Досиетата „Пандора“ (Pandora Papers): Кои са българите?

0

- Advertisement -

Двама политици от България, двама от Румъния, четирима от Сърбия, един от Черна гора – това е картата на Досиетата „Пандора“ за Балканите! А 27 са общо политиците от ЕС, които попадат в историята, от общо 336 в цял свят (настоящи и бивши). Това обаче със сигурност не е всичко. Има и други българи, които са замесени в скандала, т.е. не става въпрос само за политици, но и за хора от различни сектори – например финансовия.

Поне 174 от офшорните компании, локализирани в разследването, са с фактически собственици българи – от общо 27 000 офшорни компании. Според българския партньор на журналистическото разследване Bird.bg поне 1 млрд. лева е българският дял в скандала, но това е оценка, която със сигурност ще се промени, защото данните са извънредно много и обработката продължава.

Потърсени от Actualno.com за коментар, засега от Bird.bg призовават за търпение, докато си свършат качествено работата. В световен мащаб, Досиетата „Пандора“ обхващат активи, минали през офшорки, за над 11 трилиона долара! Що се отнася до западните ни съседи, вече е известно едно от политическите имена в скандала – кметът на Белград Синиша Мали е купил през офшорки 24 апартамента в комплекс Свети Никола до Черноморец. Припомняме, че скандалът излезе на бял свят снощи.

- Advertisement -

В тази ситуация обаче не всеки случай от разследването автоматично означава незаконна дейност. В България има специален закон, уреждащ именно статута на офшорките – Законът за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици. Законът всъщност беше оформен от Делян Пеевски и Йордан Цонев, като той например дава възможност офшорки официално да държат под 10% от капитала на банки и медии в България, но забранява офшорки да купуват земеделски земи и гори. А глобата да държиш печатно издание през офшорка (т.е. 10% и нагоре собственост) е между 100 000 и 500 000 лева, но само ако не казваш кой е действителният собственик на офшорката, като чл. 4 описва подробно кога офшорка може да участва в икономическия живот на България без проблем.

Ако някой лъже, за да влезе във въпросния чл. 4, глобата е от 50 000 до 100 000 лева. А ако лъже повторно за собственост на печатно издание – от 500 000 до 1 000 000 лева. Още през 2015 година, депутат от Реформаторския блок посочи основен дефект на българския закон за офшорките.

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече