Проф.Росен Стоянов: Последните два парламента показаха липса на възпитание и коалиционна култура (ВИДЕО)

0

- Advertisement -

Несъмнен факт е, че имаме дефицит на обучение, на тренинги, дефицит на конкретно образование и категорично, със съжаление го казвам, на онова възпитание, което трябва да формираме първите седем години, у преобладаващата част от депутатите и лидерите на партии в 45-ото и в 46-ото народни събрания. Това каза в Студио Actualno проф. Росен Стоянов, политолог и преподавател по политически комуникации в НБУ.

Не можем да кажем, че това е съвременната прагматична политическа комуникация. Отново лични нападки, ежби, отново вадене на компромати, всеки се възползва от някаквата възможност, която му изскача, за да уязви другия. Ако някой е решил да продължава своето амплоа от сферата на шоуто в политическата сфера, така че да продължава да бъде на вълната на забавното, за да привлича внимание, дълбоко греши.

Внимание се привлича най-вече в политическа кампания. Да, тези момчета и момичета от „Има такъв народ“ успяха по един или друг начин да счупят сивотата на ежедневието, ако мога така да го обрисувам в кавички, на онова стандартно политическо говорене и поведение, по време на две кампании. Те попаднаха в парламента. Това обаче ги задължава да се съобразяват с един доста по-различен контекст. Най-малкото от уважение към тези институции, които те прокламираха, че са изконно български и държавнически. Те самите във всички свои предавания, водени от техния лидер Станислав Трифонов заявяваха, че българщината е над всичко, че институциите, Народното събрание е над всичко.

Поругаването на тези инситуции, когато ти си вътре в тях и не се съобразяваш, че всеки един твой акт, движение, всяка една твоя дума остава в историята, лично аз не приемам в никакъв случай като меродавно. И още повече като ефективно. Затова смятам, че подобен род действие, дори в някакъв смисъл на думата е препоръчително в кампания в съвременната публичност, но в никакъв случай вече в контекста на сериозността на парламентарното говорене и поведение. Нека само да отбележа един интересен факт. Опитът на някои от новите политически лица да се възползват от социалните мрежи и медии, разбира се в частност и от някои свои телевизионни проекти, така че да придобият гласност и публичност по образ и подобие на Обама през 2008-а и на Тръмп през 2016-а основно през туитър, е неумел. Скандално жълто по-скоро, отколкото видимо продуктивно.

Има разлика между едното и другото, може би е тънка, почти невидима, може би в момента се учат, но няма как лично аз да приема в този политически разказ, в това политическо общуване, не между партията и избирателите, а между партиите една с друга, да се случват оценки тип епитети от един шеф на парламентарна група към един евродепутат от друга политическа сила. Имам предвид епитета „боклук“ от Тошко Йорданов към Радан Кънев. Озадачава ме фактът, че за пореден път се прави подобно нещо, което вече бе оценено и от публичните анализатори и говорители, но и от самата парламентарна група на „Има такъв народ“, като не най-удачен вариант за поведение. Явно кампанията отново е в ход и разгар. Не им отстъпват и другите парламентарни групи. Подвеждането „да не останем по-назад и някой да си помисли, че сме в слаба позиция и не може да отвърнем“, е характерно в последните месеци. Онова сериозно и свързано с политиката парламентарно държание, но и държавническо, визионерско, от нивото на персони като Гиньо Ганев, Стефан Савов, о също като негови колеги от началото на прехода Петър Дертлиев, вече може би е отминало за съжаление и ще бъдем свидетели на тези хаотични движения в пространството. Нека да отбележа нещо с цялата условност на директната аналогия. Преди години един американски президент, Роналд Рейгън, поради своята харизматичност, бе определен като „тефлонов“ президент. Т.е. Такъв политик, който каквато и грешка, какъвто и гаф и скандал да направи, нищо не му се лепи и не му остава като петно на ревера.

- Advertisement -

По подобен начин, интуитивно, г-н Бойко Борисов съумяваше да излиза сух от водата, да не го намокри дъжда. Такива персони обаче са много малко, на които всичко им се прощава или всичко име и простено. Това от една страна. От друга страна, интересно нещо, което трябва да отбележим, някои лидери на други партии не пожелаха да влязат в публичното пространство. Останаха там някъде извън светлините на прожекторите в удобната позиция да се намират в един медиен комуникационен комфорт между четирите собствени стени. Няма как в това му вече амплоа ние да усетим, да почувстваме г-н Станислав Трифонов, да го преживеем и да го помислим като нещо различно.

Да го сравним, защото в крайна сметка избирателите сравняват. Те търсят между статукво и алтернатива. На първо място и в психологията е, че за да тръгнем след някого, трябва да го познаваме, да му имаме доверие. И то да го познаваме в максималната дълбочина спрямо онова поприще, с което той е решил да се занимава. Да, познаваме през екрана само и единствено г-н Трифонов като шоумен, несъмнено най-добрия в България. Като продуцент също, въпреки че напоследък има и други продуценти, които се заявяват, и то не по-малко успешно. Като политик обаче все още не можем да го усетим в пълнота.

Правителство не се излъчи и заради липса на коалиционна култура. Да, виждали сме подкрепи найая-различни в последните 30 години във всякакви формати. Виждали сме и коалиции, които впоследствие останаха като нещо лошо. Спомнете си само израза „тройна коалиция“, когато го кажем, едва ли не трябва да настръхваме. Това не е хубво. Още от 45-ия парламент се обрисува една средносрочна, дори една дългосрочна тенденция на невъзможност една политическа сила да спечели мнозинство в парламента. Да спечели 50 и повече процента от гласувалите, а не от всичките имащи право на глас, разбира се.

Поради тази причина всички тези лидери, които смятат, че трябва да останат на политическия терен, трябва ясно да си дадат отговор на въпроса не „срещу кого съм“, а „с кого съм“, предварително, преди изборите. Да го кажат на всички нас, избирателите предварително, преди изборите, за да можем ние не да прогнозираме, да се надяваме, а да знаем с предвидимост, със сигурност, с определено спокойствие, че едно може да се случи, а друго не в този вид на бъдещи коалиционни споразумения.

Още – във видеоматериала.

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече