- Advertisement -
По традиция в края на всяка година философи, писатели, политолози, социолози и наблюдатели оценяват 2021 г. и правят прогнози за 2022 г. Каква беше отиващата си година – година на изборите, година на промяната? Излезе ли от кризата, предизвикана от пандемията? Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди колко пъти ще ходим на избори? Четете равносметката за 2021 г. в дните до новата година, а очакванията за 2022 г. – след 1 януари. Днес четете отговорите на политолога Антоний Тодоров за отиващата си 2021 г.
Сбъдна ли се някое от очакванията ви за 2021 г.? В какво се излъгахте?
– Сбъдна се очакването ми за края на политическата хегемония на ГЕРБ. Постепенно установена и продължила вече 11 години с фактически пълен контрол над публичните инстанции, тази хегемония беше разклатена и до голяма степен демонтирана. Оттук насетне има множество отворени варианти за бъдещето, защото преди просто нямаше никакви варианти освен „още от същото“.
Вероятно съм се излъгал в очакванията, че това може да стане бързо, макар и не толкова лесно.
Всичко, което трябва да знаете за:Изборът на редактора (1157)
Как бихте обобщили тази трудна година?
– Година на експерименти с три последователни парламентарни избори и президентски избори, съвпадащи с тях. Тези експерименти ни донесоха нов и неочакван опит, но като цяло обществото и институциите се справиха.
Но има и лоша новина – участието на изборите се срина до безпрецедентен минимум. Не съм сигурен, че „гражданите са се уморили“ от толкова много избори. По-скоро се умориха да бъдат питани толкова често по въпроси, които се очаква политическата класа да съумява да реши.
Кои бяха важните уроци на 2021-а?
– Най-важният урок, мисля, е че никое управление не бива да се изживява като вечно, че всяко управление, особено в демокрациите, зависи в крайна сметка от оценката на гражданите. Но и друг урок: когато има синергия между гражданската мобилизация и ангажирането на някоя политическа институция с действителните очаквания на гражданите, резултатите са налице.
Най-сетне важен урок е, че политиката на „извиване на ръце“ не води до добри резултати, особено за онзи, който я практикува. Политиката изисква общуване, но също и ясни разграничения по принципни въпроси, а не с многобройни червени линии.
Какво ви изненада и какво не? Кои са най-важните ефекти за политическата среда от събитията през 2021 г.?
– Изненада ме неумението на нови партии като „Има такъв народ“, но също и „Изправи се!“ да постигат консенсус, съгласие с останалите, при положение че беше ясно кой е основният им противник. Изненада ме електоралният срив на БСП, което поставя под въпрос политическото бъдеще на партията. Изненада ме устойчивостта на подкрепата за ГЕРБ, защото мислех, че тя е силно зависима от позицията на тази партия като управляваща.
- Advertisement -
Но в крайна сметка изглежда сме пред сериозна и дълбока трансформация на партийната система, както с размествания между „основните“ играчи, така и с появата на нови, но и по нов начин организирани. Вероятно има търсене на политически форми, които да съчетаят традиционната партийна организация с характеристиките на гражданското движение.
Имаше ли според вас и политическа криза през тази година?
– Очевидно, след толкова чести парламентарни избори и дълго управление на служебни правителства. Но тази криза е на път да бъде преодоляна.
Какво спечели и какво загуби президентът Румен Радев, избран за втори мандат?
– Спечели и с основание втори мандат, защото успя да олицетвори гражданските очаквания и недоволства от управлението на ГЕРБ. Спечели обществено доверие, при това от политически разнородни сред в обществото. В някакъв смисъл, обаче, загуби от онова, което се очаква като „политическа неутралност“. Но е очевидно, че не можеш да си политически неутрален пред толкова съществени безобразия.
Коя е думата на 2021-а според вас?
– Изчегъртване.
Как оценявате състоянието на гражданското общество?
– Гражданското общество, противно на разпространеното убеждение, не е аналогично на гражданска активност по време на протести. Протестите, започнали през лятото на 2020 г., бяха спонтанни. Но гражданското общество е организираната частна сфера на публичност, то изисква по-трайна организация и по-трайно усилие за натиск върху политическите институции. Имаме много добри предпоставки за самоорганизирането на едно силно гражданско общество, но все още има много, което да се прави в тази насока.
Автор: Антоний Тодоров
Източник: „Дневник“
- Advertisement -
