Проф. Овчаров: Най-ранният надпис на кирилица прави на пух и прах твърденията на Путин

0

- Advertisement -

Най-ранният надпис на кирилица в света прави на пух и прах твърдения на руския президент Владимир Путин относно Македония. Това съобщи археологът проф. дин Николай Овчаров, предаде Фокус.

„През 864 г. княз Борис І взема решение, променило кардинално съдбата на България. В столицата Плиска е прието християнството и започват да се строят църкви. Още при езическите ханове България се превръща в една от трите империи на ранносредновековна Европа заедно с Византия и Франкската държава на Карл Велики. Границите й се простират от днешна Будапеща до река Днепър и от Карпатите до Егейско море. Но именно приобщаването към основната религия на Стария континент дава възможност за признаването на вековните успехи“, посочи Овчаров.

„Военните победи са само една от страните на една империя. Заедно с тях е необходимо мощно развитие на културата, великолепни и вдъхващи респект строежи, монументално изобразително изкуство. И не на последно място – висока литература и книжовност. Но за тази цел е задължителна и собствена писменост, чрез която през Средновековието се показва идентичността.

Именно това прави покръстеният княз Борис-Михаил. Той дава убежище на учениците на светите братя Кирил и Методий, прокудени от франкските духовници от Велика Морава. Там те са изобретили първата азбука на славяните и са я нарекли глаголица от думата „говоря”. Като всяко първо творение, този алфавит не е съвършен и не отразява по най-добър начин написаното. Ето защо верните на вече починалите братя техни ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава се заемат да изобретят още по-успешна азбука. Това те правят в българската столица Плиска, а й дават името на своя пръв учител – кирилица. За това дело те канонизирани заедно с наставниците си и се почитат като Свети Седмочисленици“, заяви професорът.

„През 893 г. столицата е преместена в Преслав, а владетел на България е вече Симеон Велики. Това е началото на „златния век” на средновековната ни държава. Освен смазващите победи над Византийската империя, царят е известен „книголюбец” и меценат на цяла плеяда книжовници като Йоан Екзарх, Константин Преславски и др. Далеч на югозапад, в Охрид, пък работят живите по-млади ученици на братята Кирил и Методий, Климент и Наум. И това е времето на разцвета на българската писменост, кирилицата. Пишат се книги, правят се преводи от латински и гръцки език, създават се първите поеми.

- Advertisement -

Християнството навлиза със своите традиции, сред които е и монашеството. В Преслав и околностите му се строят великолепни манастири, където основно работят книжовниците. Но освен във висшите школи, новата писменост бързо прониква и сред обикновените хора. Така започват да се появяват неофициални надписи на кирилица, издълбани или дори издраскани на камък, керамика или някакъв друг материал. Те хвърлят важна светлина върху живота на народа.

В края на ХІХ в. създателят на българската археология, чехът Карел Шкорпил, обхожда старините в Източна България. Той пръв изследва скалните обители, изсечени в поречието на река Русенски Лом. След повече от век проучвания вече се знае, че тези десетки манастири са направени между Х-ХІV в., като средствата са осигурявани от българските царе и богати боляри. А най-южният от тях се намира при с. Крепча в най-северната част на област Търговище“, каза още той.

„Манастирският комплекс е изсечен на тридесетина метра височина в скалите на три тераси. Освен монашеските килии, той включва голяма църква и гробничен параклис. По каменните стени са врязани множество старинни текстове, за съжаление жестоко пострадали от съвременни драсканици.

Два кирилски текста обаче са запазени добре и стават голямата сензация в науката. След разчитането от К. Попконстантинов се оказва, че на единия от тях е отбелязана годината 921. Дълго време в науката за най-ранен известен днес текст на кирилица се приемаше открития в Преслав надпис, намерен от покойния ми баща Димитър Овчаров. Върху фрагментиран керамичен съд е изписано името Алцег и годината 931. Разгадаването на текста от Крепча върна хронологията с още 10 години назад“, добави професорът.

„С това той се превръща в най-ранният надпис на кирилица в света. Това е великата епоха на цар Симеон. Само преди четири години той е разгромил византийците при Ахелой и се е провъзгласил за император на българи и ромеи. Българските армии дефилират пред Константинопол, границите на държавата се простират на хиляди километри, в столицата Преслав се вдигат дворци и църкви. А от надписите край Крепча става ясно, че по същото време светият монах Антоний се е заселил в скалите и е основал манастир. Имал е и последователи, като Михаил, направил неговия надгробен надпис. Аскетите служели на Бога в хубавата църква, издълбана в каменния масив. Твърде вероятно да направят обителта са им помогнали местни боляри, живели в близките крепости, отбелязани от археолозите. А защо ктитор да не е бил самия цар, каквато често е била традицията през Средновековието?

Ние не знаем какво се е случило през следващите векове. Днес обаче древния манастир е изоставен и се руши. Добре е, че преди няколко години е реализиран европейски проект и той вече е достъпен, но това го отваря и към недоброжелатели. Има и идея, той да се превърне отново в действаща обител, като, разбира се, се спазват всички правила за поддръжка. Още преди шест години аз предложих манастирът в Крепча да бъде включен заедно с нашумелия напоследък късноантичен и средновековен град Мисионис в дестинацията за културно-исторически туризъм в района на Търговище“, посочи Овчаров.

„Надписите от Крепча имат и един много важен аспект. През последните години България непрекъснато е обект на провокации от Северна Македония, а и от Русия. Не сме забравили речта на Владимир Путин, в която той обяви, че кирилицата идва в неговата страна от „македонската земя”. Откритият в сърцето на Североизточна България най-древен надпис на кирилица в света е категорично доказателство къде е изобретена кирилицата.

Ето защо е много важна инициативата, която заедно с варненеца Младен Станев вече десетилетие изпълняваме по света. Става дума за изграждане на паметници на кирилицата в различни точки на земното кълбо. Така през май 2015 г. в столицата на Монголия Улан Батор българският президент Росен Плевнелиев откри такъв паметник. Днес Монголия е единствената неславянска страна, в която официалната писменост е кирилицата. Три години по-късно подобен монумент се появи и на „ледения континент” Антарктида. А в момента подготвяме нов паметник, който ще бъде монтиран в един от далекоизточните градове на Русия.

Тези наши действия трябва да покажат на света къде именно е създадена славянската азбука. Защото именно на хора като светия старец Антоний от Крепча днес дължат своята култура руси, сърби, украинци и много други народи“, допълни той.

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече