Наш учен от Станфорд: Вълшебно хапче на „Пфайзер“? Няма такова нещо!

0

- Advertisement -

Молекулярният и еволюционен биолог от Департамента по генетика в Университета в Станфорд Георги Маринов направи на пух и прах новините за „вълшебното“ хапче срещу ковид на фармагиганта „Пфайзер“. Вчера всички световни медии гръмнаха с новината, че Паксловид терапията, съчетаваща 3 компонента, бори с цели 89% тежките последствия и усложнения от инфекцията. Какво обаче е на мнението на нашия учен? 

Lupa.bg публикува становището му без съкращения и без редакторска намеса: 

„Вчера бяха шумно огласени новините за това как новото хапче на Пфазйер – Paxlovid – редуцира риска от хоспитализация и смърт в резултат на COVID с 89%. Това е чудесна новина сама по себе си, особено в комбинация с новините за молнупиравира на Мерк, резултатите за който бяха обявени преди десетина дена (50% ефективност). Още повече, че механизмите на действие са различни (3CL протеазен инхибитор спрямо нуклеозиден аналог, който причинява мутационен колапс на вируса), което значи, че би трябвало двете лекарства да могат да се комбинират с още по-висока ефективност.

Само че правилото в такива ситуации е, че ако нещо звучи твърде добре за да е истина, то вероятно наистина не е съвсем истина. Което правило до момента развитието на пандемията за пореден път доказа – нека си спомним с какви фанфари бяха обявени резултатите от изпитанията на ваксините преди година, и после от представянето им в реалния живот в първите няколко месеца.

И да сравним със ситуацията от втората половина на 2021 г. – оказа се, че ваксините всъщност са високоефективни само за няколко месеца (а изпитанията бяха удобно спрени някъде около десетата седмица и така това въобще не се видя в тях) и че еволюцията на вируса е в състояние да им види сметката много бързо.

Еволюцията на вируса обаче не би трябвало да може да неутрализира директната химическа атака с малки молекули. Но това не означава, че тук няма уловка. Което и ще разгледаме малко по-подроно тук.

Но първо нека отбележа, че репутацията на Пфайзер за честност и почтеност в изпитанията на продуктите им съвсем не се покачи по време на пандемията – ваксината беше обявена за пълен успех след изпитания, които бяха направени по такъв начин, че да се скрие максимално факта, че това не са стерилизиращи ваксини. И този успех беше обявен на база много малък брой заразявания в контролните и тестовите групи (което значи голяма несигурност в оценката на ефективността, и си и беше критикувано още тогава), а най-възрастните групи (при които ефективността на всички ваксини е значително понижена поради общата имуносенесценция) въоще не бяха включения в тях.

В момента може да имаме същия проблем – става дума за изпитание върху сравнително малка група хора (общо 775 човека), която не е ясно колко е репрезентативна, и отново се обявява гръмогласно много висока ефективност на база малки числа с голям варианс. Така че няма да е изненадващо ако реалната ефективност е по-близка до тази на молнупиравира.

По-сериозният проблем обаче е, че заглавията сега вече са и ще бъдат за доста дълго време напред в бъдеще как е намерено лекарство за COVID. И съответно COVID е вече решен проблем и можем да забравим съвсем за това да се опитваме да не се заразим. Ако се позволи обществото да бъде подлъгано за втори път по този начин, може да се очаква и тези лекарства в дългосрочен план да погубят повече хора отколкото ще спасят. Точно както стана и с ваксините – ваксините срещу SARS-CoV-2, като се има предвид печалния опит от разработването на ваксини срещу коронавируси в миналото, бяха огромен научен успех.

Но това по никакъв начин не значеше, че те бяха решение на проблема с пандемията сами по себе си.

Само че те бяха представени като такова от политиците и едрите икономически интереси, които се опитват да върнат „икономиката“ обратно към 2019 г. Резултат от това е, че огромен брой хора ще умрат поради отказа да се спре трансмисията, но това ще бъде позволено, тъй като политическата цена е редуцирана драстично от факта, че „има ваксини“. Докато ако нямаше ваксини, на политиците можеше да им се наложи да направят нещо да спрат трансмисията (което е напълно технически осъществимо, просто никой в позиция да го направи няма интерес от това).

- Advertisement -

Този практически ефект се видя лятото в САЩ и Великобритания, вижда се в момента в България и Източна Европа, и ще се види идните седмици и месеци и навсякъде в Западна Европа.

Не бива по никакъв начин да се позволява антивирусните медикаменти да се използват по същия начин, но вероятно точно това ще стане. Тъй като и те, въпреки гръмките заглавия, не са решение на проблема.

Защо? Защото заглавията за „89% процента ефективност“ пропускат да споменат, че тази ефективност се постига ако се започне лечение колкото се може по-бързо, в рамките на три до пет дена от появата на симптоми. Положението с молнупиравира е много подобно. И тук е голямата уловка.

Все още масово не се разбира, че COVID е многоетапно заболяване. В първите 7-10 дни след инфекцията вирусът се реплицира експоненциално. След което при много от тежките случаи се получава хиперактивация на собствената имунна система и оттам нататък голяма част от пораженията са в резултат на нейното действие, а не толкова на самия вирус.

Това е причината в тази втора фаза да се прилагат имуносупресанти (най-често стероиди), които обаче в първата фаза (когато трябва да се бори репликацията на вируса) по-често вредят. А средствата за борба с вируса – като например моноклоналните антитела – имат реален ефект само в първата фаза, но не и след това (когато вирусът вече може да не е водещ фактор в патогенезата). Затова и е толкова трагично да се вижда как на много места по света на пациентите все още им се казва: Стойте си у вас засега, ако се влошите, ще ви предпишем моноклонални“. Въпреки че тези моноклонални имат ефект именно преди да дойде влошаването, но не и след това. Така се получва понеже дори и от много медицински лица механизмът на заболяването все още не се разбира напълно.

Пролемът с антивирусните медикаменти е точно същият – те трябва да се вземат колкото се може по-рано, за да се изпревари експоненциалната репликация на вируса. Но дали това ще може да стане за всеки човек, нуждаещ се от тях?

Ако трябва да се започне лечението в рамките на няколко дена от започването на симптомите, това означава, че човек трябва при първата поява на леко главоболие да иде да се тества, да си изчака резултатите от теста, после да иде при личния си лекар, който да му предпише съответното лекарство (не съм виждал каква точно ще е цената на това на Пфайзер, но молнупиравирът ще струва $700 за един курс на лечение и едва ли ще се продава свободно в аптеката), който той после трябва да си набави и да почне да взема. Като сложността и продължителността на тази процедура ще варира много в зависимост от степента на дисфункционалност на здравната система в съответната държава.

Големият въпрос тук е колко хора ще успеят да минат през нея навреме? И колко ще си игнорират симптомите преди да е твърде късно?

Това съвсем не е типична ситуация – повечето други болести се развиват бавно и има време за реакция, а тук всеки час е от значение.

Отсега може да се предвиди, че при по-бедните хора и тези, които не могат да си позволяват да не отидат на работа за да се тестват, изолират и пр., ще има огромен брой случаи на трагично закъснение, докато основните бенефициенти от тези медикаменти ще са хората, които и сега са в състояние да започнат курс моноклонални при първата поява на симптоми и положителен тест.

Но, отново, политиците вероятно ще обявят пълна победа над вируса за втори път и ще използват тези постижения на науката като оправдание за умишленото масово убийство на огромен брой хора.

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече