Социолог за предстоящите избори: Българите са обезверени, тъй като бе изконсумирана енергията на протестите

0

- Advertisement -

Сoциoлoгът и coбcтвeниĸ нa „Eĸзaĸтa Pиcъpч Гpyп“ EOOД Лидия Йopдaнoвa напарви обстоен обществено-политически коментар на процесите по време на предизборната кампания в страната пред изданието „СЕГА“.

Снимка: Личевн архив

 Г-жо Йорданова, на финалната права сме на третите за тази година парламентарни избори. И от проучването* на „Екзакта”, което публикувахте преди няколко дни, се вижда, че отново ще забуксуваме в задънена улица. Така ли е?

– Да, има усещане за буксуване. Усещаме умора и недоверие в хората, които интервюираме в момента. За разлика от предишните избори – и през пролетта, и през лятото, когато определено имаше високи очаквания за промяна, сега емоционалният вот като че ли не е определящ. Това в известна степен е ограничение пред новите формации, които обичайно се представят най-добре на „гребена“ на емоционална вълна. В този смисъл „Има такъв народ” не проправиха достатъчно широк и лек път пред следващата нова формация „Продължаваме промяната”. Липсата на емоционална вълна и свръхочаквания прави нещата доста по-трудни.

Българите изглеждат отново обезверени. Изконсумирана беше енергията на протестите. В нашите изследвания, които включват не само закрити, но и открити въпроси, научаваме много за мотивацията на избирателя. Повечето българи в момента мислят, че политическият егоизъм на нашия елит е взел връх над съпричастността към проблемите на хората. Хората обвиняват полиците, че се занимават единствено с това да се рекетират взаимно и не мислят за тежките кризи. Споменават се трите важни кризи, пред които сме изправени.

– Кои са те?

– Здравната, енергийната и икономическата. Ръстът на цените, омаломощаването на бизнеса, нерешителността да се решават здравните проблеми в тяхната остра фаза и да се пресече масовото разпространение на ковид, са изключително важни въпроси за решаване. Две трети от българите са силно разтревожени от разпространението на ковид през тази четвърта вълна. Поне една трета от хората се притесняват да участват в избори в пика на ковид вълната. Как очакваме това да остане без електорални последствия? Освен всичко това, под половината българи следят с интерес кампанията, а останалите заявяват, че по същество не виждат да има кампания. Всичко това кара гражданите да бъдат много предпазливи и уклончиви, когато говорят с нас за електоралните си намерения. Те бързат да започват разговора си с думите, че са безкрайно разочаровани от политиката и политиците.

В няколко поредни изследвания питаме „Кой носи основно вината за това, че не се създадоха в рамките на последните два парламента стабилни редовни правителства?”. Най-масовият отговор е – вината е на всички политици и на всички партии, които бяха представени в последните два състава на НС. Опитите на самите политици да вменяват вината на други  конкретни политици и партии, очевидно не успяват, защото в масовите представи е виновен всеки един от депутатите в последните два парламента. Мисля, че резултатите на предстоящия парламентарен вот ясно ще покажат кои са наказаните за перманентната изборна кампания, в която попадна страната ни от началото на тази тежка година.

В рамките на настоящата кампания долавяме сериозни негативни сигнали, идващи от хората. Нисък интерес към кампанията, изключително високо неодобрение на политиците – виждаме как растат негативните оценки дори към най-одобряваните досега политически лица у нас. Това са твърде различни тенденции в сравнение с изборите през април и през юли. Ако предходните летни месеци бяха по-спокойни от гледна точка на разпространението на ковид заразата, в момента регистрираме само за две седмици ръст от над 13% в дела на българите, които заявяват, че се притесняват дали няма да се заразят, ако отидат да гласуват в изборния ден.  Към 5 ноември 33% от българите се притесняват да не се заразят с ковид, когато отидат до урните. В началото на кампанията, през октомври, този дял беше 20% – значително по-нисък. Затова екипът на „Екзакта“ е на мнение, че декларираното намерение да се гласува е една много условна величина. Деклариращите в момента готовност да гласуват и на двата вида избори са 57- 58 %. 

У хората трайно намира място разбирането, че политическото съсловие все повече обединява хора с персонални егоистични подбуди, които подценяват, пренебрегват и неглижират проблемите на обикновения човек и ги назовават само с популистки и рекламни цели.

– Предвид казаното от Вас, не ни ли очакват големи изненади в неделя?

– Преди всичко трябва да се опитаме да отговорим на въпросите – кои са най-сигурните и твърди избиратели при всякакви обстоятелства и кои избиратели се влияят от конюктурни съображения и прехождат от една формация в друга без особени морални терзания?

Без никакво съмнение традиционните партии владеят твърдите ядра на електората си и за разлика от останалите партии, те нямат за задача в краткото време до вота да мобилизират своите избиратели, защото те вече са свръхмобилизирани. Говоря за избирателите на БСП, на ГЕРБ и на ДПС. Ако някой има съмнение каква роля изигра номинацията на г-н Карадайъ от ДПС, то вече е видно, че той мобилизира електората му.

При ГЕРБ от началото на кампанията протичат и други процеси. ГЕРБ не само има високо мобилизиран електорат, но и успява през последните седмици да го разшири. ГЕРБ връща към себе си избиратели, които на предишните два вота се чувстваха разочаровани и предпочетоха да не гласуват.

- Advertisement -

– Но как се случва, след като имаше такова голямо разочарование от управлението на Борисов и партията му?

– Възниква известна носталгия по спокойствието и реда, колкото и провокативно да звучи това. Хората изживяват ежедневно стреса от една истерична политическа комуникация между водещи фигури в политическия ни живот. Вече стана част от политическото ежедневие на хората да научават за искрите, които прехвърчат между бившия премиер и настоящия президент, който е и в качеството си на кандидат за нов президентски мандат. Всичко това изнервя безкрайно много обстановката и хората започват да се питат не черпят ли всъщност политически сили и енергия тези двама политици и хората около и зад тях от подобно яростно противостоене? От подобна ситуация губят преди всичко партиите на промяната и се ограничава възможността за успешно развитие и представяне на нови политически проекти.

– Каква коалиция е възможна в бъдещия парламент за редовен кабинет?

– Една от причините за спада на активността е именно недоверието, че има достатъчно политически играчи, които същински искат у нас да има консенсусно управление в името на най-важното и в условията на тежки кризи. Хората не проумяват нежеланието на политическия елит да се захване за работа и да решава проблемите им без да ги занимава със своите комплекси и предразсъдъци. Българите твърдят, че проблемите лавинообразно нарастват и в същото време все повече се замитат… По тази причина хората допускат, че политиците ни вече се оказват неспособни да отличат обществения интерес и да го поставят над тясно партийния и личния. И да, очакванията за преговорите за новата власт са, че те за пореден път ще бъдат сложни и трудни.

Вариантите за сформиране на кабинет след вота не са много и не са никаква тайна. БСП става непренебрежим фактор във всяка една следваща управленска формула, което е и обяснението за пълната мобилизация на електората на тази партия. Социолог съм от дълги години, но рядко съм виждала толкова мобилизиран електорат на БСП, колкото е в момента. БСП ще играе важна роля в преговорите независимо дали те ще се водят около ГЕРБ като много вероятна първа политическа сила на изборите, или от друга формация, която се обявява за промяна на управленския модел на ГЕРБ.  Коректността  към данните ни изисква да спомена, че „Продължаваме промяната” съвсем не отстои на пренебрежимо малка разлика от ГЕРБ и е по-вероятно да се пребори за второто място отколкото да успее да атакува първото. В опитите си да върви напред, обаче новата формация реално увлича все повече избиратели, като добавя и конюнктурен вот.

Ако ПП поемат като втора партия мандата за сформиране на ново редовно правителство, можем да очакваме, че задачата им ще бъде да се „облегнат” на досегашните партии на протеста. Без съмнение в този процес много важна роля ще играе „Демократична България“ на първо място, но и БСП, и ИТН вече правят свои оферти за преговори в подобен формат. В случай, че ИБГНИ попадне в парламента, което съвсем не е изключено предвид уменията на лидерите на тази партия да правят кампания, ще има и преговори с тях.

– Изводът от разговора ни е – след два избора отново сме пред бетониране на т. нар. партии на статуквото, извън „Продължаваме промяната“.

– ПП е нов политически проект, който определено е свързан с имената на двама министри от служебния кабинет назначен от Румен Радев. Не са възможни сравнения между тях като нов политически субект и ИТН, които овладяха политическата сцена на последните два вота. Сега от ИТН се оттегли предимно конюнктурният им електорат. Той  в голямата си част се прибра обратно в предишните си партии. Тук обаче е нужно да се направи едно важно уточнение – ИТН не загуби подкрепата от специфичния си електорат – млади хора на възраст под 30 г. Нашите данни от настоящото изследване показват, че сред тях, партията на Трифонов продължава да бъде първа политическа сила. Младите хора са подвластни по-скоро на фенски нагласи, отколкото на строго политически.

– А относно другата линия на изборите в неделя – гласуването за президент?

– По отношение на този вот също не е особено лесно да се предвиди колко бързо ще настъпи развръзката. В момента данните от последното ни изследване не дават основание да твърдим, че може да имаме избран президент на първи тур. Доста по-сигурни сме по това, че ако се стигне до балотаж, на него с първи резултат влиза Румен Радев, което е логично и предвид трайно високия му рейтинг на одобрение.

Данните, които представихме преди два дни, са доста надежден ориентир, защото  са преизчислени на база на твърдо решилите да гласуват и избралите вече кого ще подкрепят за президент. На балотажа срещу Румен Радев отива проф. Анастас Герджиков. Разликата между тях би била от порядъка на 20% преднина за Радев. Има индикации, че Радев получава безрезервна подкрепа от избирателите на БСП и много висока от тези на ПП. Над три четвърти от привържениците на ИТН също го подкрепят. Крайният резултат от президентската надпревара при балотаж ще зависи от твърдите електорати зад двамата кандидати, както и от готовността им да отидат за втори път да гласуват.

––––––

*Изследването е проведено  в периода от 29 октомври-5 ноември сред 1025 пълнолетни българи в 123 гнезда в 91 населени места на страната. Използвана е двустепенна извадка с квота по основни социално-демографски параметри, методът е пряко полустандартизирано интервю „лице в лице”. Максималната грешка при подобни изследвания при 50-процентните дялове е плюс -минус 3%. Изследването е финансирано със собствени средства на „Екзакта Рисърч Груп”.

Автор: ТАНЯ ПЕТКОВА

Източник: „СЕГА“

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече