След парламентарните безумия: Какъв ще бъде политическият климат през есента

0

- Advertisement -

Да се предвидят с точност резултати от избори, които ще се правят след три месеца, е по-трудно, отколкото да се предвиди пътят на ураган, който още не се е формирал. Много неща могат да се случат за три месеца – природни или социални катаклизми, неочаквани обрати в следствие на човешки грешки и импулсивни решения. Нито избирателите, нито политиците действат напълно рационално и предвидимо. Затова най-добрите политици са тези, които освен постоянство и целенасоченост притежават и силна интуиция.

Т. С. Елиът казва, че за да се пише добра поезия, е нужна понякога рационалност, а друг път емоционалност. Но слабите поети изразяват емоции там, където трябва да бъдат рационални и обратното. Същото важи за политиците. Успехът до голяма степен е въпрос на интуиция – да усетиш ситуацията, правилния момент и правилното действие.

Така че всичко може да се случи за три месеца. Но в момента изглежда, че са неизбежни изборите през ноември. И „Демократична България“ може да бъде втората, а дори и първата политическа сила, която ще има шанс да състави правителство. Разбира се „суверенът“ пак няма да ощастливи нито една политическа сила с мнозинство, което й дава възможността да се налага с ултиматуми, без да се съобразява с другите и техните избиратели, без коалиционно споразумение.

Ако изместят ИТН на следващите избори, „Демократична България“ със сигурност ще си изиграят картите по-добре при опит за сставяне на правирелство. Наистина е безумно да не се водят коалиционни разговори, когато нямаш пълно мнозинство. Слави Трифонов заяви, че не обича другите да му поставят ултиматуми, но показа ядно, че иска той да поставя ултиматуми на другите. И то когато съвсем не е в позиция да го прави. Това, както и солидаризирането му с ДПС в постоянните атаки срещу Христо Иванов и Иво Прокопиев, срещу Кирил Петков и Асен Василев, му коства вече разочарованието на много избиратели.

„Демократична България“ след есенните избори трябва едновременно да бъде отворена за диалог и конструктивни коалиции и твърдо да държи на основните си приоритети и принципи. А те са ясно декларирани: съдебна реформа, смяна на Гешев, ограничаване по принцип всевластието на главния прокурор, справяне с корупцията и властта на задкулисието ( което няма как да стане без съдебна реформа). Освен това – твърда евро-атлантичска насока на развите на България, а не угаждане на всички и разкрачена позиция между Русия или Турция и ЕС. Решителни мерки за справяне с ковид кризата, реформа в здравната и образователната система. За електронно правителство се говори вече от много години без особени резултати. Но електронното управление ще ред в държавната бюрокрация и, освен че ще улесни всеки гражданин, е много важно за борбата с корупцията.

Възниква обаче следният въпрос: Aко целта на проекта ИТН е да няма правителство на партиите на протеста, ако Слави Трифонов не желае да им бъде партньор, с кого ще се коалират те? Новите лица на политическата сцена, служебните министри Кирил Петков и Асен Василев, станаха още по-популярни след ударите срешу тях от страна на ИТН, ДПС и ГЕРБ. Те са успешни министри, професионалисти, но и представители на младите българи, които протестираха в България миналото лято. Много от тях учат в Западна Европа или Северна Америка, но искат не да напускат завинаги страната, а да я направят по-добра за живот.

Василев и Петков вероятно ще се включат трайно в политиката. Ако създадат нова партия обаче, има риск това да фрагментира още повече политическото пространство. Може би би било по-добре, ако те бъдат привлечени като нови лица на „Демократична България“.

Но има и друг голям проблем, който неминуемо ще възникне отново на изборите. Дори ако подкрепата за ИТН се стопи и отмине като летен ураган, партии като ИТН или „Атака“, антисистемни популиски партии, имат своите избиратели и те никак не са малко. Не само у нас. Популистки партии, най-често с националистичен уклон, но и с тенденция да подкопават устоите не само на статуквото в момента, а изобщо на либералната демокрация, или нови популиски авторитарни лидери, като Тръмп или Орбан, се издигат на политическата сцена навсякъде в демократичния свят. Тези избиратели у нас няма да изчезнат – дори да изчезне преднината на ИТН. Възможно е да се появи нов играч в популиското пространство – като проруското и антиевропейска партия „Възраждане“ например. С тях ще бъде не по-трудно, а напълно невъзможно, за партиите на протеста да правят коалиция.

- Advertisement -

Все пак, фактът че „Демократична България“ в момента е втора политическа сила, както и много високия рейтинг на Кирил Петков и Асен Василев, дават надежда страната да излезе от политическата криза и то не като се върнат на власт старите системни партии, виновни за безаконието и ползвани от задкулисието, а като се постигне стабилна коалиция против тях.

Дълги политически кризи може да не са голям проблем в една страна, където има стабилна демокрация, т.е. власт на закона и икономическа свобода с установени норми. У нас обаче една дълга политическа криза дава свобода за безметежно съществуване на задкулисието, което би предпочело „избори до дупка“ пред коалиционно управление, включващо партиите на протеста.

Обсъжда се възможност президентските и парламентарните избори да се проведат заедно. Това създава още по-голяма трудност да се предвиди политическият климат в края на тази година.

Президентът Радев в момента има доста висок рейтинг, до голяма степен заради високия рейтинг на ключови министри в неговото служебно правителство. В тази ситуация би било рисковано за „Демократична България“ да предлага свой кандидат, ако този кандидат не е наистина разпознаваема личност, която се ползва с голямо обществено доверие.

Победата на Радев преди 4 години се дължеше първо на много слабата кандидатура на ГЕРБ. И второ на това, че самият генералски пагон, както и спокойното говорене, внушават доверие сред избирателите. ГЕРБ вероятно този път ще се постараят да представят силна кандидатура за президент. Това ще направи задачата на евентуален кандидат на „Демократична България“ още по-трудна. Добра кандидатура би помогнала и за успех на парламентарните избори, но недобра кандидатура може и да попречи.

За разлика от парламентарните избори, президентските наистина са и трябва да бъдат мажоритарни – гласува се за една личност. При парламентарните избори мажоритарната система лишава от представителство избирателите на по-малките партии, които също са част от суверена. За щастие, България е парламентарна република. Това прави невъзможна президентска диктатура. Но е нужно парламентарно мнозинство и коалиция от партии с ясна програма, които подкрепят съдебната реформа и борбата със задкулисието.

Автор:

Източник: „Дневник“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече