Общество от сомнамбули – какво ни донесе промяната?

0

- Advertisement -

Спомням си една актуална днес книга, от първата ми година в историческия факултет в Канада- Сомнамбулите: Как Европа Влезна в Първата Световна Война през 1914 година на Кристофър Кларк. Той създава един от най-цените трудове в съвременната история и дипломация, изследвайки времето до войната, в което актьорите гледаха, но не виждаха; мечтаеха, но бяха далече от реалността. Имперската система тогава се базираше на силен център и смирени васали, помагайки си с параноята (която днес виждаме как прекрасно работи с теориите на конспирациите). Обществото е пасивен получател на информация от медии, служещи да пишат памфлети за имперските феодали (опитали чрез фашизма да се спасят).

Използвайки сведената до народа Манихейска, лесно смилаема, логика работи безупречно в едно полу- хипнотизирано общество. В просъницата е лесно разбираема логиката за „лошите ябълки“, псевдо морала за доброто, злото и националната гордост и не само – целият континент се превръща в един врящ котел на Първата Световна, от който целият свят влиза във Втората Световна Война. Разбира се с уточнението, че никоя от великите сили не планира тези войни, още повече да желае това което ще се случи, но те се случват и изпепеляват целият континент.

Не смятам че опасността за Европа е такава, каквато в частност е за нашето общество. Да, в Европа има реакционни движения, но те са незначителни, те са свеждат изключително бързо в рамките на общественият ред. Видяхме как се справиха всички европейски страни с пандемията, все пак, може да не е 10 от 10, но с поне 8. Разбира се с изключение на нас, които повече от инфантилно и истерично се опитвахме да се адаптираме в обстановката – не успяхме, а резултата граничи с геноцид и национално предателство. Заложихме на блянове и желания, свързани с икономиката и бизнеса (все пак до там се простираше визионерството на нашата интелектуална класа), завоалирани с шарлатанство, а не на хладнокръвни експертизи. Защото КОВИД бе и все още е най-голямата здравна криза в човешката ни история – сравнима с Чумата, но която е била локална, а не глобална. Това че инфанта не го разбира или го разбира, но не иска да си го признае, защото му се е искало (да мечтае) нещо друго, не го лишава от отговорност. Европа определено излиза много по-силна и консолидирана от цялата тази криза. Успя да се консолидира, показвайки че единствено и само заедно можем да устоим на турбуленциите. Повече от нагледно, това се усети във Великобритания, но тя е част от едно друго семейство, а ролята и е свързваща. Въпросът е – неадекватната ни ориентираност в тази ситуация и не разбирането на това, което се случва в света около нас. А както знаем, а и историята го е показала, не можеш да служиш на два Бога.

Нека да погледнем основните играчи (или ходещи в сънищата си) на нашата политическа сцена днес, защото ние за разлика от всички балкански страни проведохме един мирен преход. Липсваше това, което се случи в Румъния на Чаушеску, нямаше граждански воини като в Югославия, липсваше и Шоковата Терапия на Полша. За съжаление не сме Унгария и Чехия, които даже не се нуждаеха от преход. Не сме скандинавските поклонници от Прибалтика. Но бяхме един уникален пример, който доказа, че е провал по всички параграфи. Този преход роди едно ново поколение, бленуващо за времената на соца (подчертавам, не социализъм), за Тато, за Людмила, за комбинатите, за казармите, за реда и спокойствието, за еднаквостта във всичко, за масовото и общинското, за художествените колективи, за мракобесието наречено цензура и казионност, за политическия феодализъм и аристокрация, за държавата пропила всеки аспект на живота ни и не позволяваща на никой да се издигне доста по-нагоре, може, ама малко. Това поколение се превърна в новото ляво, мислещо си, че може да живее между два свята, като разлигавен инфант на разведени родители. Поколение, вярващо че някакъв върховен орган, някъде там високо, може да увеличава доходи, заплати, пенсии, да бъде промяна с магическа пръчка. Поколението Z, което като в компютърна игра иска всичко сега, веднага да е готово до 5 сутринта, когато майка му става за работа.

А кой е основният, уж, играч днес?

- Advertisement -

В интерес на истината те бяха няколко, но този днес е от Канада. Определено успя да накара доста хора да помечтаят, но въпросът е това очароване да не се окаже един Опасен Чар. Красиво и с патос говори, че трябва да премахнем вътрешното его на четири партии, които почти почти срина. Въпросът е какво ще чуе сриналият се благодарение на него Слави Трифонов, който е в публичното пространство вече 30 години, хубав, лош, тръгнал е от нулата, няма дядо активен борец участвал в приватизацията, никой не му е плащал Харварда, не е и известен с това че послъгва. А една столетница е поставена на колене, унижена и почти унищожена, заради усмихващия се човек с трапчинките, който им говори за това, което пишело в учебниците с техните избиратели, искащ тяхната подкрепа, за да има покаже как се управлява. А партията която го издигна – ДА България, за малко да не влезне в парламента? Защото някой трябваше да му подвикне след моралните излаяния: „пич, не нова партия, вие трябваше да сте с тях, защото те бяха хората първи жадуващи за промяна. А на Христо Иванов, иди и му кажи извинявай, че целия му труд го пусна в тоалетната чиния.“ Говорейки за моралните му проповеди в стил съвременен йеховист (между другото, не мога да разбера защо сравняват хора приличащи на йеховисти и сциентолози на либерали, умът не ми го побира) свещеник, изниква въпросът – след такива мълниеносни метаморфози на 180 градуса, на какво е способен човек, въртящ се по-бързо от пумпал и усмихващ се много повече и по-добре от всички пастори в Сиатъл. И ако това са ни либералите, страх ме е да си помисля какви са ни консерваторите. Факт е че безцеремонно употреби всички „протестъри“, като накрая се нарисува техен морален и експертен гуру. Но така се постъпва с аборигените в Тамбукту, след като си им обрал бананите, започваш да ги учиш как да бъдат добри и позитивни. Интересно е отношението му към ГЕРБ, които го награждаваха преди няколко години, същият ГЕРБ, който демонизира и само с тях няма да работи, партията по времето, на която успя да направи всичко което е направил в България. Така че, какво ли да очаква генералът и неговите хора от този почтен човек? Между другото, една от партиите на протестите, най-активната и най-звучната, вече я няма над чертата, защото някой на техен гръб е вече лъскавата (и опулената) промяна. Това не е промяна, това ще бъде нарицателното за всичко свързано с цивилизования свят.

Но нека да погледнем фактите. Факт е че доста хора, които бяха прекарани, са разочаровани. Факт е че много ще бъдат огорчавани и ще има някой, който ще успее отново да ги очарова. Факт е че за една година три партии в три различни избори са на първо място, като две от тях за първи път са на политическия небосклон. Факт е че имаме на политическия небосклон една квази фашистка партия, анти- Европейска, анти- НАТО, анти- САЩ, анти- Турция, анти всичко Западно, която разчита на разочарованите. Интересно ще бъде, какво ще стане след коландрисването, за което всички говорят в името на бюджета, ако изобщо се случи; момент, в който всеки ще поиска рестото и да си върне за накърненото Его. А усмихнатият проповеднически пич от Канада не само ги унижи, а и ги изигра, временно в тяхната игра. Както и убеди всички, че е либерал, от онези, който са най-мразени. Къде ще прелеят тези 24%, (а и не само) тези структури, подлежащи на бързо пребоядисване, ако се разочароват от Канада и „онези либерали“? Да не отидат всичките към разочарованите? Какво ще се случи с България, ако една сутрин се събудим с Фашисти, анти всичко, което бе направено последните 30 години, които сме ги пропуснали начело на държавата?

Защото, толкова грубо, никой не бе изигравал толкова много играчи на куп, а колко от тях трошиха пари за три кампании. Оставиха си бизнеси, занимания, инвестираха лични средства, три пъти, за да се появи някой рекламиращ перфектното си СВ и по зубърски да ги изиграе всичките. И да започне да им говори за морал, национален интерес, за отказване от Егото, след три предизборни кампании, в които много от тях са валат. А той продължава да ги присламчва, да обира експертите им, да ги взима при себе си, правейки всичките на балъци. Надали.

Има и нещо изключително важно, което се пропуска. Факт е че една фашистка партия заличи от небосклона всички патриотични формирования, напълно. И той сега е сам, един, над всичките патриоти, формирования, групички. Което си е, да бъдем честни, страшничко да концентрираме всички с радикални възгледи в ръцете на един център, но факт е че се случи и те са в парламента. Факт е че те са срещу Западната Деградация, Западния Начин на Живот, Наука, Просвещение, те са против Капитализма или Глобалната Фондова Борса (както го наричат), те са в пълните традиции на Соца за Нормалност и против Западните Извращеняци и Безбожници. Хубаво е да не забравяме, че в така идеализирания Соц, партията бе една, истината бе една и нормалното бе едно. И ако днес имаше букмейкър, който приема залози дали същата тази партия има шанс, да кажем април- май да бъде първа, бих заложил доста на това…

Автор: Илиян Кузманов

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече