От кого Бойко Борисов най-много го заболя?

0

- Advertisement -

Ново правителство, нови надежди. Но когато вече трябва да управляваш, розовото бързо преминава в други цветове. Какво го чака новото ни правителство – както казва експремиерът Бойко Борисов с народна мъдрост: „Не пожелавай жената на ближния, щото може да стане твоя“.

От кого Бойко Борисов най-много го заболя?

Близо 8 месеца президентът Румен Радев имаше пълен контрол над държавата и възможността да нанесе тежки удари над своя най-голям съперник – Бойко Борисов и партия ГЕРБ. В една каруца с тях са ДПС.

Радев състави 2 правителства с една част технократи, а другата – (познати) лица с политически амбиции. Още в началото се виждаше кампанийност в ласкателното отношение в медийното пространство и социалните мрежи към трима служебни министри – Кирил Петков, Асен Василев и Атанас Пеканов. Постепенно, вероятно заради различия свързани с Плана за възстановяване, Пеканов излезе от тази звездна тройка и беше заменен от други членове на кабинета.

Дали случилото се е изцяло органично или има външна намеса, могат да кажат само специалистите, но за по-наблюдателните този въпрос стои. Някои министри са разочаровали президента защото не извършиха желаната от него ревизия в ресорите си. Ярък пример са Асен Личев на околната среда и Стела Балтова на туризма. Но за техните действия или бездействия ще трябва отделен материал. Ако за мнозина, повлияни от mainstream-а, приятната изненада е тандема Василев-Петков, а Бойко Рашков случи това, което се очакваше от него, то анализът извън емоциите би извел на преден план друга личност. Преподавателката от УАСГ арх. Виолета Комитова изненада всички с дух на борец от изчезващ за нашите ширини вид. По същество Кирил Петков смени ръководството на ББР и направи проверка на някои от ремонтираните язовири, със заключение за незаконни стени на 10 язовира. Колежката му в регионалното развитие имаше избор – да изкара тихо и кротко времето си в министерството. Тя обаче влезе в челен сблъсък с най-голямото лоби на Борисов като направи буквално ревизия на неговото управление в сектор строителство. Поведе битка, за да отстрани шефа на „Автомагистрали“ ЕАД Стоян Беличев, което отне близо два месеца. Посочи порочни практики при ремонта и строителството на пътища – с твърдения, че така лелеяната АМ „Хемус“ се строи без строителни книжа и контрол, с раздадени авансово 760 млн. лв. за материали, техника и озеленяване на отсечки, които нямат ПУП и проект, нито разрешително за строеж. Средствата са гарантирани със застраховки, което беше видяно от служебната власт като опасност да не бъдат върнати в пълен размер в случай на нужда. Комитова развенча обещанията на Борисов, че магистралата ще е готова до няколко години – и за десетилетие може да не стигне. Комитова отказа да плати 1,5 млрд. лв. за текущи ремонти. За тези пари би следвало да имаме най-добрите пътища на Балканите, уви нямаме. Благодарение на нея вътрешният министър започна най-мащабното разследване в историята на България за строежа на АМ „Хемус“. Обществото забеляза свършеното от Комитова едва във второто служебно правителство. Оттеглянето на тандема позволи на нея и Рашков да влязат във фокуса. На тях в известна степен ПП дължи изборния резултат, защото гласувалите за тях очакват зададената от Рашков и Комитова линия да продължи.

Още щом стана министър-председател през 2009 г. Бойко Борисов си беше поставил за цел да остане в историята като строител на съвременна България. Изграждането на пътища винаги е било сред неговите приоритети, но някъде между втория и третия мандат този негов стремеж се изроди. Комитова удари най-силно Борисов.

Обществените очаквания бяха, че тя ще остане и в редовното правителство. Политическите интереси на преговорите за съставяне на кабинет очевидно са надделяли. Летвата вдигната от Комитова ще бъде трудна за преодоляване от Гроздан Караджов, чийто кандидатура е символна за това, което предстои.

„А“ отбор, но в коя група?

Съмненията около някои от персоните в новото правителство не са признак на лош вкус и мнителност. Това е превантивна реакция предвид ниската политическа култура на тези, които се занимават с политика. Бъдещият финансов министър трябва да даде отговори на някои въпроси:

1. Например твърденията, че увеличените приходи са от по-добра събираемост, а те са от растящата инфлация.

- Advertisement -

2. Къде бяха пренасочени онези 500 млн. лв. предназначени за АМ „Хемус“?;

3. Защо остава мъглата около бившата фирма на шефа на НАП Румен Спецов?

Земеделският министър на БСП Иван Иванов се очертава да бъде проблемен. Външно министерство за пореден път ще бъде оглавено от човек извън системата на дипломацията. Министърът на туризма пък изглежда да е имал отношение към сектора май само в качеството си на клиент на хотел. Начело на околната среда застава човек от Зеленото движение, който ще има проблем в търсенето на съгласие с бизнеса заради миналото си на активист. Да критикуваш и съдиш отвън е лесно! Сега за първи път ще му се наложи да търси и взима решения, които обаче ще трябва да балансират между природа и индустрия. Вероятно немалко големи компании са силно притеснени от Сандов и това прави диалогът по-труден преди да е започнал.

Министрите на „Продължаваме промяната“ (ПП) предстои да опознаем, но предложената структура на Министерски съвет буди притеснение. Преселението на администрацията, което ще бъде предизвикано от местенето на множество агенции и дирекции, ще отнеме поне половин година докато заработи на пълни обороти. Концентрацията на власт чрез опит за контрол над партньорите на почти всички нива крие риск от напрежение. Новото правителство няма да има 100 дни толеранс поради две причини – защото е съставено след три вота; евентуално социално напрежение, породено от растящите цените на тока; вечното напрежение заради коронавируса, който вълна след вълна показва колко сериозен проблем е особено за държави, които дълго време са били в състояние на разпад – като нашата. Ясно изразеното недоволство от управлението на Борисов и претенциите за прозрачност и морал, издигнати от новите политици, ще накарат обществото да бъде по-чувствително, критично и не толкова склонно да прощава. Министрите на „Продължаваме промяната“ ще се опитат да пречупят манталитета на българското общество. И царските хора дойдоха с този слоган на власт, но …

Защо правителството няма да изкара мандата си?

В политическите среди усилено се говори, че още през пролетта правителството ще падне. Това едва ли ще стане по ред причини. Предстои сглобяване на политически екипи и навлизаме в дълъг празничен период до средата на януари. Правителствената машина ще заработи напълно де факто тогава. Подписването на коалиционни споразумения е израз на намерения, за които няма гаранция, че ще се сбъднат. Присъствието на БСП и Демократична България (ДБ) в една коалиция е сложно от идеологическа гледна точка. С наложените от Корнелия Нинова имена, най-вече Иван Иванов, се натрупват допълнителни тежести върху ръководството на ДБ в допълнение с Гроздан Караджов, който до лятото беше от остриетата на ДСБ. Присъствието му като предложение за министър в проектокабинетите на Слави Трифонов изненада най-вече ДБ, които сега ще трябва да съжителстват с него под един покрив в Министерски съвет.

Евентуалният прекомерен опит за контрол на партньорите от страна на ПП бързо ще се превърне в източник на напрежение. Едва ли някоя от трите партии ще изкара четири години, в които Кирил Петков и Асен Василев работят изключително върху рейтинга си за сметка на останалите. Поне две партии имат интерес на определен етап да се стигне до предсрочни избори. Едната е ДБ, а другата е мандатоносителят ПП. Първата ще дебне за удобен момент, в който да се оттегли по възможно най-драматичния начин (те го умеят), за да снеме от гърба си бремето на коалицията с БСП и ИТН; да се опита да си върне част от изгубения електорат. ПП би имала интерес от разваляне на коалицията, ако има шанс да вдигне значително резултата си. Като нищо ИТН също съвсем скоро ще излезе от позата на смирение и ще започне да проявяват непредвидимия си характер. Изглежда, че само Корнелия Нинова на този етап няма никакви поводи да разваля коалицията.

Знаци

Повечето анализатори насочват вниманието върху съдебната реформа и смяната на КПКОНПИ като първи тест за устойчивостта на коалицията. Ако обаче приложим максимата да се следва пътят на парите, то тогава прелюбопитен сюжет ще бъде финалът на разследването за АМ „Хемус“ и как правителството ще реши проблема с вече построените за милиони отсечки от магистралата, които бяха обявени от служебната власт за незаконни и ремонтираните язовири, за които служебната власт каза, че са без строителни книжа. Дали ще се въведе извънреден закон с тези строежи за каквото намекна екипа на Комитова или Караджов ще предпочете разрешенията и проектите да се издават и одобряват след приключване на строителството? Друг знак ще бъде сагата с язовирите, която беше започната от Комитова и Петков, но неговата наследничка в Министерството на икономиката Даниела Везиева не продължи. Тези два казуса никак не са маловажни, защото зад тях стоят стотици милиони лева от националния бюджет, който, както многократно новият премиер е подчертавал, се пълни с нашите данъци. Неслучайно първия коментар на вътрешния министър Бойко Рашков след неговото включване в редовното правителство беше свързан с АМ „Хемус“. Рашков предупреди, че ще продължи приоритетно да разследва докато стигне до края. Оставането му в кабинета също ще бъде една от причините за напрежение, но не заради ляво и дясно, а защото той е със заявка, че няма да прави компромиси в това правителство.

Автор: Добринка Златкова

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече