съда за спиране на регистърното производство, който е обявен в търговския регистър на 30 юни 2021 г. С входящ номер А №20210701003008 е депозирано ново искане за вписване от 1 юли. Към заявлението е приложен Протокол, подписан от Кирил Петков. Протоколът е с дата 25 юни 2021 г., което отново е преди произнасянето на съда и води до предположението, че Кирил Петков е антидатирал официални документи на държавата. В случая отново е налице предположението за документно престъпление по чл. 308 от НК.

В същия период на депозиране на поредица от искания в Търговския регистър, касаещи ББР, Кирил Петков атакува публично независимия български съд и неговите решения. Той заявява, че ще депозира искания, докато не се намери съдия, който да му удовлетвори исканията. Според конституционалисти това показва пълно пренебрежение към независимостта на съда и устоите на демокрацията за разделението на властите. Отново е пренебрегната Конституцията на Република България.

След поредица от закононарушения и и съмнения за документни престъпления по чл. 308 от НК през месец юли Кирил Петков назначава ново ръководство на ББР. Така надзорния съвет е увеличен с двама души, а управителния съвет с един човек, предвид освобождаването на двама бивши изпълнителни директори. На 07.07.2021 г. са вписани двамата нови членове на надзорния съвет – Васил Щонов и Валентин Михов и двама нови изпълнителни директори – Цанко Арабаджиев и Владимир Георгиев, както и нов председател на Управителния съвет – Крум Георгиев.

Според информация в медиите Цанко Арабаджиев е член на „Зелено движение“ и на изборите на 4 април е кандидат-депутат от „Демократична България“. Същият е уволнен от Обединена българска банка (ОББ) заради „липса на умения да планира и организира работата си, както и да управлява и разрешава възникващи проблеми“, което е видно от решение № 102/31 март 2015 г. на Върховния касационен съд /ВКС/, с което актът на финансовата институция е потвърден.

Така стратегията за развитие на държавната банка е поверена на лице, уволнено от частна банка и видно от текстовете на решението на съда, това е станало с  мотивите за „липса на мотивация и инициатива за подобряване на работата, в резултат на което изпълнението на поставените индивидуални цели за периода 01.01.2012 – 31.12.2012 е 54%, а оценката за работата му през 2012 и 2013 г. е незадоволителна“.

- Advertisement -

Мотивите са допълнени и с „неумение за работа в колектив, несъпричастност към общите задачи и общият резултат, неумение да взема компетентни и навременни решения, да изразява ясно позиция и да защитава предложенията пред кредитния комитет, неумение да управлява кредитни сделки и да отчита движението им, което води до изкривяване на резултатите и нереална времева линия за отделните сделки“ (информация за Цанко Арабаджиев и Владимир Георгиев: https://www.banker.bg/finansov-dnevnik/read/po-dvama-na-stol-v-nadzora-na-bbr).

Въпреки че изпълнителните директори са вписани в Търговския регистър на 07.07.2021 г. и това е датата, от която те могат да представляват банката пред трети лица, същите са сключили договор за правно обслужване на 01.07.2021 г., което е нарушение на Закона за търговския регистър и същия договор вероятно е нищожен.

Договорът е с адвокатската кантора, но е с точно посочване на Лена Бориславова, при месечно възнаграждение 13 690 лв. или 164 289 лв. годишно без ДДС, без разноски и без допълнително уговорените допълнителни 274 лв. час. При необходимост от допълнителна работа на други експерти. Лена Бориславова, видно от търговския регистър е обслужвала фондацията на Кирил Петков „Център за приложни изследвания и иновации“ и е лектор е там. Съучредител е на „Да, България“ заедно с Кирил Петков. Петков предоставя на същата и кабинет за ползване в сградата на министерството, на същия етаж, на който работи и той.

По предложение на Кирил Петков Министерският съвет с решение № 500 от 12 юли 2021 г. намалява ресурса за предоставяне на безвъзмездни средства към пострадалите от кризата бизнеси със 100 млн. лв. и пренасочва средствата към необезпечените кредити чрез Фонда на фондовете. Тези средства е следвало да се използват като подкрепа за бизнеса в настоящата вълна на ковид-пандемия. В същия ден по негово предложение с решение на МС №501 се изменя и Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, като безвъзмездните средства се заменят с кредити. Действията на Петков са в разрез с:

– Становището на президента, изразено от периода на кризата, че средствата трябва да стигат бързо, целенасочено до бизнеса и същите трябва да бъдат безвъзмездни.

– Становищата на работодателските и синдикални организации, изразени по време на заседанието на комитета за наблюдение на оперативната програма.

– Публично изразеното становище на БСК от 04.07.2021 г., в което се казва, че камарата е „категорично против решението на правителството да прехвърли 100 млн. лв. безвъзмездна помощ за българската икономика… към Фонда на фондовете. В становището е посочено, че във Фонда на фондовете съществува достатъчно неусвоен ресурс. В допълнение на това, анкета сред членовете на организацията сочи, че половината от компаниите не биха се възползвали от кредити.

– Очакванията на бизнеса да бъде стартирана процедура за предоставяне на безвъзмездни средства за технологична модернизация.

– Фактите, че средствата, които могат да достигнат до бизнеса под формата на гарантирани кредити от ББР и Фонда на фондовете, по направеният редизайн на процедурата, е над 1 млрд. лв.

– Фактът, че правителството на ГЕРБ е стартирало през ББР процедура по инициативата INVEST ЕU, по която до бизнеса могат да стигнат гарантирани кредити в размер на около 1.7 млрд. лв.

– Становищата на повечето парламентарно представени партии, изразени публично, че договорените безвъзмездни средства за бизнеса не следва да се пренасочват към финансови инструменти и кредити.

Пренасочените 100 млн. лв. отиват във Фонда на фондовете, на който по предложение на Виолета Лорер и Асен Василев с Разпореждане на Министерски съвет №2 от 15 юли е променена структурата на управление. Премахнат е надзорния съвет, който е заменен с консултативен съвет и то с чисто надзорни и управленски функции, въпреки че такава структура не съществува по Търговския закон.

Във въпросния съвет ще участват представители на съсловни организации, а именно Българската асоциация на банките в България и Българската асоциация за дялово рисково финансиране.

Конфликтът на интереси е виден, защото и двете асоциации са ползватели на европейските средства от Фонда на фондовете, а в същото време чрез консултативния съвет ще участват във вземането на най-важните решения на фонда. Нещо повече, Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране се ръководи от Евгени Ангелов. Той е лектор във фондацията на Кирил Петков – „Център за приложни изследвания и иновации“. Освен това чрез „Силвърлайн Партнърс ООД“ управлява 75,3 млн. лв. публичен ресурс, предоставен му от Фонда на фондовете и с източник Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. Евгени Ангелов е завършил Харвардското бизнес училище, а като съветник в президенството е лобирал за назначаването на Асен Василев за служебен министър на икономиката през 2013 г.

Политиката за пренасочване на безвъзмездни средства, предвидени за бизнеса към кредити и финансови инструменти, провеждана от Кирил Петков, се разширява значително и в проекта на Плана за възстановяване и устойчивост в частта, подготвена от него.

По-конкретно, според предложенията основна част от средствата за икономическа трансформация (около 60%) няма да бъдат безвъзмездни, а се предвижда да бъдат финансови инструменти (капиталови и дългови). Това отново означава, че тези средства ще се управляват от членовете на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране и на Българската асоциация на банките, където Петков вече има изградени контакти.

Това е предложено отново в разрез със становищата на парламентарно представените партии и на голяма част от национално представените работодателски организации.

Средствата за енергийна ефективност в предприятията отново ще се финансират, не както беше предвидено с безвъзмездни средства, а с гаранционен инструмент за отпускане на кредити. Приоритетът за постигане на климатична неутралност и ускоряване на дигиталния и зелен преход отново е предвидено да се реализира и чрез финансови инструменти, а не само безвъзмездни средства.

Финансови инструменти и кредити, както и финансови посредници се предвиждат и в проекта за изграждане на индустриални зони и насърчаване на инвестициите, като част от европейските над 400 млн. лв.  ще бъдат насочени отново към финансовия сектор. Всичко това се случва независимо от вече наличния финансов ресурс на пазара от над 6 млрд. лв. чрез финансови инструменти през фонда на фондовете и ББР.

Заобикалянето на закона от Кирил Петков продължава и през месец юли. На 10-ти той подписва Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и „Некст.е.ГО България“ АД за изпълнение на Приоритетния инвестиционен проект „Изграждане и управление на иновативен завод за производство на електрически автомобили e.GO в гр. Ловеч“.

Меморандумът поражда финансов ангажимент за държавата в размер на 34 млн. евро, като средствата не са планирани в бюджета и в тригодишната бюджетна прогноза, каквито изисквания сега има служебният министър Комитова към съществуващите договори за строеж и ремонт на пътища.

Меморандумът е подписан на основание чл. 10, ал. 2, т. 8, чл. 22е, ал. 3 и чл. 29, т. 1 от Закона за насърчаване на инвестициите и чл. 66, ал. 3 и чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите.

Процедурата изисква преди подписването на документа да има одобрен проект на меморандум от страна на Министерския съвет и да бъде връчен сертификат на инвеститора за изпълнение на приоритетен инвестиционен проект. Към датата на подписването тези условия не са изпълнени. Решението на Министерския съвет е прието пет дни по-късно и е от 15 юли 2021 г. с №519. Сертификатът за приоритетен инвестиционен проект е връчен от Кирил Петков на 5 август 2021 г. Така се оказва, че меморандумът с албанските инвеститори, за които има съмнения, че не са се издължили по отношение на фалиралата немска фирма e.GO, е сключен в нарушение на закона.

Дори да допуснем, че меморандумът е сключен под условие, че ще бъде приет по-късно от Министерския съвет, това означава, че Кирил Петков е поставил пред свършен факт останалите министри и те без да имат информация е следвало да приемат разхода от 34 млн. евро. Нещо повече, Министерският съвет с решение №519 от 15 юли 2021 г. одобрява проект на меморандум и упълномощава министъра на икономиката да подпише проекта от името на правителството на Република България. Дебати по повод бъдещия меморандум съществуват и това е видно от публикуваната от МС стенограма от заседанието. Това означава, че меморандумът е следвало да се подпише след 15 юли, а не както е осъществено, в разрез с разпоредбите на закона и решението на Министерския съвет, от Кирил Петков на 10 юли 2021 г.

През август Кирил Петков и Асен Василев подвеждат премиера Стефан Янев, като заявяват, че чрез шумно прокламираната от тях схема за предоставяне на необезпечени кредити до бизнеса са достигнали над 200 млн. лв. свеж ресурс.

Лъжата лъсва, след като на 13 август 2021 г.. Кирил Петков сам публикува на интернет страницата отчет за напредъка по антикризисните мерки, като по същата схема за кредити през Фонда на фондовете е записано:

„Към 12.08.2021 г. са договорени 122 кредита на обща стойност от приблизително 61 млн. лв. В периода между 27.07-12.08. портфейлът е нараснал с 40.2 млн. лв. в 70 кредита.“

Изнасят се и лъжи за броя на ремонтирани язовири и за използвания ресурс (описано по-горе), които са опровергани с позиция на ДКК ЕАД, публикувана на интернет страницата ѝ. В допълнение на това се оказва, че изискванията по програмата за обезпечения чрез поръчителство и гаранции от собствениците е направена така, че не се възползват нови кредитоискатели, а само съществуващи клиенти на търговските банки. В крайна сметка с държавната гаранция се подпомагат банките, които подобряват качеството на портфейла си, а не нови кредитоискатели.

През месец август продължава и започналата политика за разширяване на съставите на съветите на директорите в дружествата от системата на Министерството на икономиката. Както вече е увеличен броят на членовете на съветите на ББР, същото се случва в НКИЗ ЕАД и ДКК ЕАД. Съветът на директорите на НКИЗ ЕАД е увеличен от с двама души от 5 на 7. Съветът на директорите на ДКК ЕАД е увеличен с един човек от 5 на 6 души. Новоназначеният директор в ДКК е Атанас Гогов, който е един от организаторите на протестите и на митинг концертите от лятото и есента на 2020 г.

По предложение на Кирил Петков и Асен Василев се приема Разпореждане №3 на Министерски съвет. С разпореждането се отменя освобождаването на ДКК от изплащането на дивидент.

Това означава, че въпреки направените разчети и бизнес план, ДКК ще трябва да изплати дивидент в размер на около 10 млн. лв. За да бъде реализирано това, компанията ще трябва да събере вземанията и дивидентите от дъщерните си дружества, включително от ВМЗ и „Авионамс“, които са от значение за националната сигурност. ВМЗ в момента изпитва затруднения от гледна точка на поръчки.

Кирил Петков е бездействал през последните месеци по темата, а с разпореждането поставя пред нови трудности дружествата от военнопромишления комплекс. Пропуска и фактите, че ВМЗ през последните години не е изплащало дивидента си към ДКК в размер на 80 млн. лв., средства, които са били за инвестиции и за поддържане на персонала. „Авионамс“ пък има кредити към ДКК, изпълнява поръчки на НАТО и има отговорности към инвестиции, свързани с изпълнението на проекта за придобиване на изтребители. За да потуши напрежението във ВМЗ и да прикрие бездействието си, Кирил Петков иска оставката на съвета на директорите на ВМЗ.

През месец август Кирил Петков обявява намеренията си за закриване на Държавната петролна компания. Държавното предприятие е създадено точно преди встъпването му в длъжност. Аргументите на предишните управляващи от ГЕРБ за създаването му са следните: чрез управлението на петролните бази на държавния резерв да се подобри конкуренцията на пазара на горива в страната, което да бъде в полза и на крайните потребители по отношение на цената, като горивата се обновяват непрекъснато и всички на пазара имат достъп  до тези горива. От друга страна, резервът на държавата е трябвало да остане в държавни ръце. Според ГЕРБ законът за създаването на предприятието е и мярка за увеличаване на броя на данъчните складове в сектора на горивата, което е в съответствие с препоръките на Комисията за защита на конкуренцията видно от многото извършени секторни анализи за развитието на конкурентната среда на пазарите за горива.

Комисията за защита на конкуренцията също е констатирала, че данъчните складове са една от най-големите бариери за навлизане на други играчи на пазара. Кирил Петков не изпълнява закона, проявявайки безстопанственост, но и не мисли за цената на горивата и за потребителите. Тъй като той няма време, за да извърви процедурите за обществено обсъждане и приемане от Министерския съвет, се включва народният представител Ивайло Мирчев.

На 19.08.2021 г. той внася законопроект за закриване на петролната компания. В предложената редакция на чл. 22 на Закона за държавните резерви и военновременните запаси, Мирчев предвижда съхранението и опазването на военновременните запаси да се възлагат на търговци и организации, които на база на акт на Министерския съвет имат военновременни задачи или на търговци и организации, определени на конкурсен принцип. Така идеята за конкуренция на пазара се счупва и отново се дава монополна сила на петролните олигарси. Това е така, защото едни от тях имат военновременни задачи, а останалите разполагат с петролни бази и само те ще могат да оперират резерва и само те ще могат да участват в наредените конкурси. Мисията ще бъде изпълнена и няма да има конкуренция на пазара, резервът ще бъде в частни, а не държавни ръце, а бензинът ще поскъпне драстично.

По предложение на Кирил Петков на 5 август 2021 г. Министерският съвет приема решение №578. С него се поставя началото на предоставянето на необезпечени кредити от ББР, а според експерти това би довело до нейното източване.

В програмата към решението на МС е предвидена потенциална загуба от 400 млн. лв. Програмата не е стартирала поради липсващо все още одобрение от Европейската комисия, а новото ръководство на ББР се хвали с резултати по действащата програма от предходното правителство.

Информацията за предстоящата програма от необезпечени кредити е предварително раздадена на търговските банки и те предварително са запълнили лимитите си с кредитоискатели, без новата процедура да е обявена.

Стефан Джендов

www.glasove.com

Източник: „Труд“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече