Григор Сарийски, икономист: Свръхпечалбите в енергетиката подсказват, че там има картел (ВИДЕО)

0

- Advertisement -

„Колебанията в цените на газа се дължат на човешката глупост. Става въпрос за преминаването към текущо ценообразуване на доставни цени на газа в ЕС, в което се включваше все по-голям дял на спотовия компонент. Приключихме с дългосрочните договори и преминахме към плащане буквално ден за ден. Цените ги плащаме според това, което се определя на борсата“

Това заяви в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за икономически изследвания на БАН.

Григор Сарийски

„Вашите зрители и читатели могат да си направят елементарна съпоставка. Представете си, че сте наели жилище, в което имате фиксиран наем за две-три години и съответно изведнъж да преминете към някакъв пазарен индекс, при който да не знаете дори ден за ден колко ще ви бъдат разходите. Трудно прогнозируемо е и става неудобно за бюджетиране. Както каза и президента на Русия Владимир Путин – пазарите служат за спекулиране. За мен беше безумие да се премине към тази спотова компонента. От спекула можете да спечелите единствено, ако има ценова волативност (колебание). При постоянна цена там никой не може да спечели. Потребителите на газ страдат именно от това“, посочи той.

Има ли други причини за колебанията в цените?

Съществена тежест има и стремежът за озеленяване на икономиката. Вероятно си спомняте недалечното минало, в което американските производители на втечнен природен газ правеха всичко възможно спотовите цени на енергийните ресурси да бъдат все по-високи, за да може находищата на този газ, които се добиват от шистите, да бъдат рентабилни. Причината е, че технологията при тях е по-скъпа. Това, което наблюдаваме на пазарите на газ, е именно стремежът да се поддържат изкуствено по-високи цени, за да може т.нар.  възобновяеми енергийни източници (слънчеви панели, вятърни перки и т.н.), които произвеждат доста по-скъпа енергия, да станат рентабилни.

Това и водещото събитие, което се явява причина и за затварянето на атомните електроцентрали в Германия, изпомпването на газта от хранилищата, което беше направено уж с надеждата, че до зимата цените ще се успокоят и ще можем да ги напълним с по-евтин газ. Това естествено не стана. Идеята беше процесът на озеленяване да стане необратим. Лека-полека хората да приемат, че оттук нататък енергията ще се плаща по-скъпо и няма да достига на всички. Големият проблем е, че когато в една система ограничите подаването на енергия, тя няма да може да поддържа същата сложност. Тя или ще премине към опростяване, или ще се разпадне. Затова и виждаме изостряне на конфликтите в момента. Виждаме конфликтите за т.нар. „върховенство на закона“, което не е такова, но е повод за противопоставяне на страните от Централна Европа и тези от ядрото на еврозоната. Вече наблюдаваме конфликти дори в самото ядро.

Колко е голям спекулативният елемент при формирането на цените?

- Advertisement -

Когато търгувате с хартия, съвсем естествено е, че можете да контролирате цените на един актив както си искате. Същото наблюдаваме и на пазарите на злато, да речем. В последните години повечето централни банки се опитват да преструктурират валутните си резерви и да увеличат дела на златото в тях. Тъй като това е нещо, което винаги е държало стойност. И за да го правят на що годе разумни цени, виждаме една доста сериозна манипулация на пазарите на деривати. При цените на горивата пък умишлено те се тикат нагоре. Имаше едно успокояване на цените и дори спад през октомври, но сега те се върнаха обратно горе и дори превишиха предишния си максимум. Финансовите спекуланти правят всичко възможно, за да могат да добият печалба от цената при разликата. Благодарение на това има висока волативност. Тази спекула не се отнася само до газа, но и до свързаните ресурси.

За обективните проблеми

Има и фундаментални проблеми, които бутат цената нагоре. Става въпрос за намаляването на инвестициите в петролодобива. През 2021 година има рекордно нисък добив на петрол за последните 75 години. Съответно и когато имате по-малък добив на петрол, трябва да го заместите с алтернативни горива. Най-интуитивният заместител е газта. Друг проблем беше с въглищата. Китай, които са сред големите световни потребители на въглища, закриха около 500 мини и открити рудници на въглища. Това доведе до недостиг на въглища и катализатора на процесите беше заявката от Австралия, да искат разследване откъде е тръгнал коронавируса. Това доведе до дипломатически скандал и отговорът на Китай беше да ограничат физическите доставки от Австралия. Именно тази страна беше най-големият доставчик на въглища. Това доведе до рязък недостиг на въглища в Китай и те започнаха да търсят алтернативни горива, като например нефт. Опитаха се да направят алтернативни доставки, опитаха се да разпечатат част от закритите находища, но това доведе до един общ недостиг на енергийни ресурси. Не можем да очакваме инфлацията да спре, особено на фона на заявките за постепенно затихване на пандемията. Искрено се надявам това да е така, но това ще означава по-бързо възстановяване на икономиката, още по-голямо търсене на енергия и съответно още по-голям недостиг.

Ефектите от Зелената сделка

Един от сериозните странични ефекти от пробутването на т.нар. „Зелена сделка“ е създаването на условия за перестройка в ЕС. Дали това ще бъде под формата на „Европа на две скорости“ или създаване на нови стратегически споразумения, но със сигурност ще се превърне в катализатор на подобни процеси и ще изкара много проблеми на повърхността. „Зелената сделка“ е устойчивият компонент, като тепърва ще се прокарва и то много сериозно. Не става въпрос само за действията на ниво Европейска комисия. Както вероятно знаете, Европейската централна банка създаде преди година и половина отдел за борба с климатичните промени. Те се занимават с това, да създадат система за докладване. Когато отпуснете някакъв кредит -какъв ще е въглеродният отпечатък от него. Когато приемете някакво обезпечение, ако въглеродният отпечатък бъде висок, то да бъде обявено за недопустимо. Това да яде от капитала и да има сектори, в които банките тотално отказват да кредитират. Това ще доведе до още по-голямо объркване на бизнес моделите в съвсем близко бъдеще.

Какво мислите за мораториума на цената на тока?

Темата е твърде обширна, за да може да се даде прост отговор. Когато говорим за подпомагане на бизнеса трябва да имаме предвид, че това са антипазарни мерки. Това означава също, че бизнесите, които години не са инвестирали в оптимизирането на своето енергийно потребление, дефакто ще бъдат подпомагани повече, отколкото другите. Къде е справедливостта и невидимата ръка на пазара тук? От друга страна обаче трябва да се има предвид, че ако държавата не се намеси, това ще означава много голяма стихийност на тези процеси. Ще означава закриване на бизнеси, ликвидиране на свързани бизнеси, защото в България има голяма междуфирмена задлъжнялост. Ще означава и ръст на лошите кредити. Ролята на държавата е да стабилизира икономическите процеси. Трябва да се намери един разумен баланс, но това не се случи в България. Нека погледнем структурата на енергийния пазар. АЕЦ Козлодуй произвежда ток, голяма част от него се изкарва на свободния пазар, а там се правят едни картелни споразумения, за които КЗК така и не може да види. Но в крайна сметка се купува на ниски цени и се изкарва зад граница, където се реализират високи печалби.

Как може да реагира държавата?

Ако се направи един регистър на предприятията, които имат марж на печалба от единични сделки от рода на 40-50% или дори 100%, съвсем лесно може да се хване кои са тези предприятия, защото те са свързани. Комисията обаче не достига до такива работещи методи. Има много работещи мерки, които биха могли да бъдат използвани и да предотвратят натрупването на свръхпечалби в една част от този бизнес и да има едно по-справедливо разпределение на облагите в икономиката. Щом има такива свръхпечалби е ясно, че има монопол или картелни споразумения. Ролята на КЗК е да ги открие, да посочи техните имена и след това да ги санкционира подобаващо. Държавата трябва да направи възможното, за да може нейните органи да изпълняват функциите си. Второто нещо е да се направи известно преструктуриране, при което подпомагането да не отива за бизнеси, а да бъде насочено повече към потребителите. Представете си, че имате увеличени разходи за електроенергия, но бюджетът подпомага на калпак домакинствата, като покрива техните разходи да речем до 150-200 лева. Тя ще подпомага всички домакинства, включително и онези, които имат хиляди сметки за ток, защото си топлят басейни, многоетажни къщи и т.н. , но при тях като дял подпомагането ще бъде много по-малко, от тези на средното българско домакинство. В този смисъл помощта ще бъде разпределена много по-ефективно, отколкото е в момента. Защото това, което се прави с мораториума в момента означава, че ние запазваме дела на субсидирането на т.нар. „американски Марици“, на възобновяемите енергийни източници, при които изкупната цена при ВЕИ-тата е 280 лева, ако не се лъжа. Помощта на практика отива при доста ограничен икономически кръг, а не се разпределя в обществото.

Източник: Actualno.com

- Advertisement -

Подобни публикации

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече