Изборни хроники: Най-много сме гласували при сблъсъка Желев – Вълканов, най-малко – при Първанов – Сидеров

0

- Advertisement -

– За парламент вотът е по-висок, отколкото за държавен глава

– Гласовете за втория тур за Желев – 2,7 млн., почти колкото

всички пуснали бюлетини на последните избори за НС

Парламентът вече определи дата за първи тур на президентските избори – 14 ноември. Президентът Радев още не е посочил кога ще разпусне 46-ото НС, а от това зависи кога ще са предсрочните парламентарни избори и дали ще съвпаднат с президентските. Радев подчерта, че ще търси рационално решение за датите на изборите.

Според някои анализатори вариант 2 в 1 ще спести пари на държавата, но може да усложни логистиката за машинното гласуване. Прогнозират по-висока избирателната активност. От друга страна, ясно е, че двете изборни кампании ще се смесят. Политолозите още нямат сигурни прогнози кой ще спечели и кой ще загуби от това.

Проверихме какви са тенденциите при активността на 6-те президентски избора досега след 1989 г. и на 9 парламентарни, които са се провели преди и след тях (виж графиката). Последните два парламентарни вота – от тази година, са добавени, защото са показателни за намаляването на активността. Вижда се например, че гласувалите на втори тур за кандидат-президента Желю Желев през 1992 г. са почти колкото всички, които отидоха до урните на вота за парламент на 11 юли 2021 г.

Сравнение на активността на 6 президентски избора

1. Винаги на парламентарни избори гласуват повече хора, отколкото на предшестващите ги – или проведени скоро след тях президентски избори.

Единственото

изключение

- Advertisement -

е президенският вот през 2016 г., когато и на първия тур, и на балотажа гласуват повече избиратели, отколкото на последвалите 4 месеца по-късно избори за НС през март 2017 г.

2. Активността

за втория тур

на президентските избори в повечето случаи спада след първия. Това може да се обясни с факта, че до втория тур не стигат част от избирателите на отпадналите кандидати.

Има две изключения. На президентския вот през 1992 г., на който Желю Желев победи Велко Вълканов, между първия тур и балотажа избирателите се увеличават с малко над 40 хиляди. А в надпреварата между Георги Първанов и Петър Стоянов през 2001 г. между двата тура избирателите се увеличават с над 900 000. Загубата на Петър Стоянов идва и след завършен 4-годишен “син” мандат на ОДС начело с Иван Костов, последван от внушителна победа на НДСВ на парламентарния вот няколко месеца пореди президентските избори.

Един-единствен път – през 1992 г., и двамата кандидати на балотажа получават толкова впечатляваща подкрепа – всеки с над два милиона гласоподаватели.

Двама президенти се кандидатират за втори мандат – Петър Стоянов (през 2001 г.) и Георги Първанов (през 2006 г.). Първанов успява да си вдигне общия брой гласове – при първия тур през 2006 г. получава с над 700 000 повече, отколкото на същия при предишния президентски вот. Същата е ситуацията при балотажа, макар и не с толкова голям ръст. Роля изиграва и фактът, че само година по-рано след вот за НС е формирано правителството на тройната коалиция, архитект на която е именно президентът Първанов, както и че той се изправя на балотаж срещу Волен Сидеров, срещу когото се консолидира по-голямата част от гласувалите.

Победата на Росен Плевнелиев на вота през 2011 г. е очаквана предвид факта, че две години по-рано ГЕРБ, която го издига, печели изборите за НС и съставя правителство. Въпреки това той е президентът, избран с най-малко гласове – с близо 1,7 млн. гласа. По време на мандата си Росен Плевнелиев работи с общо 5 правителства – 3 редовни и 2 служебни, назначени от самия него. Което е знак, че неговият мандат е белязан от политическа и най вече парламентарна нестабилност.

Вече през 2016 г., когато ГЕРБ е от години в парламентарния живот, което е свързано с натрупването на негативи от управлението на страната, загубата им на изборите за президент също не е изненадваща. Това е първият вот за държавен глава, при който на първи тур първите двама получават по-малко от 1 милион гласа. На втория тур обаче Румен Радев увеличава подкрепата си до над два милиона гласа на фона на умерения ръст за Цецка Цачева.

Автор: Винсент Тановски

Източник: “24 часа”

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече