Часът на истината: Защо поскъпва токът в Европа и България?

0

- Advertisement -

Йордан Бързаков е завършил Немската езикова гимназия в Благоевград, след което става възпитаник на Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Климент Охридски“. Професионалният му път започва в предаването „Господари на ефира“, преминава през други телевизионни проекти и няколко печатни медии. От 2019 г. работи в Клуб Z. Занимава се основно с финанси, икономика, енергетика и транспорт. Публикува и по теми, свързани с Близкия изток и региона.

Европа преживява невиждана от десетилетия енергийна криза. Или по-точно – криза на високите цени на електроенергията. От края на юли и началото на август цените на борсовия ток из континента започнаха да бележат рекорди, за да стигнем до скорошните почти 350 евро за мегаватчас изразходена енергия. България не прави изключение от другите страни в Европейския съюз (ЕС) и също отбеляза рекорди на собствената си независима енергийна борса. Още в първите си заседания в средата на декември Народното събрание, в опит да възпре повишението за домакинствата, въведе мораториум върху цената на електроенергията.

Защо цените се повишиха до рекордни нива и какво причини енергийния шок? Отговорът на този въпрос не е нито лесен, нито еднозначен, затова из целия континент има дезинформационна кампания по хвърлянето на вината единствено и само върху недалновидни политики, водени от лидерите на ЕС.

През последните месеци в медиите, включително и в най-големите, анализатори по енергийни въпроси представят, че Европа „се самоубива със зелената сделка“, както през юни тази година заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, както и че общите европейски политики за декарбонизация убиват българската икономика и индустрия.

Factcheck.bg потърси причините за повишените цени на електроенергията, както и защо европейските политики по декарбонизация са такива, каквито са.

Либерализиран пазар

За да се установи проблемът у нас в последните месеци, трябва да се имат предвид някои специфики на българската енергийна система. България не е въвела т.нар. пълна либерализация на своя пазар и в момента на него са само и единствено небитовите потребители, тоест – юридическите лица или бизнесът. Те бяха изведени от регулирания пазар през есента на миналата година и вече могат да ползват привилегиите на свободния пазар – да ползват доставчик от друг регион, да се разбират за цените и количествата, без да са заплашени от допълнителни рискове като несигурност в електроснабдяването.

Либерализацията на енергийния пазар е крайна цел на ЕС още от 1996 г., когато все още националните пазари на електроенергия и природен газ са монополи. Развитието на свободната търговия се прави на няколко стъпки, наречени „енергийни пакети“. Първият от тях е приет още през 1996 г. и допълнен две години по-късно, вторият – през 2003 г., третият – през 2009 г., четвъртият през 2019 г. Петият, който ще постигне съответствие между енергийните цели на ЕС и новите европейски амбиции в областта на климата за 2030 г. и 2050 г. беше публикуван за обсъждане през лятото тази година.

Целта на реформата е окончателното изграждане на вътрешния пазар на ЕС в енергийния сектор, което да ликвидира излишните пречки и търговски бариери, да сближи данъчните и ценовите политики и да изгради нова уредба за околната среда и безопасността. Казано просто – изграждането на вътрешен пазар дава достъп на един потребител от едно географско място до производител от друго, създава конкуренция и по-добри условия.

Либерализацията на пазара на електроенергия за небитовите потребители е важна стъпка напред, която се оценява високо от бизнеса у нас.

Въпреки това, политици разпространяват неверни или подвеждащи твърдения по темата за електроенергията. Такъв пример е бившият премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който през октомври тази година заяви:

„Днес, при Радев токът стана 567 лева за мегаватчас. А при нас, при лошите, 10-12 години беше 70 лева при регулиран пазар.“

Той има предвид управлението на двете служебни правителства на президента Румен Радев през 2021 г. Това, което Борисов не казва е, че неговият кабинет въведе либерализацията на електроенергийния пазар през октомври 2020 г., когато в Европа нямаше енергийна криза.

Що се отнася до всички битови потребители, тоест домакинствата, те все още получават своята електроенергия от т.нар. регулиран пазар. Това означава, че цените се определят с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) спрямо прогнози. Регулаторът може да поиска увеличение за бита на всеки три месеца, когато цените на международните пазари и себестойността на енергията е с над 15% по-висока от определената от Комисията. Именно това се очакваше от 1-ви януари 2022 г. и затова депутатите решиха да въведат мораториум.

В такива условия започна и настоящото галопиращо увеличение на цените на електроенергията. Най-засегнати от тези цени са бизнесът и юридическите лица. Остава въпросът – защо?

Накратко отговорите са: високото търсене след преминаването на шоковете от пандемията, високите цени на квотите за вредни емисии, поскъпването на руския природен газ за Европа, а специално за България – липсата на изградена окончателна инфраструктура за диверсифицирането на източниците за доставка на природен газ, както и прекалената намеса на държавата в пазара през последните 30 години.

Пандемията – остатъчните шокове и влиянието на природния газ

Когато пандемията от Ковид-19 обхвана целия свят, опитите на държавите да се справят с проблема включваха пълни затваряния на икономиките и почти изцяло спиране на търговските вериги. Със създаването на ваксините и тяхното постепенно ползотворно влияние върху заболеваемостта и смъртността, стопанският живот започна да се завръща към нормалните си нива. За това допринесоха и взетите от държавите мерки в подкрепа на бизнеса и хората – наливане на ликвидни средства, които позволиха бързо възстановяване. Проблемът – рязкото „отлепване“ от дъното, до което пандемията доведе, причини рязък скок на търсенето на електроенергия при все още ограничено предлагане.

По-конкретно – търсенето се увеличи драстично при търговията на природен газ, който е основна част от микса, доставящ крайната електроенергия в домакинствата и бизнесите в Европа. Именно този скок в търсенето е и основната причина, която ЕК и Европейският парламент (ЕП) извеждат като ключова за повишението на цените.

Това се потвърждава и от официалните данни на бизнес платформата Statista. Тя показва рязко увеличение на потреблението в най-големите икономики в Европа, започнало още от януари тази година, но достигащо своите пикове през октомври, за когато има и последни официални данни.

Данните от ЕС показват, че европейските газохранилища са пълни около 75% от капацитета си, което е под средното равнище от 90% през последните 10 години и причината за това е очакването, че възстановяването ще върви доста по-бавно от сега.

До 16 декември тази година средната цена на природния газ за Европа е малко над 131 евро за мегаватчас, което е увеличение с близо 700% спрямо януари същата година.

В цената трябва да бъдат включени и някои геополитически съображения, свързани с отказа на Русия да доставя повече количества газ, за да намали цените. Те са следствие от дългогодишна зависимост на ЕС от външни източници на енергия.

Що се отнася до България, има още една съществена причина, която води до високите цени. Тя е липсата на диверсификация на доставките на природен газ. В момента страната получава над 90% от вноса си от Русия. Като основен източник на различни доставки е планиран т.нар. интерконектор с Гърция. Тази връзка обаче се бави повече от 12 години, поради политически и технически причини и в момента още не работи. Защо тази тръба е важна? Защото тя би направила възможни доставките на 1 милиард кубически метра газ от Азербайджан, който момента е около 4 пъти по-евтин от руския, според председателя на КЕВР.

Страната ни все пак получава малка част от азерския газ по алтернативно трасе – около 350 милиона кубически метра по данни отново на Иван Иванов от КЕВР. Признанието на „Булгаргаз“ – че ако внасяхме пълното договорено количество от 1 милиарда кубически метра – то цената на електроенергията като цяло у нас би била по-ниска, е достатъчно доказателство.

Защо това трасе не е готово? Отговор от политиците по този въпрос няма. Фактите показват, че през последните 12 години изграждането се забави с различни мотиви, макар че нито един от тях не попречи на бързото изграждане на газопровода „Балкански поток“, който е само транзитен и не доставя нищо за потреблението в България.

Според депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който беше и министър на икономиката, енергетиката и туризма от март 2012 до март 2013 г, проблемът е в мениджмънта на проектната компания и лично в нейния изпълнителен директор. Теодора Георгиева, която заема поста, е назначена именно от ГЕРБ. През 2017 г. беше направен опит за нейното уволнение, но партньорите в проекта от гръцка страна не позволиха, заради нейния висок принос към реализацията на интерконектора с Гърция.

Зелената сделка и квотите за вредни емисии

Докато за обективен фактор за повишаване на цените като по-голямото търсене и по-ниското предлагане не се говори много, то не можем да кажем същото за Европейския зелен пакт, известен у нас като „Зелена сделка“, и т.нар. търговия с въглеродни емисии.

Анализаторът и журналист Кузман Илиев, който беше и кандидат за депутат от ВМРО през април и от „Българските патриоти“ през юли, предрича „енергийна криза“ в България заради Зелената сделка. Прави го през септември тази година, когато вече цяла Европа е в енергийна криза. Според него промяната е залегнала още през 1971 г. със създаването на Световния икономически форум.

„ООН и наднационалните структури започват създаването на нов световен ред. На сайта на Световния икономически форум виждаме, че вече се говори за промяна на капитализма, за отпадане на границите и за тотално преосмисляне на това каква е системата днес“.

В публичното пространство постоянно се бъркат текстовете, залегнали в Зеления пакт, и началото на т.нар. търговия с квоти за въглеродни емисии, които се отнасят до високозамърсяващите енергоизточници и целят тяхното намаляване в общия енергиен микс.

Повече за самата същност на Европейския зелен пакт и за неговите цели – може да прочетете тук.

Имат ли общо Европейският зелен пакт и търговията с квоти за въглеродни емисии с увеличението на цените на тока?

Лесен отговор няма, нито еднозначен. Високите цени на квотите повишават себестойността на електроенергията, произвеждана от въглищните централи, и оттам нараства и цената на тока. В същото време, по данни на еврокомисаря по климата Франс Тимерманс, те представляват не повече от 1/5 части от причините за увеличението.

Всъщност в началото на октомври, Тимерманс заяви, че според Комисията причината за рязкото увеличение е осномвно заради най-високото търсенето последните 25 години. На заседанието на министрите на околната среда на страните-членки на ЕС в Люксембург, той и председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен посочиха ненавременното въвеждане на мерките, предвидени в Зеления пакт са фактори за пиковите стойности и че инвестициите в зелена енергия ще балансират цените.

- Advertisement -

Какви са фактите?

Всъщност т.нар. „Зелена сделка“ бе одобрена още през 2019 г. и представлява документ, дълъг едва 24 страници, който описва пътна карта с мерки в различни области за превръщането на Европа в първия континент с нулеви нетни емисии до 2050 г. Крайната цел на тази амбициозна визия е да се насърчи икономическото развитие на ЕС, без то да вреди на околната среда и на човешкото здраве. Този документ не е закон и всички политики, които той предполага, трябва да бъдат имплементирани в европейското законодателство една по една и с течение на времето. В този смисъл Зеленият пакт няма никакво директно влияние върху цените на електроенергията в момента.

Да, документът предполага насищане на енергийните системи с повече енергия от възобновяеми източници за сметка на такива от въглища и замърсяващи мощности, но той действа с хоризонт за най-малко след 10 години. Тоест – влиянието му към сегашните цени е невъзможно за прилагане. Това посочва и енергийният експерт към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров, който казва, че „Европейският зелен пакт няма нищо общо с енергийната криза, която наблюдаваме в момента“. Той добавя:

„Ако погледнем внимателно структурата на ценообразуването в този сектор – реално ръстът при цените е именно от зависимостта от изкопаеми горива и съответно от цената, на която те се продават. Електроенергийният пазар се определя с приоритет от най-евтините източници към най-скъпите.

Най-евтините източници на електроенергия са атомната електроенергия и ВЕИ-тата. Последните произвеждат енергия на себестойност близка до нулата. Чак след това в системата идват природният газ и въглищата.“

Че ВЕИ енергията става една от най-евтините е факт, който се доказва през последните години. Следващата графика показва спада на цената на електроенергията от ВЕИ до 2019 г., а оттогава насам тя е паднала още повече:

Въпреки всичко, информацията по въпроса се представя манипулативно и в резултат днес около 40% от българите смятат, че прилагането на Зеления пакт и затварянето на въглищните електроцентрали ще доведе до режим на тока. Още толкова пък са на мнение, че единствено европейският документ е виновен за увеличаването на цените на електроенергията и газа, показва проучване на Центъра за изследване на демокрацията.

Все пак – европейските политики наистина имат отношение към повишението на цените през последните месеци. Те обаче не засягат Зеления пакт, а приетото още през далечната 2005 г. решение да се въведат т.нар. квоти за търговия с въглеродни емисии.

Какво представляват квотите за търговия с въглеродни емисии?

Всъщност тази политика датира доста назад във времето и всички страни, които членуват в ЕС на практика са се съгласили да я следват. Съгласно Протокола от Киото по изменението на климата, договорен през декември 1997 г., ЕС обеща да намали емисиите на парникови газове между 2008 и 2012 г. с 8 % в сравнение с нивата от 1990 г.

През втория период на Киото (2013—2020 г.) това задължение беше увеличено на 20 % от нивата през 1990 г. до тези през 2020 г.

Именно заради тези свои ангажименти, ЕС въвежда – още през 2005 г. – система за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), която е първата и заедно с китайската е една от двете най-големи в момента международна система за търговия с квоти за емисии на парникови газове. СТЕ обхваща близо 11 000 електроцентрали и производствени инсталации в 27-те държави от ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн, както и авиационните дейности.

Целта на тази система е да направи използването на фосилни горива икономически неизгодно, така че негативното влияние върху климата да бъде възможно най-ниско. Освен в ЕС, такива системи функционират и в САЩ, Австралия, Китай, Индия и в доста други държави.

Тоест – високозамърсяващите горива, като например въглищните централи, трябва да покриват определени лимити за своите емисии, които се търгуват на свободен пазар, така че за тях да стане икономически неизгодно да продължат да съществуват.

С времето ограниченията се намаляват, така че квотите да поскъпват, а емисиите – да падат. България участва в тази система отдавна, като през 2015 г. създава фонд „Сигурност на електроенергийната система“, включително и заради нуждата от институция, в която да постъпват приходите от продажбата на въглеродни емисии, както и такава, в която събраните суми от такса „задължение към обществото“ да постъпват.

Тогава се очакваше, че общите приходи във Фонда ще са около 200 милиона лева на година, но днес очакваме, че в края на 2021 г. той ще събере около 2 милиарда лева, включително заради квотите.

Причината – тяхната цена се повиши рекордно през последната година и в момента достига до около 75 евро за тон. Причините за това са най-вече пазарни, но е факт, че те влияят пряко на цените на електроенергията, която се произвежда от въглищните централи.

Пазарната нишка се крие във факта, че когато посочените нива на въглеродни отпечатъци към определен период не са достигнати, то разликата се купува от пазара за квоти. Така се появява дефицит и цените се повишават.

Например – финансовите резултати на държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ показват, че за първите девет месеца на тази година тя реализира приходи от малко над 595 милиона лева. През 2020 г. те са били едва 336 милиона лева, а увеличението се дължи на по-високите цени на тока, който тя продава. Това се потвърждава от съпоставянето на печалбата от реализираните количества на свободния пазар през 2020 г. и 2021 .г – 13,5 милиона лева към цели 201 милиона лева.

Проблемът – до септември 2020 г. централата е платила за квоти за въглеродни емисии около 185 милиона лева, при почти 410 милиона лева за тази година. Очевидно е, че повишението на цените на квотите води и до повишение на себестойността на електроенергията, произвеждана от такъв тип замърсяващи централи.

Фактите сочат, че ефектът от увеличението на цената на газа върху цената на електроенергията е девет пъти по-голям от ефекта от увеличението на цената на въглеродните емисии. От януари 2021 г. до септември 2021 г. цената по СТЕ на ЕС се е увеличила с около 30 EUR/tCO2, което означава увеличение на разходите с около 10 EUR/MWh за електроенергията, произведена от газ (при допускане за 50% ефективност), и с около 25 EUR/MWh за електроенергията, произведена от въглища (при допускане за 40 % ефективност). Това е несъмнено по-малко от наблюдаваното увеличение на цената на газа през същия период, което води до допълнителни разходи за производство на електроенергия от около 90 EUR/MWh.

Всичко изброено до момента показва, че европейските зелени политики не могат да бъдат единствено отговорни за галопиращото увеличение на цените на енергоносителите, макар и някои от тях да имат роля в него, при това не толкова малка. При всички положения обаче, основните движещи фактори за „скоковете“ на цените са в продължаващата зависимост от външни източници и ненасищането на системата с ВЕИ, които са най-евтините източници в този момент, както и повишеното търсене след пандемията.

Регионалните специфики

За повишението на цената на тока има и местни фактори. Сред тях е управлението на енергийната ни система в последните 10 години. Примерите за това са много и идват от различни играчи на пазара, но само няколко ключови данни показват, че проблем има.

Например – според данните на Електроенергийния системен оператор вътрешният товар на системата в периода от началото на тази година до края на септември е бил средно между 3900 и 4500 мегаватчаса. В същото време, в същия период от време, износът на ток е нараснал с близо 86% спрямо същия период на миналата година. Производството на електроенергия се е увеличило с около 12 процента, но най-голям дял в повишението имат ВЕЦ-овете, докато, обратно на европейските цели, този от възобновяеми източници е намалял с почти 7%.

Част от проблемите се крият именно във функционирането на Българската независима електроенергийна борса. Примерите са много, но един от най-ясните е този, при който АЕЦ „Козлодуй“, който е един от евтините производители на енергия, пуска търгове за малки количества, но заради голямото търсене офертите на пазара се вдигат и накрая ядреният ток от евтин – става скъп.

И още – пред Mediapool Соня Кадиева, председател на Асоциацията „Свободен енергиен пазар“ и собственик на търговец, дава пример с търг на АЕЦ-а от септември, при който се предлага количество в сегмента „двустранна търговия“, по който са предложени малки количества за три месеца, но пък се изискват авансови плащания от клиентите.

„Така само големи чужди играчи можаха да си позволят да участват, защото имат финансова ликвидност, а и не плащат ДДС, тъй като не са регистрирани в България. Българските търговци нямат налични такива големи средства, тъй като чакат 30 дни да си вземат плащанията от клиентите, а в същото време плащат все повече за купуваната електроенергия“, посочва тя.

По думите ѝ, по този начин чуждите компании купуват по-евтиния ток за износ и реализират големи печалби на други пазари, а за местния бизнес остават количествата, предлагани в сегмент „ден за ден“ и с по-волатилни цени в предлагането.

Изводите

При всички положения кризата с цените на енергоносителите в България, Европа и света е сериозна и изисква бързи и навременни мерки от страна на местните правителства. От всичко казано до тук, може да се направи заключението, че повишените цени са резултат от „перфектната буря“ на няколко допълващи се фактора и в никакъв случай единствено и само на „зелените“ политики на ЕС и целите към пълна декарбонизация на икономиките в блока до 2050 г. Очакванията на всички експерти са, че цените ще се стабилизират до средата на следващата година, но трябва да е ясно, че те няма как да останат такива, каквито бяха по времето на държавно регулирания пазар. Компромисът, който всички ние трябва да направим е ясен – голямата идея е спасяването на планетата и предотвратяването на климатичен колапс.


Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg, проект на Асоциацията на европейските журналисти – България срещу дезинформацията.

Автор: Йордан Бързаков, factcheck.bg

ИЗточник: Mediapool.bg

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече