Изборите 2 в 1: Кой печели от тази конфигурация – Радев или опонентите му

0

- Advertisement -

Очертаващото се едновременно провеждане на извънредни парламентарни и президентски избори даде повод за множество прогнози, опасения и спекулации за ефектите от това съвпадение. Някои от вероятните проблеми са от финансово и организационно-техническо естество (увеличени разходи, удължаване на времето за гласуване, необходимостта от осигуряване на допълнителен брой машини, преработване на софтуера и т.н.) Те са естествени, подлежат на ясно дефиниране и предполагат прилагане на ефективни (в една или друга степен) мерки за преодоляването им. По-интересна обаче е темата за политическите последици от съчетаването на различни видове избори.

В тази област се очертават две групи въпроси – за отражението върху изборната активност и за евентуалните позитиви и негативи за отделните партии и кандидати. За съжаление, както и в редица други насоки, сериозни, научни изследвания практически липсват. Политолози, социолози, психолози и дори отделни антрополози, “увлечени в темповете и агитките” на партийната пропаганда, отдавна са в дълг към политическия живот на обществото и изучаването на реалните му проблеми. Затова не е учудващо, че вакуумът на знание поражда фрапиращи и дори

чудовищни случаи на заблуди и манипулации.

Но да караме поред.

Много кофи мастило бяха изписани за “умората на избирателите” – на хората им било омръзнало да гласуват и на това се дължал установеният значим спад на участието на изборите през юли; на тази основа се прогнозира още по-ниска активност, ако се наложи да се ходи до урните три пъти в рамките на един месец (а на някои места и повече поради извънреден местен вот). Разбира се, има и чисто битова страна на “електоралния дискомфорт” (мързелът е могъща сила), но е важно да си даваме сметка за базисната причина на отдръпването на гражданите. Тя не е “прекалено честото” гласуване, а липсата на видим резултат от упражняването на това основно политическо право. Повечето от нас отиват до урните не заради сляпа, запалянковска привързаност към един или друг политически субект, а защото очакваме и изискваме тези, които избираме, да си свършат работата както трябва. Другата основна причина за по-ниското гласуване (ограничаването на купения и контролирания вот) по-скоро е положителна и работи в полза на демокрацията.

В някаква степен чисто битовите трудности от това, че през ноември ще трябва да ходим до урните няколко пъти, се дължат именно на

безотговорността, некадърността и егоизма

на политиците. Нищо не пречеше (поне след провала на първия мандат, който в голяма степен предопредели съдбата на този парламент) да бъде определена датата на президентските избори така, че между отделните вотове да има къса, но все пак поносима дистанция. Това не се случи, защото всяка партия си правеше собствени – видимо криви – сметки.

Но опитът от последните години (и най-вече от последната) показва, че разочарованието от представителната демокрация поражда апатия и отвращение до време, а след това води до активизиране. Динамиката на обществено-политическите настроения следва много по-сложна траектория. Поради това няма да е изненадващо – ако не тази есен, то следващия път – кривата на активността да тръгне нагоре, особено ако гражданите не само са ядосани, но и са изправени пред нови възможности за избор.

Накрая, съчетаването на различни избори вероятно предизвиква разнопосочни последици за електоралната активност, свързани с възприемането на участниците в тях.

Наличието на ясно изразен фаворит

- Advertisement -

в лицето на действащия президент, ползващ се с невиждана подкрепа в края на мандата си, вероятно ще тласне нагоре участието, и то на гражданите, които не принадлежат към нечие партийно ядро. Още повече, като се има предвид, че Румен Радев стана изразител на преобладаващата тенденция в обществото – желанието за отстраняване на порочния модел на управление и неговите главни протагонисти. Можем да предположим, че немалка част от избирателите ще гласуват за действащата президентска двойка, но няма да пуснат партийна бюлетина (освен ако не се появи асоциирана с президентската институция нова формация, което е малко вероятно в оставащото кратко време до ноември). 

Така естествено преминаваме към втората, по-интересна група въпроси, свързани с ефекта от съчетаването на изборите – дали то ще работи в полза или във вреда на едни или други участници в състезанието. По принцип това отражение се преекспонира, но все пак трябва да отбележим няколко битуващи версии. Първата от тях, озвучена и от самия президент, гласи, че съвпадението е във вреда на действащата президентска двойка. Аргументът изглежда логичен – повече партии ще издигнат свои кандидати, за да си направят допълнителна политическа реклама. Само че това отражение съвсем не е нито гарантирано, нито еднопосочно. Причините са няколко.

Първо, Радев олицетворява единството на по-голямата част от нацията около споделени демократични принципи и цели, които ясно отричат досегашния модел на управление и неговите главни “герои” – Борисов и ГЕРБ. Оттук “за” Радев означава “против” Борисов, и обратното, а

съотношението на силите е ясно

и почти не подлежи на изменение в резултат на скритите интереси на партийните върхушки. (В този аспект много интересен въпрос е какви ще бъдат активността и начинът на гласуване на избирателите на ДПС, предвид на открития конфликт между ръководството му и президентската институция.) Както личи от поведението на повечето партии и обществено-политически сдружения, присъединяването към лагера на Радев, който символизира желаната промяна, се възприема като предпочитана политическа или поне пиар стратегия. Малцина биха си “купили фабрика на 8-и септември”, особено ако продукцията й е доказано дефектна, а производителят – с особено лоша репутация.

Второ, действащият президент има стабилна подкрепа и се радва на доверие, превъзхождащо значително рейтингите на основните партийни лидери. Засега не се очертава възможност някой от тях да се кандидатира, а нови, силни конкурентни кандидатури не се забелязват и трудно могат да наберат сила в оставащия кратък срок. При положение, че собственият (непартиен) електорален ресурс на Радев ще бъде подкрепен (на първи тур) от три от петте парламентарни и от множество извънпарламентарни партии, които няма да издигнат свой кандидат, издигането на повече партийни кандидатури ще разпилее и демотивира вота “анти-Радев” и ще увеличи вероятността той да спечели още на 14 ноември. При това не е толкова важно кога точно ще се гласува на извънредните парламентарни избори, защото кампаниите практически ще съвпаднат.

Остава открит само въпросът

дали активността на първи тур ще достигне 50 на сто от избирателите.

Разбира се, при толкова сложна и неустойчива вътрешно-политическа, икономическа и международна обстановка, при задълбочаващи се няколко едновременни кризи, рискове и заплахи има дори за изявените фаворити. Но драматично и бързо обръщане на тенденциите е малко вероятно. Истински трудният въпрос не е дали действащата президентска двойка ще спечели, а до какви реални и трайни политически и обществени промени ще доведе тази победа.  

Автор: Александър Маринов

Източник: „Банкеръ“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече