Слави Трифонов смени стратегията към суверена – вече го атакува в философски и морално-етични послания

0

- Advertisement -

Слави Трифонов написа нещо странно. Толкова странно, че човек би се попитал дали не е отвлечен и някой злоупотребява с профила му във фейсбук. Ето за кой негов цитат става дума: „Сигурно си мислите неособено приятни неща за българския политически живот. И аз така. Особено когато го гледах отвън. А сега го гледам отвътре и ще ви кажа какво виждам.

Българският политически живот е отражение на нашите мечти, желания, намерения, фантазии, страхове, надежди, неприязън, отвращение, участие, дистанция и какво ли още не. Всъщност, българският политически живот е отражение на самите нас. Колкото и тривиално да звучи, е точно така. В парламента и в българския политически живот има различни хора.

И лоши хора, и добри хора, и глупави, и умни, и морални, и неморални, като всички нас. Точно колкото могат да се разберат хората, живеещи в един блок, в един квартал, в един български град, точно толкова могат да се разберат и депутатите в българския парламент“. Този цитат, макар и „откровен“ и приятелскo сантиментален, е най-скандалното нещо, което Трифонов е казвал. В него той убедено защитава най-коварното убеждение, до което може да достигне един политик.

А именно: че политическият живот у нас е отражение на гражданския живот. Че парламент, министерски съвет, политически партии, са огледални илюстрации на това, което става в блока, квартала, града. Че самата политика е институционална форма на всичко, което така или иначе ни се случва. В този справедлив свят на отражения Делян Пеевски, например, е просто уголемен вариант на един много лош домоуправител; Бойко Борисов пък прибира кюлчета така, както един квартален полицай е прибрал подкуп, Татяна Дончева е хитрувала с депутата на Слави, така както би го направила обикновена чиновничка в държавно учреждение; и прочие паралелни зависимости, при които в матрьошката на българския квартал стои матрьошката на българското Народно събрание.

Трябва да кажа – това е най-глупавата представа за политическия живот въобще. Тя е толкова глупава, че, ако трябва да продължим глупашките й квартални аналогии, отива най-много на чичашки разговор в кварталната кръчма.  Ако Трифонов действително е постигнал подобен политически дзен, това буди тежко разочарование. Понеже целият патос на „Има такъв народ“ бе обратният. Този патос гласеше: българският народ и българската политика се различават и разминават радикално. Онова, което става в блока, квартала и града, не е отражение на политиката, защото политиката отдавна е срязала връзката си със същия този блок, квартал или град. Ако нещо не ви харесва в заобикалящата ви действителност, това е защото съответните народни представители никога не са представяли друг, освен себе си. Българският живот не може да нанесе своя печат върху българската политика; вместо това поема върху себе си печата на нейния ботуш.

- Advertisement -

Връзката между двете не е връзка между отражения; а връзка между насилник и жертва. Вижте една българска панелка и вижте българското народно събрание. Ще видите две форми на живот, които нямат никаква връзка помежду си – това настояваше „Има такъв народ“.  И ето, в този съдбоносен момент, се появявя партията на Слави Трифонов, за да сложи край на това разминаване. Да каже, че ще има война между суверена и политиците. Тази война ще продължава, докато политиците разберат, че представляват суверена; и това ще се случи рано или късно. Има си и „карта на пътя“, хронология на въстанието. Всичко започва от референдума, минава през „Системата ни убива“, ще продължи с протеста през лятото на 2020-та, после с победата на „Има такъв народ“ над ГЕРБ и накрая ще започне голямото изчегъртване. 

Сега виждаме, че война между суверен и власт няма. Има преливания на отражения, огледални форми. Неизбежни формули на съвпадението, априорни положения. Тръгваш да изчегъртваш и под ГЕРБ се показва онази махала, в която си израснал. „Българският политически живот е отражение на самите нас“. Суверенът избира себе си. Ако системата те убива, това е може би е много неприятно, но ти все пак си част от системата. Системата, тъй да се каже, ни самоубива. 

Слави е написал, че „звучи тривиално“. Бих казал, че това, че звучи тривиално е последният му проблем. И че много бързо Трифонов мина от другата страна. Това, между другото, донякъде съвпада с псевдофилософията на Борисов. „И аз съм прост, и вие сте прости – ще се разберем“. Изрядна хармония. Какъв всъщност е смисълът от изборите, ако те просто ще възпроизвеждат квартала на по-високо ниво? И най-вече: какъв е смисълът от опозиционните партии, ако те изповядват подобно схващане? 

Но като казвам това, аз просто отразявам някого.  Помислил го, предполагам, някой в парламента. Това е положението – помислиш си нещо и непрекъснато попадаш на институционален двойник. Дзенът е постигнат.   

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече