В Конституционния съд става напечено – подмолното наддаване за нови съдии вече тече

0

- Advertisement -

Скучният Конституционен съд в последно време е доста „живо“ място. Неотдавна стоеше и въпросът дали няма да тръгне процедура по импийчмънт на президента Румен Радев покрай изтеклите записи на негови разговори, записани със СРС. Сега дванадесетте съдии заседават интензивно и са затрупани от казуси кой от кой по-интересен. Като този за гражданството на Кирил Петков, задължителната полицейска регистрация, въпроса за определението на „пол“, изслушването на главния прокурор в парламента или възможността правосъдният министър да иска уволнението му.

Част от тези дела ще имат решения преди 15 ноември, когато изтича 9-годишният мандат на трима от конституционните съдии. КС заседава усилено в последните седмици точно с идеята да се произнесе преди ротацията по делата, които е разгледал в този състав. Горещото дело за това имал ли е двойно гражданство Петков, когато е станал служебен министър на икономиката, ще е сред решените преди ноември. Особено след като и той самият заяви, че ще предостави документи на съда. И се опитва да притиска публично съда да реши в негов интерес. (Разбира се, публичният натиск е за предпочитане пред задкулисния.)

Други дела, които се образуват и допускат тепърва, ще останат за новия състав. Той ще получи в наследство и две тълкувателни дела. Едното е по искане на президента Румен Радев за хаотичния начин, по който законодателстваше ГЕРБ. Второто е по сезиране от служебния правосъден министър Янаки Стоилов. Той се обърна към КС да тълкува има ли право министърът да иска уволнението на главния прокурор, след като Висшият съдебен съвет отказа да разгледа предложението му за отстраняването на Иван Гешев.

До 15 ноември би трябвало парламентът, президентът и двете върховни съдилища

да посочат по един конституционен съдия,

който да запълни техните квоти. Очевидно парламентът няма да успее с тази задача, тъй като 15 ноември е само ден след изборите. А 46-ото Народно събрание имаше твърде кратък живот, за да успее да организира процедурата, която трябваше да открие след 15 август.

Ротацията в КС е такава, че на всеки 3 години изтича мандатът на четирима съдии. Досега това се случваше по едно и също време. Преди 9 години обаче държавният глава Росен Плевнелиев осуети клетвата на избраната от парламента Венета Марковска. Плевнелиев си тръгна от церемонията преждевременно и така Марковска не успя да положи клетва, тъй като законът изисква това да стане „в присъствието на председателя на Народното събрание, на президента и на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд“. На клетвата през ноември би трябвало да присъства Ива Митева, защото макар и парламентът да е разпуснат, тя е негов председател до сформирането на следващия.

Тогава мотивът на Плевнелиев и на шефа на КС Евгени Танчев да прекъснат клетвата бе, че има прокурорско разследване за търговия с влияние. Прокуратурата така и не съобщи официално какъв е изходът от това разследване. Марковска, която беше върховен съдия, напусна и съдебната власт и в момента е адвокат.

Сега такива сътресения не се очакват. Но заради събитията от 2012 г. през ноември ще изтекат мандатите само на трима съдии – на председателя на съда Борис Велчев, който бе назначен в КС от президента, на избрания от Народното събрание Анастас Анастасов и на излъчения от върховните съдии Георги Ангелов. Едва през февруари догодина изтича мандатът на избрания от парламента на мястото на Марковска Гроздан Илиев.

Нищо чудно парламентът да реши да попълни квотата си наведнъж. Това не би попречило на КС да заседава, тъй като той взема решенията си мнозинство от 7 или 9 души. А дори да остане без двама от парламентарната квота през февруари догодина, той ще има 10 съдии. Все още е неясно кого ще прати парламентът в КС. Много зависи от това каква ще е конфигурацията след изборите и

за какво ще са разменна монета местата в Конституционния съд

- Advertisement -

Със сигурност вече има списък от партийни функционери, които на драго сърце биха сложили тогата на съдия от КС с 9-годишен мандат, спокойна работа и привилегии. За съжаление, парламентарната квота най-често се запълва по неясни критерии. Това е една от причините някои добри професионалисти да отказват да участват в процедурата, опасявайки се, че ролята им ще бъде само да симулират състезание и в крайна сметка ще бъдат употребени.

В публичното пространство вече се спрягат няколко имена за президентската и съдебната квота.

В президентството вече има папка с 3-4 имена на потенциални конституционни съдии. Сред тях са и действащи магистрати, които наближават пенсионната за съдебната система възраст от 65 години (няма пречка да бъдат членове на КС). Една от опциите е Янаки Стоилов, който в момента е служебен министър на правосъдието. Кафявите медии дори го атакуваха по тази линия – според тях Стоилов ще получи мястото в КС заради внесеното от него предложение за уволнението на Гешев. Така или иначе Стоилов е професор с авторитет по теория на правото и добра репутация в юридическите среди и да стане конституционен съдия изглежда логично. Преди 3 години, когато беше предишната ротация в КС, Стоилов щеше да бъде номиниран от БСП да влезе в съда от парламентарната квота. Но той се отказа от номинацията с мотива, че състезанието е предрешено. Тогава парламентът избра за КС Красимир Влахов, който бе зам.-председател на Върховния касационен съд. И учудващо за кандидат, получил подкрепата на ГЕРБ, има безупречна репутация.

Като възможен избор на президента се сочи и адвокат Даниела Доковска. Това също би било логично за кариерата й, тъй като тя е един от уважаваните специалисти по наказателно право, беше председател на Висшия адвокатски съвет, университетски преподавател. Показателно е, че и за Доковска вече се изливат писания в определени медии. Т.е. твърде вероятно е везните в момента да клонят към нея и целта на писанията е да ги обърнат.

И докато президентът сам посочва представител в КС, магистратите от двете върховни съдилища трябва да се съберат на общо събрание, за да номинират, обсъждат и изберат кого да направят конституционен съдия. Това означава събрание от около 200 души. Което

ще е трудно заради пандемията,

макар и мнозинството от съдиите да споделят, че са ваксинирани. В тържествената зала на Съдебната палата например няма място за 200 души, които спазват дистанция. Нито прозорци. Затова се очаква съдиите да заседават два пъти – веднъж, за да променят правилата си и да могат да проведат избора онлайн. Очаква се събранието на съдиите да е в края на октомври. За целта трябва да има и координацията между ръководствата на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Според джентълменското споразумение между двете съдилища сега е ред на представител на ВАС да стане конституционен съдия. Спряганите имена са на Севдалина Червенкова и Соня Янкулова. Колеги на Янкулова споделят, че тя е най-добрият административен съдия в страната и заслужава мястото в КС. Не са сигурни обаче, че тя би се впуснала в надпреварата. Особено като се има предвид, че във ВАС ситуацията е такава, че магистратите веднага биха подкрепили номинация, зад която би застанал и председателят му Георги Чолаков. Такава би била например на шефката на седмо отделение Ваня Анчева, която също е възможна номинация от ВАС.

Развръзката предстои. А КС може както да играе в нечий политически отбор, така и да е коректив на парламента. Коя роля ще изберат, зависи от съдиите.

Автор: ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече