Статистиката отговори за катастрофата на АМ „Струма“: „Не е кой знае какво“

0

- Advertisement -

Катастрофата на „Струма“, която отне живота на поне 44 души, и катастрофата с коронавируса, имаха само няколко часа, в които да не влязат в стандартната машина. Тази стандартна машина обаче заработи. Тя се нарича така: статистическо сравнения и измерване на различен тип смърти, при което винаги се оказва, че нещо „не е кой знае какво“. Първоначално някакъв брой жертви е изглеждал притеснителен. После обаче човек се е допитал до статистиката. И е видял – не е кой знае какво. 

Оттам и следващите спорове: защо има траур за жертвите от катастрофата, а няма за жертвите на коронавируса? Защо – питат любители на статистиката и сравненията – катастрофата била отнела 46 живота, а всеки ден умирали стотици от коронавируса, но нас това не ни прави впечатление? В известен смисъл, казват сравнитолозите на смъртта – 46 живота не са кой знае какво, ако ги сравниш с тези, които са си отишли от коронавирус. И недоволстват – искат си траура за коронавируса, понеже иначе би било статистическо недоглеждане. 

След това се включва друга група от сравнитолози. Те страдат от особено конфузия по отношение на коронавируса и жертвите. Принципът е: понеже от самото начало си решил, че коронавирусът не е голяма опасност, а не може да признаеш сам на себе си, че може би, може би!, с течение на времето се е оказало, че не е така, продължавай да търсиш статистическо доказателство, докато не намериш. Любимата ми извадка от това сравнение е статистика, която показва на невярващи и вярващи в пандемията, как в страни с преобладаващо ваксинирано население, в момента има десетки хиляди случаи от заразени. Тоест, ваксините не работят – как ще работят като има десетки хиляди заразени и растат? Обаче нарочно се спестява съвсем видимото допълнение към тази статистиката – че жертвите в държави със 70 милиона население са толкова, колкото в държава със седем милиона население – нашата. Ако случайно посочиш това много видимо обстоятелство, статистиката се придвижва на следващото ниво – че в тези държави има много по-добра здравна система и по тази причина има едва 200 жертви. Като чуеш този аргумент, предлагаш друго – добре, като е така да се абстрахираме от България, сравнете жертвите от коронавирус във Великобритания, Италия, Испания, Германия – държавите с добро здравеопазване, за 2020-та в сравнение с жертвите на същите държави от 2021-ва. Тяхното здравеопазване е било и през 2020-та пак толкова добро, нали така? Но сега при висок процент ваксинирано население ясно се вижда, че тази есен са дали многократно по-малко жертви. Каква е причината да дадат многократно по-малко жертви със същото здравеопазване? Според мен са ваксините. Но и на това групата на скептиците ще отговори със статистика: виж, съветват те, какво става в Африка. В Африка, оказва се, хем нямало ваксини, хем нямало здравеопазване, пък нямалко толкова жертви. И те оставят в тази интересна екзистенциална дилема: ако се чудиш какви са отношенията между ваксини, смъртност, България, здравеопазване – виж Африка. Там ще разбереш истината. Ако случайно нещо стане в Африка, не се притеснявай – има един цял леден континент, в който да се окаже, че това, което става в Европа, не става там. Между другото, навремето така за пример се сочеше Индия, само напомням. Пък после станаха други работи – точно в Индия. 

- Advertisement -

За финал сравнитолозите на смъртта, независимо от лагера им, предлагат да мислим за смъртта транспортно. Не 1 автобус, а 1 самолет жертви от коронавируса си отиват всеки ден. 1 автобус не е кой знае какво в сравнение с един самолет. Един самолет не е кой знае какво в сравнение с един влак. Един влак не е кой знае какво в сравнение с един кораб. Един кораб не е кой знае какво с жертвите от балканската война. Балканската – с жертвите от първата световна. Първата световна – с жертвите от Аушвиц. И тъй нататък.

Не се плашете от смъртта – защото винаги можете да намерите сравнение с повече смърт. И в този смисъл нищо не е кой знай какво. И когато нищо не е кой знае какво, значи всичко е наред.

Или пък кой знае. 

Автор: Райко Байчев

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече