„Злоупотреба с власт“: Как подслушването на стотици се оказа законна тайна?

0

- Advertisement -

Виждаш си името в интернет. То е в списък с подслушвани лица, готвили метеж срещу властта. Искаш да разбереш дали това е вярно, но нито една институция не може да ти го потвърди официално.

Така изглежда ситуацията за 130 души, които са били обект на използване на специални разузнавателни средства (СРС) от лятото на 2020 г. Тогава в България започнаха протести срещу главния прокурор Иван Гешев и правителството на Бойко Борисов. За самото подслушване и за това с какъв аргумент то е започнато официално се разбра едва година по-късно. По-късно то стана и обект на разследване от специална парламентарна комисия.

Комисията, оглавявана от Николай Хаджигенов, на няколко пъти съобщи, че имената на 130-те подслушвани са им известни, но те не могат да ги съобщят, защото информацията е засекретена. Беше направен и опит това да бъде променено с искане до Бюрото за контрол на СРС, но до резултат така и не се стигна.ВИЖТЕ СЪЩО“МВР не е работило друго“. Как продължава историята с подслушване на граждани и политици

Списък с имена в крайна сметка беше публикуван от няколко медии през изминалата седмица. Но няма институция, нито човек, който да може да потвърди дали това е истинският списък.

Вместо това разговорът беше изместен към въпроси от техническо и процедурно естество – дали подслушването е станало по закон или не. Месеци по-рано например проверка на бюрото показа, че поне спрямо двама участници в протестите подслушването е било неправомерно. Прокуратурата обаче отрече да са извършвани нарушения.

На този фон въпросът за това как едни протести могат да се интерпретират като метеж сякаш увисна.

„Злоупотреба с власт“

„Всичко това е една свързана верига на злоупотреби с власт и с процедури от страна на прокуратурата“, каза пред Свободна Европа адвокат Михаил Екимджиев. Според него това е „безпрецедентен в българското право казус“ и причина за него е липсата на контрол над държавното обвинение.

Един от журналистите, който е открил името си в списък на подслушвани хора е Димитър Стоянов от „Биволъ“. Вместо да разбере дали наистина са го подслушвали и на какво основание, той е научил, че изобщо няма право да получава такава информация.

Обяснява си ситуацията така: „След като има информация от три независими източника и изтекоха документи, аз нямам съмнение, че срещу мен е било използвано СРС“.

Защо обаче дори потърпевшите нямат право да получат и разпространят информация за т.нар. „скандал с подслушванията“?

Как започна тази история

В средата на юли 2020, седмица след началото на протестите срещу Гешев и Борисов, самата прокуратура обяви, че е образувала дело по глава Първа от Особената част на НК, която разглежда понятия като държавна измяна, диверсия, опит за преврат.

Съобщението беше направено, след като държавното обвинение разпространи стенограми от разговори между бизнесмена Васил Божков, журналиста Огнян Стефанов и мъж, за когото ДАНС твърди, че „има вероятност“ да е депутатът от БСП Александър Паунов.

В тези разговори Божков обсъжда протестите в България, както и партията си „Българско лято“.

Тогава не беше ясно, че обект на образуваното дело е не просто Божков, но и стотици други граждани, свързани помежду си с един единствен факт: че са участници в протестите.

Според адвокат Екимджиев образуваното от прокуратурата производство е било „абсолютно безумно“ и за започването му не е имало достатъчно данни. Съответно, не е имало и законен повод, заради който да е образувано.

„Това е дело, за което протестиращите юридически бяха сравнени от главния прокурор и неговия говорител с терористи“, каза още той.ВИЖТЕ СЪЩО“Стар тоталитарен похват“. Как става подслушването на политици, протестиращи и журналисти

По думите му за случая е бил използван текст от Наказателния кодекс, определян от юристите като „мъртъв“. Според Екимджиев той е бил използван за последен път през 50-те години на 20-и в. Това става в делото срещу горяните, които са последната въоръжена опозиция срещу официалната комунистическа власт.

- Advertisement -

„[През 2020] е била създадена една въображаема конструкция за заплаха за националната сигурност. После прокуратурата е поискала [разрешения да приложи] СРС, и те безпроблемно и без контрол са й били дадени от практически зависимите от Гешев специализирани съдилища“, казва Михаил Екимджиев.

Според него ситуацията може да се обобщи така: „на базата на измислено правно основание е дадено формалното разрешение за правомерно използване на СРС-та и така са следени, подслушвани и вероятно фотографирани стотици, вероятно хиляди участници в протестите“.

Как самата злоупотреба с власт се оказва тайна

Именно продължаващото производство за готвен метеж е причината никой да не може да разбере по официален път кои са били подслушваните.

Самите подслушвани лица имат право да знаят дали са били обект на контрол на СРС. Те могат да започнат наказателно дело срещу тези, които са изискали употребата на специални средства, както и да предявят искове за обезщетение по Закона за отговорност на държавата.

Но в случая това е невъзможно, казва адвокат Екимджиев. Причината е в това, че цялата информация е класифицирана, тъй като досъдебното производство не е приключило. То пък не е приключило, защото само прокуратурата решава дали и кога ще приключи.

„Понякога такъв тип производства се водят проформа и се водят, докато изтече давност, а за тези най-тежки престъпления тя, вероятно, е над 30 години“, каза още адвокат Екимджиев.ВИЖТЕ СЪЩОМВР знае за над 100 подслушвани протестиращи. Голяма част от документите са унищожени, каза Рашков

По думите му се получава така, че колкото по-тежка е злоупотребата от страна на прокуратурата, толкова по-трудно може да се достигне до декласифициране на информацията и до възможност засегнатите да си потърсят правата.

„В момента няма институция, която през главата на прокуратурата да може да реши да декласифицира информацията“, каза още той и добави, че за медиите е още по-трудно да получат информация, която така или иначе е отказвана на пряко засегнатите лица.

„В йерархията на ценностите правото на пряко подслушвания е по-болезнено засегнато и по-защитимо от правата на една медия да информира, че някой е подслушван“, твърди Екимджиев.

„Отдавна имах подозрения“

В този правен парадокс попадат всички, срещу които е използвано СРС, а това, което към момента им остава, е да се доверят на информациите от различни източници и изтеклите в публичното пространство списъци.

Журналистът от Биволъ Димитър Стоянов, чието име беше едно от публикуваните, още преди месеци е имал подозрение, че е бил сред подслушваните лица. Основание за това са изтекли скриптове от разговори между него и лидера на гражданското движение БОЕЦ Георги Георгиев.

„Нямаше как някой да знае какво си говорим ние, без да има СРС-та по отношение на един от нас“, каза Стоянов пред Свободна Европа и добави, че не е имал съмнение, че заради участието си в протестите и работата му, е бил обект на наблюдение и подслушване. Дори е мислел, че може да бъде задържан.ВИЖТЕ СЪЩОКой ги е укривал? Какво знаем за новите кадри с полицейско насилие и какво следва

Самият той потвърди, че не е получавал официална информация за използвано спрямо него СРС, както и че тепърва му предстои да предприеме действия, с които евентуално да получи потвърждение, както и да разбере основанията за подслушването му от Бюрото за контрол.

„Ще подам искане, но не трябва да забравяме, че член на това бюро попадна под санкциите на закона „Магнитски“ и това поражда съмнения в тяхната компетентност“, каза още Стоянов като добави, че е скептичен, че дори да бъде извършена проверка, ако тя бъде формална, едва ли ще констатира, че подслушването е било нерегламентирано.

Както адвокат Екимджиев, и той смята за изключително важни мотивите, с които разрешенията за прилагане на СРС са били издавани.

Автор:

Източник: „Свободна Европа“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече