Проф. Георги Фотев: Безхарактерността и конформизмът на политиците са пагубни за България

0

- Advertisement -

Интелектуалецът е на мнение, че трябва да бъде обявен национален траур във връзка с големия брой починали от COVID-19

Трябва да бъде обявен национален траур във връзка с големия брой починали от COVID-19. Липсата на доверие е основната причина да се намираме в тази дълбока обществена и здравна криза. Демокрацията и нейните ценности не могат сами да се защитават. Трябва да има грижи за тях. Тези грижи означават усилие. Безхарактерността и конформизмът на политиците са пагубни за България. Нуждаем се от нови форми на солидарност, да направим страната си по-уютна и по-приятна. Нужна е доброта!

Това заяви в интервю за БГНЕС проф. Георги Фотев.

„Починалите неваксинирани души в последното денонощие – над 300 души – са събитие, което би трябвало да бъде обявено за национален траур. Ние сме виновни. Аз съм професор, човек на книгите, на словото, но аз също чувствам своята вина. Всички сме виновни, всички, които сме живи и посрещаме този факт, който за мен не е число. Това са хора, които би могло да бъдат спасени. Едно такова действие от страна на властта за един национален траур ще бъде повод за всички да размислим не само за тъгата, но и върху това, което се случи с българското общество“, заяви проф. Фотев.

Той подчерта важността на организираната информационна кампания за необходимостта от ваксиниране. Според него има конкретни хора, които взимат политически, т.е. колективно обвързващи решения, които имат вина за случилото се. Проф. Фотев изтъкна като потресаващ факта, че към момента само 20% от населението е ваксинирано, а 80% не е. Той каза още, че ние трябва да направим всичко възможно, за да ускорим максимално процеса на ваксинация.

„Има хора, които вземат политически решения и те носят много тежка вина. Надявам се, че са го разбрали. Тази вина е заради липса на разбиране на ситуацията и на възглед върху живота. Трябва да направим всичко възможно, за да ускорим максимално процеса на ваксиниране“, подчерта проф. Фотев.

Според него основната причина да се намираме в такова критично състояние на здравна и обществена криза е липсата на доверие.

Разрушено е доверието, което е фундаментално социално отношение. Не е възможна никаква човешка общност, от най-малката – семейството , през групата, до обществото като цяло без доверие. Дори в тези времена на рационализиране на човешките отношения и на организацията на обществения живот доверието остава фундамент. Нека живеем с привилегията и съзнанието, че ние сме надарени с качеството да мислим. Всички ние имаме висшия дар да мислим. Няма по-голям дар от Бог, който е дал на човека, от способността да мислим. Способността на разума да бъде пълнолетен, както казва Кант. Т.е. става въпрос за мислене със собствения си разум. По произхода на пандемията и начина на борба с нея аз не съм специалист, но съм склонен да се доверя на хората, които знаят повече от мен. Човешките знания не са равномерно разпределени в обществото“, заяви социологът.

Проф. Фотев цитира известния социолог Макс Вебер, който през 1919 г. е казал, че журналистиката е изключително трудна професия.

„Мислил съм много върху това нещо и отивам по-нататък дълбоко убеден, че професията на журналистите днес в този свят е още по-трудна. Поведението, състоянието на най-влиятелните електронни медии е печално. Виждаш едни неподготвени хора, които задават едни тривиални въпроси. Всички добри неща се постигат с усилие. Ние трябва по един подходящ начин да създаваме нагласата, че всеки трябва да употребява собствения си разум. Всеки трябва да се опита да отговори на въпроси, които понякога не са лесни. Кризата на демокрацията у нас е дълбока. Обхваща ме печал, като гледам тази картина въпреки че нито един интелектуалец няма право да се оплаква и да изпада в меланхолия“, подчерта проф. Фотев.

Ученият критикува днешните политици поради липсата им на мъжество. По думите му един от проблемите на съвременната цивилизация е обезсилването и обезценяването на тази ценност на мъжеството. Според него това е много сериозен упадък. Характер и мъжество са синоними. Тази безхарактерност и конформизъм са нещо, което е пагубно, уточни проф. Фотев.

Той изказа тезата, че не може човек да не проявява смелост в такива тежки времена. Най-важните качества, които са ни нужни сега са смелост и мъжество, категоричен е професорът. Когато има една неприятна тишина в обществото, трябва да има някой, който да каже, да посочи, да аргументира, да отвори очите и ушите и духа на обществото.

„Ние знаем историческата доблест на хора, от които се е изисквал героизъм в истинския смисъл на думата. Сега такъв героизъм не ни е необходим. Сега не е необходимо човек да тръгва на битка, където може да отиде и живота му. Сега това не е нужно. Нужна е друга смелост, друго събуждане. Важно е човек да прояви характер, а не да гледа как ще го харесат. Много смелите реформатори са едни от най-самотните хора в социален смисъл. Тогава, когато искаш да промениш едно общество, се изисква смелост. Може да не получиш одобрението на хората, но защо ти е това одобрение, когато не правиш никакви промени и когато вървиш по вълната на популизма?“, попита реторично интелектуалецът.

- Advertisement -

Има случаи, когато хората не искат да следват някого, защото той ги е излъгал. Политиката е много трудно поприще, смята проф. Фотев. Според него, който се е посветил на тази трудна професия, каквато е и журналистиката, ще трябва постоянно да отстоява истинските големи ценности на демокрацията.

Ситуацията в момента е много тежка и мрачна, но изход има. Но тя е резултат от дълго отсъствие на характер, на отговорност и на употреба на свободата. Демокрацията и нейните ценности не могат сами да се защитават. Трябва да има грижи за тях. Тези грижи означават усилие. Понякога човек трябва да върви и срещу себе си. Това е примерът, който ние трябва да превеждаме на съвременния език от нашите национални икони“, категоричен бе проф. Фотев.

Попитан защо политиците ни често бягат от отговорност, ученият отново спомена колко е важна грижата за доверието и респектът към институциите. Ако хората нямат доверие в институциите в сферата на здравеопазването, в държавните органи, в прокуратурата, в закона, всичко е загубено. Специалистът подчерта, че когато има една развита политическа и демократична култура, този, който си подава оставката, това е отговорност за съхраняване на отговорността в обществото. Така се случва във всички развити демокрации. Понякога човек просто трябва да бъде отговорен, обясни професорът.

„Отстояването на определени ценности е начин човек да остане личност и да съхранява своето благородство“, каза още той.

Георги Фотев е един от най-сериозните изследователи на ценностите в българското общество изобщо. Според него колапсът на тоталитарната комунистическа система не бе осмислен правилно, както е трябвало. Това е световната трагедия на обществото. Комунистическата система е показала, че ценностите не се усвояват с принуда. Това е една външна принуда, която винаги бива отхвърлена, смята социологът.

„Ценностите са най-трудното нещо в човешкия живот и те се усвояват, запазват и променят по много внимателен начин. Като гледам каква омраза се лее, какъв опит да се наложи нещо със заплаха, така не става. Има работи, които не могат да се конструират. Заплахите имат значение за определен период от време да канализират по определен начин поведението. Но при реализацията на комунистическата утопия беше създадена тоталитарна държава. Това изобщо не е било във въображението и фантазиите на създателите на тази идеология. Маркс изобщо не си е представял такова нещо. Ако беше останал жив, първият човек, който щяха да пратят в лагерите, щеше да бъде именно той. Грешките на гения са много страшни. Който познава историята на съветската действителност, знае последните дни на Ленин какви са. Жена му, Крупская, не може да отиде при нея. Защо това нещо не го знаят всички, които се занимават с тази голяма утопия? Защо някои факти от историята продължават да бъдат премълчавани?“, попита проф. Фотев.

Ученият подчерта, че ние трябва да имаме мъжество, за да бъдем силни като народ. Той определи 9-и септември 1944 г. като една от най-мрачните дати в нашата история. Но и преди това има някакви исторически турбуленции, свързани с търсенето на себе си. Всички разбраха, че не се върви след фалшиви ценности.

„Някои продължават да говорят глупости, че идеалът бил красив. Всъщност проблемът е в самия идеал. Той съдържа в себе си нещо, което не може да се осъществи. Неговото осъществяване, което е показано и в други случаи, реализацията на една утопия не може да стане по друг начин освен с насилие“, каза той. Проф. Фотев цитира Макиавели, който е казал, че насилието ражда ненавист. „А какво ражда ненавистта? Още насилие“, обясни интелектуалецът.

Един от сериозните проблеми, пред които съвременното общество е изправено, според проф. Фотев, е дълбоката криза на демокрацията. По думите му светът е станал много комплексен и трябва да се провеждат множество дебати, които да разрешат централния проблем за кризата в демократичните общества. Според него журналистиката е нанесла огромни щети на българското общество.

„Като съобщават броя на починалите и колко от тях са били неваксинирани, след това не може да има спокоен сън. Не може през това време, като че ли нищо не е станало, разбрахме се за числото, и сега да слушаме глупостите на този и онзи. На политически неграмотни хора. Излизат там, пилеят време и енергия, стоят там в името на един формализъм. В това общество има и умни хора. Има хора, които могат да се изкажат интелигентно по обществено значимите въпроси. Въртят по телевизора едни и същи, още като му видиш физиономията знаеш какво ще каже. Но има и други хора, които могат да кажат нещо различно“, каза още проф. Фотев.

Ученият смята, че трябва да ни обедини вярата и надеждата, че нещата могат да бъдат и по-добри. Трябва да знаем какво искаме. По думите му смисълът на всяка политика е общото благо. Някои смятат, че това е опасна дума, защото изглежда утопична. Според него ни е нужно усилието да намираме новите форми на солидарност. Да носим отговорност за действията си.

Нужна е доброта. Трябва да направим страната си по-уютна, по-приятна. Да срещаш хора, които ти казват, че има смисъл от всичко. Това нещо става само с доверие и любов към хората. Във всеки човек трябва да виждаме надежда, дори в този, който се е объркал. Ако се е объркал, ние ще се опитаме да му помогнем. Трябват ни прости неща – да си спомним, че всеки човек има своето призвание да живее по един достоен начин“, завърши проф. Георги Фотев.

Източник: БГНЕС

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече